Американските избори тази година ще струват почти 11 млрд. долара и ще счупят всички предишни рекорди. Това показват предварителни изчисления на Центъра за ответна политика, независима организация с идеална цел, която следи движението на парите в американската политика и влиянието им върху изборите. С преизчисление на инфлацията, тазгодишният вот вече е над 50% по-скъп от този през 2016 г.
Центърът събира данни за всяко докладвано политическо дарение на федерално ниво, незавиисмо дали идва от комитети за политическо действие (PAC), отделни лица или организации. Комитетите са фондове, в които корпорации, групи за натиск и профсъюзи могат да държат пари, събрани от членовете им и да ги разпределят за политически цел с оглед на интересите си.
Само досега Тръмп е събрал над 476 млн. долара, а Байдън – 531. Като се вземат предвид и сумите, похарчени от милиардерите Майкъл Блумбърг и Том Стайър по време на първичните избори, 2020 г. ще разбие всички предишни рекорди.
Изборите през 2018 г., когато се сменяше Конгресът и една трета от Сената, са стрували над 5.7 млрд. долара – най-големият скок за междинен вот от поне 20 години. Влизането в Конгреса и Сената “поскъпва” постепенно в последните 30 години, показват данните на Центъра.
Какво са комитетите за политическо действие
Рязкото покачване на разходите се дължи отчасти на решението на Върховния съд по делото на “Обединени граждани” срещу Федералната изборна комисия през 2010 г. То позволи на организации, които номинално нямат общо с кандидатите – супер комитетите, да набират и харчат неограничени суми от всякакви източници. Това не важи за обикновените комитети обаче. Супер комитетите трябва да пращат информация на Федералната изборна комисия, но могат да обявят например, че са получили финансиране от източник, който не разкрива финансирането си – тоест, без да покажат източника на парите. И могат да харчат неограничени суми, стига на хартия да не са свързани с кандидатите за политически постове.
“Макар това новаторско решение да бе взето въз основа на идеята, че обществото може да види откъде идват парите, за да предотврати възможността за корупция, това не беше вярно тогава и все още не е. На всички избори оттогава десетки или стотици милиони долари идват от тайни източници към външни групи, включително силно ангажирани политически организации с идеална цел, които не разкриват финансирането си, и суперкомитети за политическа дейност (superPAC)”, коментира изпълнителният директор на Центъра Шийла Кръмхолц пред “Дневник” по време на пресбрифинг, организиран от Държавния департамент. Тази година разходите им вече са надминали милиард долара.
Демократите харчат повече – 54% от всички разходи по време на кампанията са техни срещу само 39% за републиканците, при това като се изключат скъпите кампании на Блумбърг и Стайър.
Рекламите в социалните мрежи
“Скритите разходи” за дигитална реклама от подобни източници – това са пари, които идват от най-фокусираните, най-силни мегадонори и организации и се използват най-прецизно – с лазерна точност се целят в най-оспорваните избори, където външните пари имат най-голям ефект, обяснява Кръмхолц.
И двамата кандидати харчат рекордно големи суми за онлайн реклама за привличане на нови донори или призоваващи поддръжниците им да искат бюлетини за гласуване по пощата. През август кампанията на Байдън за пръв път надмина в разходите за онлайн реклами тази на Тръмп и след това обяви, че през този месец той е набрал 365 млн. долара – предимно малки суми от отделни лица.
