SHARE

“Терминал 3” разказва историята на една обществена поръчка, с която трябваше да бъдат ремонтирани и модернизирани по стандарти на НАТО щурмовите и транспортни вертолети на българските военновъздушни сили (ВВС). Макар и от периода 2004-2007 година, тя е типична за начина, по който в България корупцията се вихри, а публичните средства се разпиляват. Всичко това става единствено за сметка на отбранителната способност на страната ни.

В Част I стигнахме до момента, в който обществената поръчка бе прекратена заради скандални фалшификации, до които се стига заради агенди на Държавна сигурност, международни скандали, Русия и корупция. Сега историята продължава:

С прекратяването на процедурата започва съдебната част от сагата с ремонта и модернизацията на вертолетите.

СЛЕД ПОТУЛВАНЕТО ИДВА СЪДЕБНИЯТ ФАРС

Класираният на първо място от Комисията по провеждане на преговорите кандидат подава жалба срещу решението за прекратяване на процедурата на министъра пред Върховния административен съд (ВАС).

Тази жалба е допусната за разглеждане с определение на тричленен състав на ВАС, впоследствие потвърдено с определение на петчленен състав. Това става в пряко и грубо противоречие с основен принцип в административното правораздаване в Република България, залегнал в член 34, точка 1 от тогава действащия Закон за административното производство , която гласи, че не подлежат на обжалване административните актове, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната.

Очевиден факт е, че възлагането на обществена поръчка за възстановяването и модернизацията на вертолетите Ми-17 и Ми-24 на Българската армия и всеки административен акт по него е свързано с отбраната и сигурността на страната. Касае се за ремонт и модернизация по стандарти на НАТО на бойни (а в случая на Ми-24 – и щурмови!) вертолети. В процедурата са обсъждани и са водени преговори по технико-тактическите спецификации на тези вертолети и на извършваната модернизация. Правен абсурд, несъвместим с дотогавашната практика на ВАС, е, че съдът не намира достатъчно доказателства за това, че поръчката е свързана с отбраната и сигурността на страната.

Ако се вгледаме малко по-внимателно в определенията, ще открием, че те са еднакво кратки и немотивирани, но са произнесени от ВАС доста бързичко – за около 1 месец и по-малко за всяко от двете производства пред двете инстанции.

НА СЦЕНАТА ИЗЛИЗА ВЕНЕТА МАРКОВСКА

Интересни са и действащите лица в двете производства.

Определението на тричленния състав на ВАС е произнесено от състав с председател, съдия Боян Магдалинчев, който е и докладчик по делото. По това време Магдалинчев е и председател на Четвърто отделение на ВАС. Всеки запознат с кулоарите във ВАС от това време знае, че Магдалинчев бе един от най-приближените и най-послушни изпълнители на волята на бившия зам.-председател на ВАС и шеф на Първа колегия, скандално известната съдия Венета Марковска. Съдия Магдалинчев през 2012 г. зае именно овакантеното от Венета Марковска място на зам.-председател на ВАС и пое Втора колегия. През 2017 г. Магдалинчев бе номиниран от народни представители от ГЕРБ и избран за член на действащия днес Висш съдебен съвет (ВСС). След конституирането си ВСС избра именно Магдалинчев за свой представляващ. 

Определението на петчленния състав на ВАС е произнесено по подобен начин от състав, в който централна роля има не друг, а една от най-скандалните фигури в българската съдебна система – съдия Венета Марковска. По това време тя е зам.-председател на ВАС, ръководи Първа колегия, съответно е председател и докладчик на състава в производството по допустимостта на казуса с хеликоптерите. 

ПРЕДПОЧИТАНИЯТА НЕ Е КАТО ДА ОСТАВАТ СКРИТИ

Това не са единствените странности в производствата пред ВАС. Като участник в специалната обществена поръчка и класиран на второ място кандидат, IAI, очевидно, според юристи, също  има правен интерес от изхода на делото и подава молба за конституирането си като заинтересована страна. С определение, произнесено от състав на ВАС в съдебно заседание на 7 юни 2005 година, IAI е конституиран като заинтересована страна по административно дело № 4269/2005г. на ВАС, ІV отделение, образувано по жалба на “Елбит системс” срещу решението на министър Свинаров за прекратяване на процедурата.

Само 10 дни след първото си определение за конституиране на IAI като заинтересована страна Върховният административен съд отменя собственото си определение и заличава IAI като заинтересована страна по делото, като по този начин я лишава от възможност да защитава собствените си интереси като участник в процедурата и класиран на второ място кандидат. ВАС обосновава новото си определение с липсата на обжалване от страна на  IAI на решението за класиране на кандидатите. Бегла справка в информационната система на съда показва, че твърдението не отговаря на обективната истина, тъй като IAI е подала жалба срещу това решение преди издаването на определението. Председателстващ съдебния състав на ВАС и докладчик по делото е отново председателят на IV отделение на ВАС Боян Магдалинчев. Отделението попада в Първа колегия на ВАС, която по това време вече е ръководена от заместника на председателя на ВАС, съдия Венета Марковска.

Във връзка с постановеното от министър Свинаров Решение за класирането на кандидатите и определянето на изпълнител за специалната обществена поръчка за възстановяване и модернизация на вертолетите Ми-17 и Ми-24 за Българската армия, което никой от кандидатите освен „Елбит системс“ никога не получава, IAI подава жалба на 17.06.2005 г. и до Върховния административен съд чрез министъра на отбраната на Република България срещу това решение. В жалбата се претендира нищожност на атакуваното решение. В нарушение на основен принцип в българския граждански и административен процес (член 195, алинея 1 на тогава приложимия и действащ Гражданско-процесуален кодекс) ВАС отказва да допусне разглеждането на жалбата, произнасяйки се с определение по въпрос от съществото на спора. По жалбата с определение се произнася в закрито съдебно заседание тричленен състав, председателстван от Боян Магдалинчев. Не е учудващо, че съдия Магдалинчев е и докладчик по делото. Това определение е обжалвано пред петчленен състав на ВАС, който на свой ред успява да се произнесе отново с определение за по-малко от три седмици през “отпускарския” месец юли 2005 година. Отново не е учудващо, че председател и докладчик по делото пред петчленния касационен състав е съдия Венета Марковска.

А МЕЖДУВРЕМЕННО ПРЕГОВОРИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ

Преговорите между незаконосъобразно избрания кандидат в процедурата и Министерството на отбраната продължават, въпреки че на основание на приложимите и действащи по това време законови разпоредби (член 37, ал. 3 ЗАП и чл. 15, ал. 2 ЗВАС) министърът на отбраната е трябвало да се съобрази с това, че подадената жалба от  IAI спира изпълнението на решението за класирането на кандидатите и определянето на изпълнител за специална обществена поръчка за възстановяване и модернизация на вертолетите Ми-17 и Ми-24 за Българската армия. Всъщност липсва и изрична заповед на министъра на отбраната за продължаване на преговорите между комисията и класирания незаконосъобразно на първо място кандидат.

Въпреки факта, че тези преговори продължават в нарушение на нормите на българското законодателство, класираният на първо място кандидат продължава да не може да представи на Комисиято по преговорите убедителни доказателства, че е в състояние да извърши сертификацията на крайния продукт (ремонтиран вертолет). Това е сертификацията, без която въпросните вертолети, дори и ремонтирани, няма да могат да летят.

Крайно смущаващо и непоследователно с оглед на съдебната практика на ВАС е и следващият съдебен акт в продължаващата сага – решение по съществото на спора с докладчик и председател съдия Боян Магдалинчев (о, изненада!), постановено по споменатото по-горе административно дело. С това съдебно решение (вече по съществото на спора) се отменя актът на министъра на отбраната за прекратяване на процедурата за специална обществена поръчка като незаконосъобразен.

Съдебното решение на съдия Магдалинчев е скандално и най-малкото, което може да се каже за него е, че е неправилно и необосновано. To e тенденциозно и в разрез с цялата фактология по случая, както и с действащата по това време нормативна уредба. Дори становището на прокурора от Върховна административна прокуратура, участвал в съдебното производство, съвпада с позицията на Министерството на отбраната, но е превратно отразена в протокола от съдебното заседание на 11.10.2005 г. В съдебно заседание прокурорът от Върховна административна прокуратура подкрепя Министерство на отбраната и изразява становище за неоснователност на жалбата на “Елбит системс”, а в мотивите на постановеното решение се споменава, че прокуратурата е била на едно мнение със съда.

Сещате ли се какво са си мислили за българския Върховен съд ръководителите на израелската IAI (една от най-големите държавни компании в страната), след като са присъствали на съдебните заседания по делото и са чули Върховната административна прокуратура, а след това са прочели точно обратното в мотивите на решението.

Мотивите на това решение съдържат точно обратното, напълно подменено, становище от изразеното от представителя на Върховна административна прокуратурата по време на съдебното заседание. Дори само този, наглед незначителен факт компрометира целия съдебен процес като недопустимо преобръща наопаки позицията на държавата, защитавана от прокуратурата.

ПРАВОСЪДИЕ СТИЛ МАГДАЛИНЧЕВ – МАРКОВСКА 

Решението, произнесено от състав с докладчик и председател съдия Боян Магдалинчев, е обжалвано пред петчленен състав на ВАС по касационна жалба на Министерството на отбраната. И на кого се пада по случайно разпределение гледането на делото пред касационен състав? Познахте, по касационната жалба се произнася отново ръководен от съдия Венета Марковска съдебен състав! Тя е и докладчикът по касационното дело. Решението е още по-скандално от предишните съдебни актове, тъй като с него по същество се задължава министърът на отбраната да сключи договор с избрания участник. Част от диспозитива е: “Връща делото на министъра на отбраната за продължаване процедурата по чл. 10 НУРВОПСОСС.”  Този диспозитив е в разрез с конституционно прогласения принцип на разделение на властите и представлява недопустимо вмешателство в запазена “територия” на изпълнителната власт. Впоследствие министър Близнаков (в правителството на Сергей Станишев – т.нар. „тройна коалиция“) в публичните си изказвания в медиите използва този диспозитив, твърдейки, че няма друг избор и всъщност българският съд го е задължил да сключи договор.

На три пъти и с шест отделни съдебни акта, всички в полза на „Елбит системс“, тандемът Магдалинчев – Марковска блокира всички опити за независима и справедлива проверка на процедурата и на практика гарантира на частната израелска фирма сключването на договор с Министерството на отбраната, за който отнапред е ясно, че „Елбит системс“ няма да може да изпълни.  

В резултат на последното съдебно решение на Марковска още на 2 декември 2005 година е подписан договор между Министерството на отбраната, представлявано от министър Веселин Близнаков и “Елбит системс” за общата сума от EUR 57 333 000 (петдесет и седем милиона и триста и тридесет и три хиляди евро). Само дребен щрих от пейзажа по това време е фактът, че началникът на политическия кабинет на министъра на отбраната към момента на подписване на договора (Костадин Сирлещов) е действал преди това в качеството си на адвокат и правен съветник на класирания на първо място кандидат „Елбит системс”, преди назначаването си на високата позиция в министерството. В тази връзка за началника на политическия кабинет на министъра на отбраната възниква и въпросът за конфликт на интереси на предишната му месторабота (съдружник в адвокатско дружество “Георгиев, Тодоров и Ко”) с тези на държавата и министерството. 

На 5 декември 2005 година IAI подава и молба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за установяване на нарушения на конкуренцията в страната както от страна на министъра на отбраната, който е допуснал нередовен участник в преговорите за възлагане на обществена поръчка, така и от страна на „Елбит системс”, представили на неистински документ с невярно съдържание. И двете лица съгласно чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията (отм.) са извършили действие при осъществяване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждащо или в състояние да увреди интересите  на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.

СТАТУКВОТО В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА ОБАЧЕ ИМА МНОГО ЛИЦА И ИМЕТО ИМ Е ЛЕГИОН

Без да проведе задължителното разследване или проучване на обстоятелствата по преписката, в нарушение на чл. 51 и сл. на Закона за защита на конкуренцията (отм.) КЗК прекратява производството и препраща преписката за разглеждане по компетентност от Софийската районна прокуратура, тъй като имало налице данни за извършено престъпление. От една страна, КЗК правилно приема, че има нарушения, които могат да бъдат квалифицирани като извършени документни престъпления по смисъла на Наказателния кодекс. Същевременно комисията прави неправилния извод, че всички извършени нарушения представляват престъпление. По същество от мотивите на решението на КЗК е видно, че се касае за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, но същевременно неистинският документ представлява средство за извършване и на административно нарушение. Това нарушение се изразява в действия, противоречащи на добросъвестната търговска практика и увреждащи интересите на конкурентите.

Междувременно Министерството на отбраната превежда на „Елбит системс” АД по подписания договор авансово 8 599 950.00 евро (почти 17 млн. лева). Това става още преди договорът да е влязъл в сила. Точка 31 в Раздел ІV на договора („Влизане в сила и срок на договора”) предвижда кумулативно наличието на няколко условия за влизането в сила на договора. Едно от тези условия е подписването на офсетно споразумение. Сключването на офсетно споразумение е задължително и според действащото тогава българско законодателство. Неподписването на офсетно споразумение в 60-дневен срок от подписването на основния договор е изведено в т. 32 на договора в основание за министерството да прекрати едностранно договора със седемдневно писмено предизвестие. Министерството на отбраната не предприема нищо за упражняване на това свое право, установено изцяло в защита на българския данъкоплатец. Точка 46 от договора предвижда в десетдневен от подписването му (не от влизането му в сила!) да бъде подписан и договор за основен подизпълнител на поръчката – българско търговско дружество. По данни в медиите договор с основен подизпълнител („Терем” ЕАД) е подписан едва на 22 февруари 2006 година. Параметрите му никога не бяха огласени. Не закъснява само преводът на авансовата вноска.

През март 2007 година, тихомълком, министър Веселин Близнаков разваля договора с “Елбит системс”. Закономерно основанието е, че израелската фирма не може да се справи с ремонта и рехабилитацията, тъй като руската страна (не щеш ли!) отказвала да ги сертифицира. Познайте дали „Елбит системс“ са върнали някакви пари на Министерството на отбраната!

FINITA LA COMMEDIA!

Досега чисто финансовите вреди за българската държава по тази поръчка не са оповестени. Но сме сигурни, че са в размер на много милиони евро. 

България и нейните ВВС вече не разполагат с вертолети Ми-17 и Ми-24. 

Ремонт и модернизация не се случва нито през периода 2004-2007, нито по-късно.

„Терем“ ЕАД не получава нищо по подизпълнителския си договор.

Прокуратурата никога не направи и най-дребни усилия да разследва когото и да било замесен в този отвратителен корупционен скандал, в който има извършени очеизвадни документни престъпления, разпиляване на средства, конфликт на интереси, прозрачни със своята тенденциозност съдебни решения.

Цялата поръчка вероятно има смисъл само за шепа „управляващи“ в изпълнителната и в съдебната власт.

Назовахме ги по-горе и в част I!

Източници:

Определение № 4168 от 10 май 2005 година на тричленен състав на ВАС, IV отделение по адм. дело № 4269/2005 г. и Определение № 5156 от 3 юни 2005 година на петчленен състав на ВАС, Първа колегия;

Вх. номер на жалбата в министерството на отбраната – 21-11-440/17.06.2005;

Определение № 6547 от 8 юли 2005 г, на тричленен състав на ВАС, IV-то отделение;

Определение № 7543 от 1 август 2005 г. на петчленен състав на ВАС, Първа колегия;

Решение № 8959 от 17.10.2005 г. на тричленен състав на ВАС, IV отделение;

Адм. дело № 4269 / 2005 г. на ВАС, IV отделение;

Решение № 10307 от 23 ноември 2005 г. по адм. дело № 9947/2005 на ВАС, петчленен състав, Първа колегия;

Решение № 313 от 23.12.2005 г. на КЗК.

SHARE