SHARE

Героят на новата лондонска пиеса “Мастило” (Ink) не е кой да е, а медийният магнат Рупърт Мърдок. Но не в традиционния му образ – пиесата проследява младия през 1969 мъж, който прави първите си стъпки в британската преса.

Днес го познаваме като човека, който се среща тайно с британски премиери и създава американски президенти – а неговата пропаганда движи дневния ред на света.

Но как Мърдок стига дотам? Публиката, на която предстои да види постановката, ще научи именно това. Въпреки това пиесата на Джеймс Греъм не е осмиване, нито стигматизиране на образа на Мърдок – това показва и отвореното ѝ заключение, което почти изисква от публиката сама да направи изводите.

Пиесата проследява времето между 1969 и 1970 г., когато Мърдок купува западналия по това време вестник Sun, превръщайки го в таблоида, който познаваме днес. Същият изигра огромна роля в накланяне на публичното мнение в полза на вота Брекзит. Но Мърдок не е обрисуван като злодей – напротив, той е почти вдъхновяващ. “Искам нещо, което да вдигне шум”, казва героят.

Пиесата дава воля на носталгията към старите новинарски офиси, предава почти наелектризиращото напрежение на търсенето на новина и създаването на перфектната “първа страница”.

“Хората обичат истории”, казва младият Мърдок. А образът му, който винаги се пита каква е следващата стъпка, мечтае някой ден да направи своя телевизия. И именно това е в центъра на пиесата – тя не проповядва медиен морал, не критикува, не създава чудовища, а просто оставя фактите да говорят.


По времето, когато купува британския таблоид, Мърдок вече е изградил репутация на човек, който има способността да задмине големите медийни магнати в Сидни и Мелбърн, в родната Австралия. Става въпрос за мъже, които са десетки пъти по-богати от него, притежават много повече власт и влияние. И въпреки това той се преборва за челните позиции на австралийския медиен пазар. Има интереси към Нова Зеландия, както и към създаване на цветно списание в Югоизточна Азия – накратко Мърдок може да е всичко, но определено не му липсват хъс, усет и амбиция.

Но придобиването на Sun ще е първият път, в който той е купил западащ вестник и го е направил успешен.

Рупърт Мърдок, ноември 1969

Останалото е история. Мърдок покорава Великобритания и САЩ. Неговите медии – от таблоидите до телевизиите – до ден днешен диктуват дневния ред на масата и са помогнали за избора на немалко политици.

Пиесата разкрива в зародиш подхода на един новатор, решен да скъса с традиционните окови на британската преса. Тя ясно показва и желанието на бъдещия медиен магнат да си отмъсти на британското статукво и да смачка опозицията в лицето на Daily Mirror. И всичко това се развива с много хумор, бързина, исторически препратки, които казват едно – че в този бизнес не трябва да те е страх. От нищо.

Снимки: Guardian, New York Times