SHARE

Автор на този текст е доц. д-р Мира Майер – преподавател в Нов български университет, доцент по политология („Политика и сигурност в Близкия изток“) и доктор по философия. Автор е на няколко книги, сред които: „Цивилизации и религии“, „Ислямските движения в Близкия изток“ и „Политическа география на Близкия изток“. Един от първите коментари след изборите в Америка беше, че отиващият си президент оставя безпрецедентна криза в Близкия изток. На този фон е изключително важно какво ще направи идващият.

Преди около седмица завършиха двудневните преговори за мир в Сирия. Около кръглата маса в хотел “Риксос”  в  столицата Астана на Казахстан седнаха представители на 13 бунтовнически групировки, воюващи с оръжие в Сирия, делегация на Башар ал-Асад и дипломатически представители на Русия, Турция и Иран, както и Стефан де Мистура, специален пратеник на ООН.

Какво постигнаха разговорите? Какви последствия имаха през последната седмица? Може ли да се оценят като положителна стъпка и ще имат ли продължение например с преговори в Женева в търсене вече на политическо решение на конфликта? Ще се прекрати ли най-после сирийската гражданска война, чиито две основни последствия засегнаха целия свят – създаването на “Ислямска държава” и вълната от мигранти, която заля Европа и Азия?

Масата за преговори в хотел в Астана
Масата за преговори в хотел в Астана
2
Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия

Най-важните постигнати резултати от преговорите са:

  1. Ясно показаното желание на Русия да премине от позиция изцяло в подкрепа на правителството на Башар ал-Асад към по-неутрална. Руската делегация проведе разговори насаме с бунтовниците, както и ги покани да продължат преговорите в Москва след няколко дни (в петък на 27 януари).
  2. Заключителният меморандум представлява текст на трите страни гаранти – Русия, Турция и Иран. Документът не съдържа подписите на сирийски представители, нито за правителството, нито от опозицията, нито за кюрдите. Държавите гарантират мирното споразумение, т.е. неизползване на оръжие между враждуващите сили, а контролът се извършва чрез механизъм, чиито детайли са неизвестни. Знае се предварително, че Турция е гарант за опозиционните сили, а Русия и Иран за войсковите подразделения на Башар ал-Асад, включително и чуждите отряди като “Хизбула” от Ливан и други шиитски формирования, като например доброволческите отряди, съставени от шиити от Афганистан, Пакистан и Ирак, чието военно обучение, поддръжка и естествено и първоначалното записване се извършват от командири на Републиканската гвардия на Ислямската република Иран. Дали и кога ще се изтеглят тези войски от Сирия остава неясно.
  3. За първи път на обща масата сядат представители на въоръжените сирийски групировки, т.е. онези, които използват оръжие през последните вече шест години. Досега в преговори участват само политически лидери на опозицията и този път представителите на правителството не можеха да кажат, че „другите живеят в петзвездни хотели в чужбина“. За тях беше особено важно да разберат, че има деление, т.е. че трите държави не преговарят с представители на терористичните организации като “Ислямска държава” и “Джабат Фатах аш-Шам”, наследниците на Фронта Ал-Нусра, подразделение на “Ал-Кайда”. Въоръжените бунтовници разбраха ясно, че от тях се очаква разграничение от тези джихадисти. И ако територията на “Ислямска държава” е отделена, то бойците на “Ал-Кайда” са на малки групи, разпръснати в провинция Идлиб в Сирия сред останалите бунтовнически групировки. Трябва да се спомене също, че най-голямата салафитска групировка “Ахрар аш-Шам” отказа да участва в преговорите.
  4. Сирийските кюрди от сирийските демократични сили и въоръжените им отряди не са поканени да участват в разговорите в Казахстан. За Турция те са пряко свързани с терористичната ПКК. Нейният лидер Абдула Йоджалан се намира в затвора отдавна, но е живял около 3 години в териториите, заселени със сирийски кюрди, където и до днес е изключително популярен. В Астана обаче пристигат трима представители на алтернативната партия на сирийските кюрди, която се приема за разклонение на партията на Мустафа Барзани в Иракски Кюрдистан.
3
Сирийските кюрди носят публично плакати с портрета на Йоджалан

Очевидно са се провели и разговори зад завесите. Очевидно съществуват и още договорки освен явните. Всичко те са сред положителните резултати на Астана. Ето някои от тях:

  1. Бунтовниците в провинция Идлиб наистина правят опит да се отделят от джихадистите на “Ал-Кайда” и дори си размениха яростни военни престрелки. Настъпилото прегрупиране не е голямо, но все пак е крачка напред.

    4
    Прегрупиране на бойците в провинция Идлиб
  2. Долината (Вади) Барада на 16 км северозападно от Дамаск беше отстъпена доброволна на силите на Башар Асад, като спомагателни отряди се заеха с поправянето на водопровода, който доставя питейна вода за 5-милионното население на Дамаск. Безспорно положителна проява сред кръвопролитията, които продължиха дори и след обявеното официално примирие на 30 декември.

    5
    Бади Варада – долина с множество планински рекички, които дават питейната вода на Дамаск
  3. Разочаровани бойци на “Хизбула” започнаха да дават изявления и интервюта, че са принудени да се прибират в Ливан.
  4. За разговори в Москва на 27 януари пристигнаха само сирийските кюрди, на които беше дадена чернова с руското предложение за нова конституция на Сирия. В него не се споменава за федерализъм, нито за оттегляне на Башар ал-Асад. Но името на държавата става Република Сирия вместо Сирийска арабска република и се допуска изучаване в училищата на кюрдски език.По-важните събития с резултати сякаш не се случват на територията на Сирия. Най-после има раздвижване за американската политика в региона. Доналд Тръмп заяви в интервю, че подкрепя „абсолютно“ идеята за създаване на защитени зони. Идея, която беше отхвърляна от Барак Обама, защото за нейното осъществяване се изисква защита на въздушното пространство, но и засилено присъствие на земята, т.е. на броя на войниците с цел защита на цивилното население. Доналд Тръмп поиска план от военните какво да се прави в Сирия за населението и как да се воюва срещу “Ислямска държава”. Дори им постави срок от 30 дни. И проведе бързи разговори, за да си осигури подкрепа от краля на Саудитска Арабия и емира на Абу Даби, всъщност начело на ОАЕ. Но може би извън медиите остава и тяхната подкрепа с жива сила за война срещу “Ислямска държава”. Или старата идея на Тръмп, че „сунитски армии трябва да воюват срещу радикалните ислямисти в териториите, населени със сунити”. Дали поради същата причина и кралят на Йордания не замина на внезапно посещение първо в Москва, а от днес и във Вашингтон.
6
Абдула ІІ ибн-Хашими, крал на Йордания и военен от кариерата, потомък на пророка Мохамед
SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.