SHARE

Нека си припомним една размяна на реплики по време на дебатите за Brexit. Главни действащи лица са Майкъл Гоув, правосъден министър и лорд-канцлер на Обединеното кралство и журналиста от Sky News Файзал Ислям.

М.Г.: – Искам от британската публика да си върнем контрола над нашите съдбини от тези организации, които са далечни, безотчетливи, елитарни и не следват нашия интерес!

Ф.И.: – Елитарни? Елитарни? Лорд-канцлерът говори за конспирация на елитите?!

М.Г.: – Вие сте на страната на елитите, Файзъл, аз съм на страната на хората!

Ф.И.: – Вие, лорд-канцлерът, казахте, че мнозинството от британците страдат от ЕС. Нямате каквито и да били доказателства за това.”

Но доказателства, оказа се, не им и трябваха на Майкъл Гоув и неговите съратници, за да спечелят референдума. В съвременните политически кампании фактите звучат сухо, а масовата публика на този спектакъл има все по-малка чуваемост за това, което говорят анализатори и експерти. Защото се чувства излъган и предаден от политиците като цяло и ги поставя в категорията с присъда “далечни, безотчетни, елитарни и не следват нашия интерес.”

Така, масите започнаха да жадуват популизма. Да търсят хора като тях, “хора от народа”, които говорят като тях, мислят като тях и ще им “върнат контрола”. И от двете страни на Атлантика най-популярният рефрен е “Take back control” и онези, които не се подлъгват на празните клишета питат – “Да си върнем контрола от кого? И върху какво по-точно?“ Тогава популистите започват да изреждат списъка с поробителите – либералният елит, световните организации, Вашингтон, Брюксел, политическото статукво, еврократите, експертите и изобщо всички, които не са просто устроени като нас, които не владеем дипломатическия протокол и маниери, и които не се изразяваме с факти и данни, а просто ви казваме нещата такива, каквито са (демек лъжем).

На това обвинените в световен заговор отговарят: “Това, което ви говорят е популилизъм, нативизъм и протекционизъм, всъщност има 5% ръст в икономиката, 10% спад в престъпността и безработицата се е свила с 2,6%.” – сухи термини и цифри, казани във времена, в които публиката очаква “И аз съм гневен като вас, и аз съм бесен като вас… и аз съм един от вас!”
Времето на демагозите
Притчата, която популистите днес проповядват може да се сведе до “народа срещу елита”.

Но кой от проповедниците е “народен човек”? Милиардерът Доналд Тръмп, който по негови думи е подкупвал политици? Найджъл Фараж, който е бил борсов брокер в лондонското сити? Или възпитаникът на еманацията на елитаритаризма – Итън и Оксфорд Борис Джонсън?

Всички гореизброени и многото им превъплъщения в останалата на част на Европа са били част от този “елит”, срещу който сега се възмущават. И ако не са подкупвали политици като Тръмп, останалите имат дълги кариери по върховете на политиката. Борис Джонсън е народен представител в Британския парламент от 2001 до 2008 г., след което става кмет на Лондон, а днес е външен министър на Обединеното кралство. Фараж е евродепутат от 1999 г. с всички следващи от това материални и морални елитарни екстри.

Те всичките са част от онова свръх елитарно статукво, което нападат.

По българските ширини също знаем за много популисти, които използват тази реторика. Един от тях беше Бареков, който едновременно се хвалеше със заплатата си като изпълнителен директор на TV7, докато обясняваше как плаче и ридае за бедния народ (заедно с богатите си приятели).

Онзи ден Бареков щеше да  “оправи България” с кебапчета и безплатни таблети, вчера Борис Джонсън и Фараж “пребориха европейските елити” с обещания за повече пари в британското здравеопазване. Утре Тръмп ще пребори кариерните политици и ще изгони нелегалните имигранти от страната. Това, че жена му е имигрант, а наскоро се появиха основателни съмнения, че е пребивала и нелегално в САЩ, е маловажна и никого не интересуваща подробност.

Популизмът не може да предложи истински решения – множество проучвания сочат, че ефектът от имиграцията е позитивен, множество експерти казаха, че последиците от напускането на ЕС ще са катастрофални. И те вече са. Видя се в първите часове след обявяването на решението по борсовите сривове и обезценяването на британската валута, довели до безпрецедентни загуби за британската И световната икономика.

Но вълната на популизма не е яхната от реформатори и в него не могат да бъдат открити големи идеи. Популизмът е празен откъм съдържание и заради това неговите лидерите го запълват с притоплени клишета от “едно време”, овкусяват го с малко “кебабчета и таблети” и поднасят буламача на гневното т. нар. простолюдие, на което му е писнало от засуканите “елитарни” блюда.
Утре друг ще е демагогът, който ще продава буламачи. Дали той ще е бизнесмен или шоумен и дали ще продава референдуми или ще обвинява “другите”, остава да видим. За да се противостои на това псевдо шоу, политиците трябва да имат истински предложения към своите избиратели и да ги опаковат в продукт, който се харесва на света по начин, по който хората ще го разберат бъроз и лесно. Канадският премиер Трюдо, например, успешно продава своето позитивно послание към света, като в същото време не си позволи да залитне към една или друга популистка крайност. Нещо на пръв поглед простичко, което масово в политическия свят, като че не се осъзнава. В момента, в който започнеш да се заиграваш с ксенофобията и простите обяснения, изведнъж се оказва, че легитимираш онези, които нямат проблем да отидат много по-далеч.
Популизмът е опасна играчка, която вече се превръща в плачка. От западния бряг на Щатите до страните от бившия Източен блок той има своя генезис в отчаянието на обикновения човек от неговите управници. В бунта против “системата”, която мачка. Трудно се осъзнава, че накрая именно тези, които изглеждат спасители ще доведат още по-голяма преса за тези, които се надяват на спасение.