SHARE

Специалният доклад “Бъдещето на Централна Европа – пет сценария за 2025 година“ е създаден от платформата  “Вишеград Инсайт” и Германския фонд “Маршал” . Авторите д-р Йорг Форбриг и Войчех Пжибилски разглеждат пет конкретни сценария за бъдещето на Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Всяка отделна визия за  перспективите е повлияна от тенденции, насоки на развитие и причинни връзки, които наблюдаваме днес. С оглед на факта, че България почти неизменно следва развитието на горепосочените страни от т.нар. Вишеградска четворка в последните 30 години, то разгледаните сценарии са също толкова актуални и за нашата страна.

През последните няколко години  в Централна и Източна Европа ерата на демократичните реформи, социално-икономическото развитие и западната интеграцията сякаш приключва. На нейно място се появяват все по-силни антилиберални политики, които се противопоставят на върховенството на закона.

Набиращите сили популизъм и национализъм поставят региона в противоречие с европейските му съседи. От друга страна, икономическият модел на реформи и преход от плановата комунистическа към развита пазарна икономика, който беше основен двигател на развитието на държавите в региона от 1989 г. насам, се сблъсква с предизвикателствата на новите  технологии и задълбочаващата се демографска криза. Европейският съюз и НАТО – двете основни международни организации в Централна Европа – са поставени пред изпитания. Регионалната сигурност е под въпрос заради комбинацията на руска агресия, несигурност във външната политика на Запада и все по-силното настъпление на Китай.

Безпрецедентните нива на демокрация, просперитет, стабилност и  сигурност, постигнати  от страните от  Централна Европа, са застрашени от все по-несигурно бъдеще. На този фон разнообразна група от европейски експерти от академични среди, тинк-танкове, бизнеса, медиите и политиката комбинираха своите знания и опит, за да проучат потенциалните промени в Централна Европа през следващите години.

Сценарий първи: Триумф на антилиберализма

Първата потенциална перспектива за бъдещето на Централна Европа, която докладът разглежда, е свързана с изостряне на наблюдаваните и днес антилиберални политически настроения. В този възможен сценарий Вишеградската четворка, водена от Полша и Унгария, продължава противопоставянето си на общите политики вътре в ЕС, включително разширяване на еврозоната и политиките за миграция. Вътрешната опозиция и гражданските общества са неспособни да се противопоставят на растящия авторитаризъм.

От своя страна самият Европейски съюз няма нужните механизми, за да предотврати това развитие. За сметка на това икономиките в Централна Европа продължават да растат с темпове, надминаващи тези в Западна Европа. Поради обтегнатите отношения с Брюксел обаче страните от Вишеградската четворка започват да се отварят икономически към други авторитарни режими с интереси в региона – Турция, Китай, Саудитска Арабия, Русия. Засилването на антилиберални партии като  „Фидеш“ в Унгария и „Право и справедливост“ в Полша дори стават пример за други популисти в страни от ЕС. Около тях се оформя обръч от държави с авторитарно и антидемократично управление, които обединяват силите си за да се противопоставят на досегашното либералнодемократично статукво начело на Европейския съюз.

Тази динамика води до коренна променя в политиката, водена от съюза, и той има все по-малко възможност да се справя с нарастващите кризи. Приемането на нови страни членки е замразено, а на някои места се възстановяват граничните контроли. Демокрацията и върховенството на закона оцеляват в северните и западните части на ЕС, докато авторитарните модели, започнали в Централна Европа, се разпространяват най-вече на Балканите. Заради отслабването на общите европейски политики регионът става зависим от Русия и Турция и разчита все повече на инвестиции от Китай за поддържане на икономиката си. Европейската визиа за дълбока интеграция между демократични държави на практика престава да съществува.

Сценарий втори: Разделянето на Централна Европа

Във втория сценарий от доклада авторите виждат потенциала на възродения Германско-Френски съюз начело на ЕС. Общността успява да се справи с множеството кризи и икономически предизвикателства до 2020 г. В същото време националистическите насторения и антилибералните политики в Централна Еропа се засилват. Пред Брюксел стоят възможностите да премине на режим „ЕС на няколко скорости“ или да продължи с все по-тежки санцкии срещу антидемократичните тенденции на изток. Изправени пред такива алтернативи – Полша, Чехия, Унгария и Словакия избират различни начини за справяне с проблема. Във Варшава цикълът от избори през 2019-2020 г. връща на власт умерено проевропейски настроени политици, които се отказват от дотогавашния конфликт на партия „Право и справедливост“ с Брюксел. Това развитие съвпада с ревизирана политика на водещите страни членки, които започват да разчитат на Полша като на ключовата държава в Източна Европа заради силната й икономика и желанието й да работи за обща европейска политика по сигурността. В контраст с избора на новото правителство във Варшава, Унгария на Орбан остава още по-изолирана в рамките на ЕС и търси по-голямо сътрудничество с Русия и Китай. “Фидеш” и Орбан се възползват от градения с години режим и през 2022 г. провеждат референдум за излизане от Европейски съюз, който се оказва успешен. Унгария е втората държава след Обединеното кралство, която доброволно напуска общността. По подобие на Будапеща Чехия също провежда успешен референдум за излизане от ЕС през 2020 г. За разлика от агресивните антиевропейски позиции на “Фидеш” в Унгария обаче в Прага след вота надделяват прагматичните настроения и  страната остава в зона на свободна търговия с Европейския съюз, по подобия на Швейцария. За разлика от съседите си във Вишеградската четворка Словакия се доказва като страна със стабилни про-европейски позиции. Политическата несигурност в Чехия и Унгария помага на Братислава да изпъкне като желана цел за европейски частни инвестиции и структурни фондове.

Сценарий трети: Брак по сметка

Oще от самото си създаване Европейският проект  чрез последователни етапи на разширяване и задълбочаване на отношенията е успявал да преодолее различни кризи.

Трите главни проблема за Европа между 2008 г. и 2018 г. бяха силното социално и политическо напрежение, предизвикано от бежанската криза, рецесията в еврозоната и липсата на единен отговор на ЕС срещу руската агресия от изток. Когато американският президент Тръмп започна открито да подкопава сътрудничеството между САЩ и ЕС,  политиците в Брюксел най-после разбраха, че са изправени пред най-опасната криза на континента от 1945 г. насам. Забележителното в третия сценарий от доклада е предвиждането за силна политическата воля в ЕС, която води до движение към  по-дълбока интеграция. Брюксел успява да се справи с бежанската криза чрез засилване на външните европейски граници и създаване на силен общ граничен контрол по подобие на Шенген. Засилена е и общата европейска отбрана, която работи паралелно с НАТО.

В този си вид ЕС е жерта на поредна руска агресия – Полша става мишена на кибератаки, докато руската армия нахлува в Украйна и Беларус. Общата политика за сигурност на ЕС дава резултат и с помощта на западните страни членки руската агресия е спряна през 2020 г. Вследствие на нестабилността обаче в региона настъпва икономическа криза, която се отразява особено силно на страните извън еврозоната. Брюксел реагира, като предлага финансова помощ в големи размери на Полша, Унгария и Чехия. В замяна трите централноевропейски държави се съгласяват да приемат еврото до 2025 г.

Вследствие на двете кризи и виждайки солидарната реакция на останалата част от ЕС, населението на страните от Вишеградската група засилва проевропейските си настроения.


Сценарий четвърти: Централноевропейска пролет 2.0

По подобие на серията от протести в арабските страни през 2011 г., станали известни като „Арабската пролет“ – този сценарий предвижда активизиране на гражданските общества в Полша, Чехия, Унгария и Словакия, което би довело до значими политически промени. Катализатор на тази гражданска активност става изборният цикъл от 2019-2022, който отново води до смесица от популизъм и национализъм – тенденция, подкрепяня основно от по-възрастните избиратели. Политическата и икономическата стагнация в Централна Европа води до активизиране на младото поколение, което чрез протестни действия иска да противодейства на растящата корупция и държавен контрол върху медиите, правната система и образованието. Водещо в тази тенденция се оказва гражданското общество в Полша, може би най-добре организираното в Централна и Източна Европа. Срещу националпопулистката политика се обединяват млади предприемачи, бизнеса, активисти за граждански права и независими журналисти. Масовото демократично движение се обособява като силна опозиция и става по примера на протестите срещу комунизма от 1989 г. последвано от подобни акции и организации в Чехия, Унгария и Словакия. 


Сценарий пети: Криза на сигурността

В този последен сценарий САЩ постепенно изоставят ролята си на основен военен съюзник на Европа. Чрез ново разделяна на света в „сфери на интерес“ след 2021 г. Америка се споразумява за общи дейтствия срещу тероризма с Русия – изолирайки по този начин ЕС и позволявайки на Москва да има засилено влияние на Стария континент. Кремъл се възползва максимално от създалата се ситуация и работи максимално за допълнително вътрешно разделение в Европейския съюз. От своя страна четирите страни от Централна Еропа намират различни стратегии за справяне с настъпилата криза на сигурността. Полша, която до началото на 20-те години на XXI век разчита на силна подкрепа от САЩ като противодействие на руската агресия, се обръща към Китай, надявайки се чрез такъв съюз да има по-силни лостове за регионално влияние.

На противоположната позиция е Унгария, която се възползва от близките отношения между Орбан и Путин. В замяна на ролята на руски „троянски кон“ в нестабилна Европа Будапеща получава от Москва енергийни сделки и наплив на руски капитали. Чехия и Словакия избират трети път – започвайки със заемане на неутрални позиции, Прага и Братислава постепенно избират пътя на тотална изолация от световните военнополитически съюзи и излизат от НАТО след 2022 г.

Финалният резултат на  този сценарий ни показва Централна Европа в състояние, подобно на това,  в което се е намирал регионът между двете световни войни – а именно слаби междудържавни отношения, слаби гаранции за сигурност от страна на Запада, зависимост от съседни геополитически играчи и възраждащ се авторитаризъм.

***

Специално за “Терминал 3” авторите на доклада д-р Йорг Форбриг и Войчех Пжибилски споделиха как разгледаните тенденции в Централна Европа ще повлияят на България и Балканите.

„Вишеградските страни отдавна са нещо като ментори за своите съседи в Централна и Източна Европа. Независимо дали става въпрос за промените от 1989 г., последващия процес на реформиране и евроатлантическата интеграция или по-скорошното отстъпление на демокрацията, четирите централноевропейски държави определят стандартите, които другите в региона обикновено следват. Ако Вишеградската група се справи добре по отношение на своята демокрация, икономика, сигурност и интеграция в ЕС – тогава това ще повлияе положително и на техните съседи като България и Румъния. От друга страна, ако страните от Вишеградската група изостанат в тези насоки, страни като България също ще отслабнат и ще бъдат маргинализирани в Европа. В географско и политическо отношение Вишеградската група е ключовата връзка между Изтока и Запада в Европа.

Това важи и за Западните Балкани. За страните от Вишеградската група Западните Балкани са критичен регион, тъй като всяка нестабилност там засяга директно Централна Европа. По тази причина Вишеградската група отдавна е силен защитник на развитието и европейската интеграция на Западните Балкани. Въпреки това положителното въздействие и успешното застъпничество за Западните Балкани ще бъде толкова силно, колкото са и позициите на Полша, Чехия, Унгария и Словакия в Европа. Ако в резултат на последните нелиберални тенденции Вишеградската група се отдели от основната европейска динамика, тя ще престане да бъде ефективен модел за подражание и застъпник за реформа, развитие и евроинтеграция на Западните Балкани.

 

Фиктивните сценарии от доклада  изобщо не са ограничени до страните от Вишеградската група. Те са резултат от по-глобалните тенденции, като възхода на антилиберализма и протекционизма, връщането на геополитиката и несигурността, кризите на международните институции, включително ЕС и НАТО, и фундаменталните технологични и икономически промени. Всички тези тенденции оказват дълбоко въздействие върху България не по-малко, отколкото върху Вишеград ската четворка и много други европейски страни. В резултат на това петте сценария могат напълно да бъдат разглеждани като представляващи потенциалното бъдеще за България. А то е смесено; варира от продължително отслабване на демокрацията и върховенството на закона до демократично обновяване, водено от младото поколение; и от напълно интегрирана България в „Европа на една скорост“ към такава, която е ограничена до периферията на ЕС или дори потъва в черна дупка на несигурност и криза.
Независимо дали става въпрос за Вишеград или за България и Румъния, предизвикателствата са до голяма степен идентични, а последиците – еднакво драматични. В този смисъл обединяването на силите, за да се оформя бъдещето на региона, като се отклонява динамиката от катастрофалните  към по-светлите сред тези сценарии, има смисъл. Тези съвместни усилия ще трябва да бъдат задействани от гражданското общество и независимите медии и ще трябва да намерят подкрепата на всички умерени и демократични политически сили. Такова обединение ще трябва да включва експерти и активисти от региона, както и партньори от другаде в Европа. Заедно те са изправени пред двойна задача. Първо, необходим е по-сериозен дебат в страни като България или Вишеградската група, за да се изяснят тежките последици от настоящите политически тенденции, които потенциално могат да разрушат всичко, постигнато от 1989 г. насам. На второ място е нуждата да се преодолее възникващото разделение между Изтока и Запада вътре в ЕС, като се набляга пред западноевропейците, че антилиберализмът, национализмът и несигурността не са запазена марка на източните страни членки, а са предизвикателства за цяла Европа и заплашват да разрушат целия европейски проект.

Пълния текст на доклада можете да видите тук.

 

SHARE
Магистър по "Европеистика с фокус върху източна Европа" от Амстердамския университет, независим анализатор и преводач.