SHARE

Изтъкнати български историци, които изследват историята на Балканите, изразиха ясна позиция по случая “Бююк”, както и по отношение на коментарите, които се появиха в публичното пространство от страна на висши държавни ръководители.
С изричното разрешение на авторите публикуваме тяхното писмо.

————————————————————————————————-

В последните дни на българската общественост стана известен позорният акт на правителството на Република България по несъобразеното с решението на българския съд и международните актове предаване на един турски гражданин на властите в неговата страна.

Оказва се, че това не е първият и най-лошото – не е последният подобен акт, въпреки възмущението на хора и организaции с различна политическа и идеологическа ориентация. Като граждани на Република България и ние, долуподписаните, придържайки се към демократичните принципи и изповядвайки ценностите на хуманизма, заявяваме, че не приемаме поведението на настоящето държавно ръководство и заставаме зад онези наши сънародници и правозащитни организации, които осъдиха действията на изпълнителната власт.

За съжаление, опитите на управляващите да обяснят поведението си по „горещия” казус с експулсирането на турския гражданин, както и коментарите по него бяха придружени с исторически препратки, които намираме за неуместни и обезпокояващи. Те очевидно имат за адресат българската публика и се опират на негативни стереотипи. Ето защо се чувстваме задължени, както сме го правили и преди, да заявим възмущението си от спекулациите с историческата наука и историческите факти.

Действително, настоящата политическа криза позволява да се правят множество аналогии със събития от отминалите векове, но това едва ли ще е от полза, ако става повърхностно и спекулативно. Историческото знание НЕ трябва да се използва, за да всява страх и омраза, а за да носи разум. Решението на големите предизвикателства на днешния ден не е в миналото, а в сегашните действия, в които се оглежда нашето бъдеще.

Проф. дин. Надя Данова – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН

Доц. д-р Светлана Иванова – Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Доц. д-р Олга Тодорова – Институт за исторически изследвания, БАН

Доц. д-р Стефка Първева – Институт за исторически изследвания, БАН

Доц. д-р Росица Градева – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН и АУБ

Кета Мирчева – историк на свободна практика

 

Снимка: Darwinek