SHARE

Клаудия Чобану, Balkan Insight

В църквата „Свети Спиридон“, най-голямата православна църква в Букурещ, свещеникът имаше важно послание за миряните.

„Това е един от онези моменти в историята, когато ще си проличи кои са истинските християни,“ каза той на събралото се множество по време на двучасова церемония, докато децата играеха на пода пред олтара. „Тези, които се смятат за християни, трябва да говорят днес.“

През един октомврийски ден румънците трябваше да решат дали да се ограничи конституционното определение за брак като съюз, изрично достъпен само за хетеросексуални двойки. Избирателната активност беше ниска и свещениците в цялата страна се включиха в агитация на вярващите.

Пред една от избирателните секции в оживения център на Букурещ някои се вслушаха в думите им. „Сигурен съм, че ще успеем“, каза Дамян Жоица, 20-годишен студент по право, след като гласува за промяната. “Никога не съм бил по-горд, че съм румънец.“

Мадалин Костаке, 24-годишен баща на две деца, заяви, че гласува, за да защити децата си. „Ако позволим на хомосексуалистите да осиновяват деца, децата им ще пораснат, мислейки, че да си гей е нещо нормално. Но това не е правилно. Не е така, както Бог го е измислил.“

В крайна сметка избирателната активност беше доста под законовия минимум от 30%, а референдумът от 6-7 октомври завърши с неуспех. Конституционното определение на брака, което не се базира на пола – като съюз „между съпрузи“ – остава непроменено.

Но кампанията в подкрепа на промяната показа разделителните линии в румънското общество, които незабелязано се задълбочават от 2016 г. насам, когато една малко позната неправителствена организация, наречена „Коалиция за семейството“, събра три милиона подписа и стартира процедурата за референдума.

Въпреки че румънският граждански кодекс забранява гей браковете, гражданското движение успя да убеди мнозина, че легализирането на еднополовите бракове може да стане всеки момент. След като гей двойките са били законно женени, твърдяха активисти на организацията, какво ще ги спре да осиновяват и „превръщат“ деца в хомосексуалисти?

Обединяваща повече от 40 местни асоциации, коалицията се представя като защитник на румънските традиционни ценности. Нейните рекламни материали използват мотиви от народни носии и цветовете на румънското знаме: синьо, жълто и червено.

Инициативата обаче далеч не е местна, а коалицията е част от глобално ултра-консервативно движение, чиито цели са доста по-амбициозни от забраната на гей браковете, според информация на правозащитни организации и изследователи.

От гражданските партньорства и абортите до асистираната репродукция и сексуалното образование в училищата движението настоява за промяна на законите и политиките, които според него подкопават това, което то нарича „традиционно семейство“.

И тяхната кампания става все по-организирана. Разследване на Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР) разкрива как една все по-разширяваща се мрежа от ултраконсервативни активисти, адвокати и консултанти си сътрудничат на международно вино, споделяйки стратегии и ресурси.

Движението черпи вдъхновение и опит от източници доста далеч от урните за гласуване и църковните табла със съобщение на Балканите. Сред тях са американските евангелистки организации, близки до Тръмп и руски олигарси, които имат връзки с Кремъл, според вътрешни документи и публикации в медиите.

Междувременно европейските популистки лидери и все по-страстни привърженици на нелибералната демокрация се надпреварват да използват риториката на движението. Техните послания са пълни с призиви към така нареченото традиционно семейство, а политиките в негова подкрепа им помагат да печелят гласове и да бетонират властта си.

Резултатът е ерозия на политическите и гражданските свободи в демократичните страни, които залитат към авторитаризъм, казват политически анализатори.

Андреа Пето, историк в Централноевропейския университет в Будапеща, описва възхода на групи като „Коалиция за семейството“ като „националистически неоконсервативен отговор на кризата на неолибералния световен ред“.

„Това е фундаментално нов модел, започнал с цел да установи нов световен ред, така че той би трябвало да представлява интерес за всеки, на когото му пука за демокрацията и човешките права“, каза Пето.

Влад Виски, председател на румънската правозащитна организация MozaiQ, описва феномена по доста директен начин: „Сега хомосексуалното тяло се превърна в бойно поле“.

„Джендър идеология“

В интервю преди референдума Михай Георгиу, лидер на „Коалицията за семейството“, защитава целите на организацията.

„Имаме право да защитаваме нашите ценности и нашия начин на живот,“ каза той пред БМРР. „Традиционното семейство, основано на брака между мъж и жена, е антропологичната същност на това, което сме и основата за съществуването на деца.“

Георгиу, 51-годишен филолог, седи в кафенето на Музея на румънския селянин в Букурещ, където е заместник-директор. Докато той говори по темата, група млади, елегантни румънци са се отпуснали в традиционни дървени столове наблизо.

„Знаехме, че културната и сексуалната революция, която се случва на Запад, в крайна сметка ще стигне и до Румъния и трябваше да сме готови,“ каза той.

Георгиу има име за упадъка, срещу който се бори – „джендър идеология“.

Това понятие не трябва да се бърка с науката за пола или друга академична дисциплина. Това е термин, измислен от ултраконсерваторите, за да назовава светоглед, който противоречи на фундаменталистките разбирания за традиционното семейство.

Според тяхното разбиране „джендър идеологията“ възниква сред елитните западни интелектуалци през 60-те години, преди да разпространи схващането, което консерваторите определят като опасен морален релативизъм в университети, съдебни зали, парламенти и международни институции.

Тези в „антиджендър“ лагера виждат подобряването на правата на гей общността и политиките, разрешаващи абортите като симптоми на неоколониално отричане на божествените социални норми.

„Румънците вече живяха комунизма, когато едно малцинство смяташе, че знае абсолютната истина и я налагаше на другите“, каза Георгиу. „Не можем да допуснем това да се случи отново.“

„Коалицията за семейството“ не е единствената, която се опитва да печели подкрепа, експлоатирайки темата за „джендър идеологията“.

Между 2012 г. и 2015 г. усилията на консервативни активисти доведоха до референдуми в Хърватия, Словения и Словакия в опит изрично да дефинират брака като съюз между мъж и жена в основните закони на тези страни.

Вотът в Хърватия се увенча с успех. Словенците отхвърлиха гей браковете на референдума, преди по-късно политиците да го легализират. А в Словакия избирателната активност не достигна необходимия праг от 50%.

В Полша петиция за затягане на вече строгия закон за абортите принуди парламента да се занимание с темата през 2016 г., докато вълна от протести не предизвикаха отхвърлянето му. Тази година България отказа да ратифицира конвенцията на Съвета на Европа за борба с домашното насилие – т.нар. Истанбулска конвенция – след вълна от социално недоволство, като консерваторите заявиха, че определението за пол (gender) в конвенцията размива границите между биологичните полове (sex).

Но това не е феномен, типичен само за Източна Европа.

От 2012 г. френското движение „La Manif pour tous“ („Протест за всички“) обедини противници на гей браковете и асистираната репродукция и вдъхнови подобни организации в Италия, Германия и Финландия.

В Испания, „HazteOir“ („Да се чуе гласът ни“) се бори срещу абортите, еднополовите бракове и сексуалното образование в училищата от 2013 г. насам.

„Програма Европа“

Експерти твърдят, че не е съвпадение, че подобни инициативи се появяват по едно и също време.

През януари 2013 г. около 20 водещи активисти срещу абортите и стратегически консултанти от цяла Европа и САЩ се събраха в квартал “Белгравия” в Лондон за двудневен семинар, описан като форум за „разработване на стратегии за движението в защита на правото на живот в Европа“, се казва в копие от дневния ред на събитието, с което БМРР разполага.

За участниците са предвидени също и сесии за „духовна рефлексия“, посещение на меса в катедралата на Уестминстър и вечеря в реномирания Кралски автомобилен клуб.

Програмите на три последващи срещи – маркирани със знак „строго поверително“ и видени от БМРР – показаха, че лондонският семинар се е трансформирал в годишна среща, по-известна като „Програма Европа“. Предишни подобни срещи се провеждат в Мюнхен през 2014 г., в Дъблин през 2015 г. и Варшава през 2016 г.

„От създаването си досега [„Програма Европа“] се разви дотолкова, че да включи ключови лидери, поддръжници на правото на живот и семейството във всяка европейска държава“, отбелязват организаторите в бележките, придружаващи програмата за 2015 г.

Известни американски активисти срещу абортите бяха сред ВИП лекторите на срещите.

Нито един от присъстващите, с които БМРР се свърза, не отговори на исканията ни за интервю.

„Американците имат опит“, каза Нийл Дата, секретар на Европейския парламентарен форум по въпросите на населението и развитието, EPF, мрежа от европейски парламентаристи, които работят в защита на репродуктивните права.

„Американското движение съществува вече 30 години. Те вече са изпробвали всички тези неща. Те разполагат със стандарти за политики, които могат да бъдат адаптирани към местния контекст и превъзхождат европейците по отношение на съдебната практика.“

В началото на 90-те години известни консервативни християнски групи в САЩ – много основани от евангелисти – набраха сила, борейки се да обърнат това, което те възприемаха като нежелани победи на организации за граждански свободи, особено що се отнася до правата на жените и ЛГБТ общността.

„По време на управлението на [американския президент Барак] Обама американските християни с десни възгледи смятаха, че са път да загубят битката на свой терен, и решиха да разширят своята дейност в чужбина под формата на „култури войни“,“ казва Питър Монтгомъри, сътрудник в Right Wing Watch, който изучава религиозните десни движения в САЩ.

„Американските съдилищата понякога взаимстват аргументи от Европа. Консерваторите се притесняваха от използването на прогресивни международни прецеденти, но сега виждат печеленето на дела по консервативни въпроси на международно равнище като възможност.“

Една от най-големите консервативни религиозни групи в Съединените щати, „Алиансът за защита на свободата“ (ADF), разширява мрежата си от християнски адвокати в Европа през 2010 г. Организацията има годишен приход от около 48 млн. долара според одитираните финансови отчети и данъчни декларации.

Годишни декларация, подадени до американските данъчни власти и достъпни онлайн, показват, че организацията е увеличила финансирането си за Европа от около 800 000 долара през 2013 г. до 2.5 млн. долара през 2016 г. През това време ADF създава ADF International с офиси в Белгия, Австрия, Франция, Великобритания и Швейцария.

Бюджетът на ADF в Щатите също се увеличава. В журналистическо разследване на списание „The Nation“ от 2017 г. журналистката Сара Поснър разкрива близките връзки на групата с президента Доналд Тръмп.

Високопоставеният юрист Ноел Франсиско, назначен от Белия дом, е адвокат, свързан с ADF, се казва в статията. Бившият главен прокурор Джеф Сешънс, приближен до Тръмп, се консултира с ADF, когато изготвя указанията на Министерството на правосъдието за религиозните свободи. А Тръмп назначи четирима федерални съдии, които имат връзки с организацията.

Междувременно американският вицепрезидент Майк Пенс, религиозен евангелист, се смята за високопоставен съюзник на движения, които се опитват да ограничат правата на жените и на ЛГБТ хората.

„Майк е страстен вярващ и разбира тези въпроси“ заяви ръководителят на ADF Майкъл Фарис пред Католическата информационна агенция миналата година. „Мисля, че ще имаме довереник в министерството на правосъдието.“

Един от малкото известни източници на финансиране на ADF е семейството на секретаря на образованието Бетси Девос, което също е основен донор и на Републиканската партия. Повечето от останалите индивидуални дарения и такива от благотворителна дейност, с които се финансира дейността на ADF, остават в тайна.

„Американците дават малки суми“, каза Дата от EPF. „Това само по себе си не е лошо. Но консерваторите [десните организации в Европа] са несъмнено потайни за източниците на финансирането си. Макар либералите да публикуват своите донори, консерваторите не го правят. Те предпочитат да прикриват източниците си [на финансиране].“

Запитан за целта на разширяването на ADF в Европа Адина Портару, румънски адвокат, работещ за ADF International в Брюксел, заяви пред БМРР: „ADF International защитава религиозните малцинства от преследване и насърчава човешките права чрез тяхната мрежа от адвокати по целия свят.“

Тя добави, че ADF International, съвместно с „Коалицията за семейството“ и други движения организира две конференции за семейството в румънския парламент през 2017 и 2018 г.

Друга голяма американска организация, разширяваща се в Европа, е Американският център за законност и справедливост (ACLJ), основана от евангелския пастор Пат Робъртсън, която има годишен приход от почти 20 милиона долара.

ACLJ създаде Европейски център за законност и справедливост (ECLJ), в Страсбург през 1998 г. и Славянски център за право и правосъдие в Москва почти по същото време.
Според публично достъпните формуляри на ACLJ, подадени до американските данъчни органи, от 2009 г. насам организацията е харчила повече от 1 млн. долара на година за дейността си в Европа.

Джей Секулов, главен юрисконсулт на ACLJ, е в екипа на адвокатите на Тръмп и отговаря за разследването на специалния съветник Робърт Мълър за предполагаемата намеса на Русия в изборите за 2016 г. в САЩ.

Представители на ADF International и ECLJ редовно са сред поканените на срещите на върха на „Програма Европа“.

„Антиджендър“ манифест

Известни активисти от Балканите и Източна Европа също са сред редовните гости на срещите „Програма Европа“.

Богдан Станчу, ръководител на Асоциацията „Про Вита Букурещ“, влиятелен член на „Коалицията за семейството“, е посочен като говорител, заедно с Желка Маркич, основателка на хърватската организация „ В името на семейството“, която инициира референдума за промени в конституцията, според които бракът може да е единствено между мъж и жена.

На срещата на върха във Варшава през 2016 г. Маркич бе поканена да председателства панел на тема „настоящи проактивни брачни инициативи“.

Нито Станчу, нито Маркич пожелаха да отговорят на въпросите ни или се съгласиха да бъдат интервюирани.

Полският министър по европейските въпроси Конрад Шимански, от управляващата партия „Право и справедливост“, също трябваше да говори на събитието през тази година.

Много от идеите, възприети от консервативните активисти, се основават на концепции, залегнали в манифест от повече от 100 страници, озаглавен „Възстановяване на естествения ред. Програма за Европа“.

В английската версия на манифеста, видяна от БМРР, неизвестен автор описва „цивилизационния упадък на западния свят“, предизвикан от моралния релативизъм на сексуалната революция от 60-те години. Джендър идеологията е основният виновник за това, се казва в документа.

„Така например е абсолютно легитимно да искаме законодателство, което да криминализира абортите, евтаназията или содомията или такова, каквото да изключва правното признаване на еднополовите бракове, дори ако има някои граждани, които смятат, че абортът, евтаназията или содомията могат да бъдат морално приемливи“, се казва в него.

Документът посочва конкретни цели, включително отмяната на всички закони, позволяващи развод, гражданско съжителство или осиновяване от гей двойки; въвеждане на „закони против содомията“ и спиране на финансирането на „ЛГБТ лобито“.

Стратегиите, които са разгледани, включват петиции на европейско и национално равнище, насърчаване на активистите да „се подиграват с гей браковете“ и да информират хората за „рисковете, свързани със содомията“.

„Когато говорите за содомия, използвайте винаги този термин“, съветва още манифестът.

„Програма Европа“ няма официални говорители или служители, но уебсайтът agendaeurope.org – регистриран на името на директора на ADF International за връзки в алианса, София Куби – съдържа изявление срещу манифеста.

Попитана за манифеста, Куби отново потвърди, че документът няма нищо общо с „Програма Европа“ и заяви, че текстът е станал публично достояние чрез „незаконно хакерство“ на испанската организация „HazteOir“. „Процедурата по наказателно преследване все още не е приключила“, добави тя.

Междувременно през 2016 г. Асоциацията „Про Вита“ в Букурещ публикува румънски превод на манифеста, озаглавен с „Програма за Румъния“. В придружаваща бележка се казва, че движението „символично е припознало“ текста.

През 2016 г. Асоциацията „Про Вита“ в Букурещ събира дарения от името на „Коалицията за семейството“. Оттогава организацията е извадена от списъка с членовете на движението, публикуван онлайн.

„Широки обединения“

Който и да е написал манифеста, според експерти разбиранията, заложени в документа, стават популярни в Европа още преди създаването на „Програма Европа“ благодарение на все по-настойчивото заклеймяването на „джендър идеологията“ от страна на Ватикана.

„В Европа, Америка, Латинска Америка, Африка и в някои азиатски страни има истински форми на идеологическа колонизация,“ каза папа Франциск в реч пред полски епископи през 2016 г.

„И една от тях – аз ще нарека нещата с истинските им имена – е „джендър“ [идеологията]“. Днес деца – деца! – се учат в училище, че всеки може да избере своя пол.“

В католически страни като Полша или Хърватия журналисти и изследователи са документирали участието на църквата в „антиджендър“ кампании. И според Дата от EPF, интелектуалците, близки до Ватикана, са били от ключово значение за създаването на „Програма Европа“.

И все пак някои анализатори смятат, че анти-джендър движението не е нито католическо, нито дори изначално религиозно. В страни, които са по-светски или където репутацията на църквата е помрачена от скандали, активистите често се опитват да омаловажат връзките си с религиозни движения.

Според Пето от Централноевропейския университет „джендър идеологията“ е „символичното лепило“, което „спомогна за създаването на широки обединения и сближи различни участници, които не са работили заедно в миналото“, включително различни християнски църкви, консерватори, крайно десни партии и фундаменталистки групи.

Ключовото събитие в календара на активистите от целия свят е годишният Световен конгрес на семейството, WCF.

Тази година WCF се проведе в средата на септември в Кишинев, където домакин бе молдовският президент Игор Додон, който спечели изборите през 2016 г. с проруска програма, в която основен акцент има защитата на традиционното семейство.

Събитието започна в републиканския дворец на Молдова, богато декориран с червен мрамор и кристални полилеи. През по-голяма част от церемонията по откриването, предавана на живо онлайн, танцьори, облечени в молдовски народни носии или просто в бяло, разнасяха забележително спокойно бебе на сцената.

Тогава Додон започна да говори за „ерозията и унищожаването“ на семейството на фона на „антисемейна идеология, която лишава майките и бащите от техните естествени роли в семейството“.

Декларирайки 2019 за година на семейството в Молдова, той каза, че ще настоява за мерки в защита на семейството, включително увеличаване на отпуска по майчинство. Той добави, че про-гейската „пропаганда“ трябва да бъде „категорично осъдена и дори забранена“.

Президентът на WCF Брайън Браун прочете съобщение от Матео Салвини, крайно десния вътрешен министър на Италия.

„Във време, когато сме свидетели на разрушителни и ирационални атаки срещу основополагащите ценности на нашите култури, усилията, които полагате за защита на традиционното семейство, жизненоважен елемент за оцеляването и развитието на човешкия вид, са изключително необходими и достойни за признани“ се казва в изявлението.

Руската връзка

WCF е създадена през 1997 г. от американския активист срещу абортите Алан Карлсън и двама руски академици от Московския държавен университет, Анатолий Антонов и Виктор Медков.

Анализатори твърдят, че руската връзка е логична, защото традиционните ценности са в съзвучие с „евроазиазма“, идеология, която изобразява Русия като посредник между Европа и Азия и предполага, че бившите съветски територии в крайна сметка ще се завърнат в сферата на влияние на Москва. За Кремъл джендър идеологията е знак за упадъка на Запада.

„Това е много интересно геополитическо предложение“, каза Дата. „Сега Русия може да се обърне към правителствата в съседните държави, критикувани от Запада в сферата на правата на човека, и да им каже: „Не се притеснявайте, вие сте различни.““

В разследване на американското списание „Mother Jones“ от 2014 г. Хана Левинтова разкрива как американски евангелисти, а именно членове на WCF, помагат за разработването на анти гей риторика и аргументи за руски активисти и законодатели, които водят до приемането през 2013 г. на федерален закон, забраняващ „гей пропагандата“.

На срещата „Програма Европа“ в Мюнхен през 2014 г. Алексей Комов, представител на WCF в Русия, бе поканен да сподели успешни практики след приемането на законодателството, се посочва в програмата на форума.

Според статията същата година се предвижда, че WCF ще се проведе в Москва, финансиран от двама души, считани за близки до президента Владимир Путин: бившия президент на руските железници Владимир Якунин и Константин Малофеев, инвестиционен банкер и православен филантроп.

Малофеев е и председател на борда на директорите на медийната група Царград, платформа за евразийски идеи, възприета от влиятелния крайнодесен философ Александър Дугин.

Форумът в Москва не се състоя в края на краищата, тъй като олигарсите, осигуряващи финансирането, бяха сред руснаците, санкционирани от ЕС и САЩ, след като Москва анексира Крим същата година.

„В Русия тенденцията е завръщане към православието, традицията и християнството“ казва Малофеев в документален филм от 2018 г. на френско-германския телевизионен канал ARTE, озаглавен „Абортите: Недоволство в Европа“.

„Европа умира. Западът по времето на [американския президент Роналд] Рейгън помогна да се отървем от комунистически дим в Русия. Сега е наш ред. Трябва да се молим либералния дим да се изпари от Европа и Америка.”

„Бъдещето на Европа“

Извън Русия нелибералните европейски лидери прегърнаха антиджендър риториката.

Миналата година унгарският премиер Виктор Орбан бе домакин на WCF в Будапеща и приветства участниците с реч на тема „Европа, нашата обща родина, която губи в надпреварата по отношение на населението между великите цивилизации“.

„В борбата за бъдещето на Европа спирането на нелегалната миграция е наложително“, каза той. „Тази борба… е полезна само ако сме в състояние да я комбинираме с политики в полза на семейството, които да възстановят естественото възпроизводство на континента.“

През октомври с решение, което озадачи мнозина, Унгария забрани специалността „Науки за пола“, наричайки дисциплината „идеология, а не наука“.

Салвини предлага подобна смесица от националистични, антиимиграционни и политики в защита на семейството и в Италия. Президентът Тръмп също така настоява за премахване на термина „пол“ (gender) от документи на ООН за правата на човека.

„Ще защитим традиционното семейство, основано на съюза между мъж и жена. Ще упражня цялата възможна власт [това да стане]“, заяви Салвини пред италиански медии през август.

Крайнодясната “Алтернатива за Германия” влезе в парламента през 2017 г. с програма, обещаваща „ангажимент към традиционното семейство“, която се противопоставя на „джендър статуквото“ и обещава да противодейства на демографската криза с „големи семейства, вместо масова имиграция“.

В Полша управляващата партия „Право и справедливост“ дойде на власт благодарения на кампания, комбинираща националистични политики и мерки в защита на семейството. Една от най-разпознаваемите нейни политика е известна като „500+“, плащания на около 100 евро на дете за семейства с повече от едно дете.

„Активните антиджендър организации в Полша изиграха ключова роля за победата на десните популисти,“ каза за БМРР Елжбета Королчук, социолог във Варшавския университет. „Те мобилизираха хората по места, в енориите. Те спомогнаха за изобразяването на либералната партия [заклетите врагове от Civil Platform] като елитарни и глухи към нуждите на хората.“

Королцук добави още: „Новите нелиберални сили успяха да сложат под един знаменател либералните културни и икономически елити, така че хората имат усещането, че тези либерални елити искат не само да им отнемат поминъка от икономическа гледна точка, но и да променят личния им живот и да превърнат момчета в момичета.“

„Това чувство за жертвеност, за справедлив гняв има много мощно мобилизиращо въздействие.“

През 2018 г. бившият политически стратег на Тръмп Стив Банън стартира „Движението“, за да помогне на крайно десни и популистки сили в изборите за Европейски парламент през следващата година. Салвини обеща подкрепа за Движението и Банън проведе разговори с унгарския Орбан.

Според експерти потенциалните участници в движението могат да бъдат идентифицирани по това, срещу което са против, а не по това, което подкрепят. Те са против имигрантите, ЕС, глобализма, елитите и джендър идеите.

Обратно в Румъния критиците казват, че фактът, че правителството, водено от Социалдемократическата партия, прегърна темата за референдума е знак за нарастващата му залитане към нелибералните идеи.

Социалдемократите също започнаха мащабни реформи в съдебната система, които според критиците на промените ще нарушават независимостта на съда и ще затрудняват борбата с корупцията по високите етажи.

„Румънците отказаха да легитимират дискурс, целящ да дискриминира ЛГБТ общността и да поставят под въпрос основни човешки права“, каза Виски от MozaiQ. „За момента успяхме да обуздаем заливащата ни вълна от консерватизъм.“

* Клаудиа Чобану е румънска журналистка на свободна практика, базирана във Варшава. Тази статия е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на Фондация ERSTE, Фондация „Отворено общество“, в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.

Текстът е публикуван в Balkan Insight през ноември 2018 г.

Заглавието е на “Терминал 3”.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.