SHARE

Смелите идеи на Франко Дзефирели и безкрайната енергия го превърнаха в един от най-креативните и плодотворни режисьори от ХХ век.

Независимо дали е режисирал Елизабет Тейлър като Шекспировата опърничава, поставил повече от 120 опери, или е служил в италианския Сенат, Дзефирели остава културна икона дори и в своите 80 години.

Маестрото работи с фамозно епичен мащаб във филми, театри и опери, където неговите продукции формираха основния репертоар на театри като Мет (Метрополитън опера, Ню Йорк – бел. ред.) и “Ла Скала”.

Веднъж казва за себе си: “Аз не съм най-великият режисьор в света. Аз съм единственият.”

Джанфранко Дзефирели е роден на 12 февруари 1923 г. в покрайнините на Флоренция. Незаконен син на флиртуващ търговец, фамилното име на младия Франко му било дадено от майка му.

Тя избира Zeffiretti, дума, която означава „лек бриз“, взета от операта на Моцарт, но в акта му за раждане се появява изписано грешно и така той става Zeffirelli.

На майка си, която умира, когато той е само на шест, Дзефирели приписва това, което определя като своето разбиране за женската психика.

“Жените представляват топлината на живота – те са крехки и уязвими. Те стават неприятни само когато усещат необходимостта да се защитават и когато преувеличават. Затова стават диви.”

Той е израснал сред английските емигранти във Флоренция, изживяване, което се опитва да върне в своя филм “Чай с Мусолини”.

С Шер по време на снимките на “Чай с Мусолини”

Ранното му обучение като архитект е прекъснато от война – Дзефирели воюва заедно с италианските партизани и става преводач за британската армия след нахлуването на съюзниците в Италия.

Първи филм

В мирно време той се връща към архитектурните си проучвания, докато филмът “Хенри V” на Лорънс Оливие го вдъхновява да се пренасочи към театъра.

Неговият от време на време любовник – Лукино Висконти, му дава ролята на асистент-режисьор във филма “Земята трепери” през 1948 г. През следващото десетилетие той работи с редица режисьори, преди да премине към собствен дизайн и режисура на сценични постановки.

Първият му филм като режисьор е „Укротяване на опърничавата” през 1967 г., първоначално предназначен за италианските актьори София Лорен и Марчело Мастрояни.

В случая Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър поемат главните роли, след като двойката е инвестирала повече от 1 млн. долара в продукцията, в замяна на дял от печалбата вместо хонорари.

С Елизабет Тейлър по време на снимките на “Укротяване на опърничавата”

Филмът е добре приет както от критиците, така и от публиката, въпреки че Шекспировите пуристи са разгневени от подхода на Дзефирели към оригиналния текст.

Неговият следващ филм “Ромео и Жулиета” окончателно утвърждава репутацията му. Той подбира двама тогава неизвестни тийнейджъри – Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси, в главните роли.

Носители на “Оскар”

Поради възрастта на звездите филмът става популярен сред тийнейджърите и се използва от някои училища като дефинитивната филмова версия на пиесата.

Въпреки това филмът се приема за спорен, защото в една сцена 15-годишната Оливия Хъси е явно гола. За много хора тя е твърде млада, за да играе ролята по този начин.

Появява се и история, че не й позволено да присъства на премиерата на филма, защото е твърде млада, за да наблюдава собствената си голота, но това почти сигурно е градски мит.

Въображението на Дзефирели при кастингите става нещо като негова запазена марка – той хвърли Мел Гибсън в “Хамлет” (1990 г.).

В един момент, през 70-те, Дзефирели се премества на религиозна тема. Такива са филмите му за историята на св. Франциск от Асизи, “Брат Слънце” и “Сестра Луна”. Темата продължава и с мини сериал за Исус от Назарет.

Робърт Пауъл като Христос поведе звездната поредица, която включва не по-малко от седем носители на “Оскар”. Когато е показан от ITV във Великобритания на Великден през 1977 г., той привлича повече от 20 милиона зрители.

Сериалът е показан в целия западен свят и все още има чести великденски изяви по телевизията.

През този период Дзефирели продължава да режисира опера – неговата първа любов. Той поставя спектакли с много от най-великите певци на епохата, включително Джоан Съдърланд, Тито Гоби и Мария Калас.

С Мария Калас

Неговите безкрайни успехи включват “Тоска”, която е 40 години в репертоара на лондонския Royal Opera House.

“Винаги съм вярвал, че операта е планета, където музите работят заедно, обединяват усилия и празнуват всички изкуства.”

Калас, която той боготвори, е в темата за неговия филм от 2002 г. “Калас завинаги” за последните дни от живота й. Той й се е възхищавал най-вече, защото, по собствените му думи, „тя не може да приеме компромис“.

Адаптацията на “Джейн Еър” от Шарлот Бронте през 1996 г. е огромен успех.

Дзефирели поддържа някои категорични политически мнения, докато служи за два мандата в италианския сенат като член на дясната партия Forza Italia на Силвио Берлускони. Той иронизира комунистите като “измамници, които ще превземат моята страна” и призовава за смъртното наказание за жени, които са правили аборт. По-късно той е съветник в Министерството на културата.

През 1996 г. Дзефирели разкрива своята хомосексуалност, но попада под атака на гей общността за подкрепата си за позицията на Римокатолическата църква по въпросите на гейовете.

Ангажиран англофил, той става първият италиански гражданин, получил почетно рицарско звание от Обединеното кралство през 2004 г.

Попитан какво го е накарало да продължи дълго след като много от връстниците му се пенсионираха, Дзефирели казва: “Това е предчувствието за нещо хубаво, очакването – това ви кара да вървите. Толкова много неща са чудо. По-висша сила помогна в толкова много моменти от живота ми.”

Източник: ВВС

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.