SHARE

Миналата седмица ви разказахме как бяха опраскани реформите през изминалия парламентарен сезон. Докато все още тече лятната ваканция на депутатите искаме да ви представим някои от по-важните закони, които парламента прие през изминалата година.

Едно нормативно чудовище – Новият закон за обществени поръчки

“Новият ЗОП влезе в сила на 15 април 2016 г., три дни преди изтичането на срока, в който България трябваше да съобрази законодателството си с директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС. Месец по-рано по безпрецедентен начин бяха спрени множество търгове на стойност около 2 млрд. лв. и една от формалните причини бе, че така те ще могат да бъдат сключени по новия закон след неговото влизане в сила.

По стар  средновековен обичай лично самодържецът-премиер нареди тяхното прекратяване и след като изслуша тегобите на летищна хигиенистка, повторно нареди тя да не остане без работа. И ако това за държава, която се ръководи от “върховенство на закона”, може някому да се струва странно, няма защо – всичко бе в името на новия по-европейски закон, който по думите на министър Томислав Дончев е “дословно” преписан от европейските директиви.

Този “дословен” препис, обаче, на места е претърпял леки промени.” (из статията Новите обществени поръчки и старите европейски правила с автор Йордан Цалов)

Проблемите в новия ЗОП не са малко и те бяха надлежно критикувани от Европейската комисия в нейните специфични препоръки към държавите-членки от 18 май.

Новият закон не решава нито един от проблемите в процедурата по връчване на обществени поръчки – срокове, висок процент на процедури с един участник, слабо участие на малкия и среден бизнес. Освен това, законът противоречи и на европейските правила за предотвратяване на корупцията и нелоялната конкуренция.

Законът трябваше да възпре извършилите престъпления, неплащалите данъци или осигуровки, както и ненадеждните, нарушителите на правилата за защита на конкуренцията и извършващите тежки професионални нарушения от това, да могат да участват в търгове и конкурси. Така диктуваха и европейските правила, но българският парламент реши да отвори възможността тези забрани да бъдат пренебрегнати.

Чрез текста на чл. 56, ал. 1 от ЗОП забраните се обезсилват и до конкурс могат да бъдат допускани ненадеждни кандидати, лица нарушаващи конкуренцията, осъжданите за корупция и пране на пари и недобросъвестните данъкоплатци. Произволът на чиновника е до такава степен закрепен, че до конкурс могат да бъдат допускани участници, уличени в опит да окажат влияние на решенията на тръжната комисия или са във фалит или ликвидация.

Чрез новия ЗОП беше и засилена властта на председателя на Комисията за защита на конкуренцията.  Шефът на КЗК вече еднолично ще определя кой експерт на Комисията ще проучва основателността на обжалваните процедури, а експертните мнения са основата, на която Комисията в последствие взима своето решение.

“С това обещанията за по-ефективно и прозрачно възлагане на обществени поръчки, което е съобразено с европейското право, остават само на думи. В действителност имаме поредното нормативно чудовище, постилащо пътя на корупцията и чакащо своето порицание от Европейската комисия. С това се затвърждава за пореден път златното правило на българска политика “Винаги с Брюксел, но никога против #КОЙ.”

Ако МВР ви подозира във всяване на смут може да спре достъпа ви до Интернет – Законът за противодействие на тероризма

“В момента може да се нарушат някъде правата на гражданите, но те са, за да може да се гарантира спокойствието и сигурността на всички миролюбиви граждани, които живеят в ЕС.”

Тези думи не са на някои герой на Джордж Оруел, те са на зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов в защита на проектозакона за противодействие на тероризма.

Въпросният проектозакон все още не е приет на второ четене от парламента. Въпреки това законопроектът е меко казано скандален и през изминалата година той бе показан и предложен на обществено обсъждане в един вид и в съвсем друг беше внесен в парламента. Промените засягат точно най-спорната част от закона – превантивните мерки, чрез които МВР или председателя на ДАНС могат да забранят на определено лице да променя местожителството си, да ползва интернет, да напуска на страната, да посещава определени места, да притежава повече от един телефон или да контактува с определени лица.

“Отговорният и задълбочен подход към изработването на антитерористично законодателство и заимстването на европейския опит неминуемо ще наложат извода за изключителната роля на съда като гарант за спазването на горепосочените принципи и срещу полицейския произвол. Дали поради неосъзнаването на този факт или именно поради неговото осъзнаване, ролята на съда в проекто-закона за противодействие на тероризма е изтикана в ъгъла. Всъщност отговорът се налага от само себе си: при изготвянето на тази статия установихме, че законопроектът, който беше предоставен на сайта на МП за обществено обсъждане е претърпял тихомълком и мимоходом промяна именно в тази част, преди внасянето му за разглеждане в НС. В първоначалния си вариант чл. 18 от проектозакона предвиждаше съдебно одобрение на превантивните мерки по чл. 17 от Специализирания наказателен съд, което само по себе си претърпя критики, заради твърде краткия срок на произнасяне. Във варианта, внесен в НС, предварителното съдебно одобрение напълно е отпаднало, за да остане налагането на мерките единствено в правомощията на ДАНС и МВР. Същевременно последващият съдебен контрол не е вкаран в по-кратки срокове, които биха му придали поне някакъв смисъл и санкционна роля. Т.е. независимо от обществените критики и въпреки тях, вносителите на законопроекта не само, че не подобриха проекта в насока защита на гражданските права от произвол, но и драстично го скопиха. Тайничко!” (из статията “Скандална нова промяна в антитерористичния закон се пробутва тихомълком” с автор Ася Стоянова)

В първоначалния си вариант управляващите се криеха зад клишето “то и в другите страни има такива закони”, за да оправдаят въвеждането му. Истината е, че при сравнение на британското и българското законодателство, например, можем да октрием ясни разлики точно в критериите за това дали на едно лице може да му бъде наложена мярка и в съдебния контрол и политическата отговорност за налагането на мерките.

В новият вариант, който беше внесен в парламента дори не може да се направи сравнение, тъй като съдебен контрол за това дали да бъде наложена въпросната мярка липсва.

“Но както започнахме, нямаме основания да очакваме отстъпление или доброволно усъвършенстване на проекта от страна на управляващата коалиция. Предстои да видим дали заявката за конструктивни предложения за промени от страна на опозицията ще се реализира при второто четене на закона в зала. Като за начало, могат да се вслушат в гласа на обществото.”

Буркафобия или как патриотарщината става норма – Закон за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето

Дългото име на законопроекта, освен че ще вбеси юристите, които ще трябва да го съкръщават ЗНОПСЛ в себе си крие и съдържанието на целия закон. Той ще забрани на всички граждани да покриват по някакъв начин лицето си на публични места. “За частично скрито лице се считат случаите на използване на покривала или дрехи от плат за закриване на по-голямата част от главата и лицето, включваща устата, косата и ушите, независимо от наименованието на съответната дреха или покривало” (чл. 2. ал. 2 от проекта за ЗНОПСЛ)

Законопроектът все още не приет на второ четене, но бързо паднаха маските на управляващите, които твърдяха, че идеята зад новия закон е да се забрани и на футболните фенове да остават анонимни. В законопроекта е предвидено, че забраната не се прилага за събития с “временен характер в рамките на спортни, културни или други подобни прояви” (чл. 3, ал. 1 от проекта за ЗНОПСЛ). Но остава отворен въпроса какво ще правят тези с дъждобрани, дамите с артистични шалове и монахините, които се разхождат по улицата.

Световните медии също надлежно отразиха въвеждането на “забраната на бурките” като не пропуснаха да споменат, че в България носенето на религиозно облекло не е нито масово, нито дори често срещано явление.

Единственото, което показа “забраната за бурките” е, че правителството е под контрола на Патриотичния фронт, а управленската коалиция я чакат дълги епизоди на популизъм и разрешаване на несъществуващи в България проблеми.

Добрата новина – въвеждането на отворен код след промените в Закона за електронното управление

Рядко се случва световната преса да хвали България, а още по-рядко страната ни е наричана пионер в новите технологии. Такъв е случаят с промените в Закона за електронното управление, които изискват всеки софтуер, написан за правителството да бъде с отворен код. Идеята е на Божидар Божанов, който заедно с екипа на вицепремиера Румяна Бъчварова я реализира през изминалата година.

“Защо новината се оказа толкова голяма за технологичните медии ли? Защото макар много държави да имат политики и правила за използване на отворен код, и макар Европейският парламент да прави на няколко пъти препоръки за използването му, за първи път при нас това влиза в закон. Съответно ентусиазмът на технологичните общности е голям.

Обратно в реалността – какво на практика означава това? В детайли съм обяснил в лекцията си на OpenFest, но първото разяснение, което трябва да се направи е, че това не означава, че държавата няма да може да си купува повече софтуер със затворен код. Операционни системи, офис пакети, бази данни, счетоводни системи и всякакъв друг софтуер, за който се купуват лицензи, а не самия софтуер, ще продължи да действа по същия начин (макар че идеята за вбъдеще е да се поставят и системи с отворен код на масата, тъй като те са реална конкуренция в някои случаи, макар да нямат толкова силни отдели за продажби).

Софтуерът, който се разработва по специални изисквания на държавата, обаче, ще бъде публично достъпен. Той и в момента е собственост на държавата, която пък го е платила с данъците на гражданите си, съответно те имат пълното право да го използват както намерят за добре. Плюсовете от това са няколко – по-висока прозрачност за какво се харчат пари, повече възможности външни експерти да наблюдават процеса и да дават конструктивна критика, по-ясен механизъм за докладване на проблеми със сигурността, повече яснота за фирмите, които ще поддържат даден софтуер (до момента те може и да не знаят в „какво се забъркват“), презиползване на компоненти, които до момента всяка фирма разработва от нулата.” (из статията “България вече има закон за отворения код”, с автор Божидар Божанов).