SHARE

Знаете какво се случи миналата седмица в сирийския град Хан Шейхун – атака с химическо оръжие, която уби най малко 80 и рани сериозно над 100 души, голяма част от тях – деца.

Който и да стои в основата на тази атака, е извършил ужасно военно престъпление. И това е така, защото използването на химически оръжия е забранено по силата на международното право и редица национални законодателства.

Женевският протокол от 1925 г. е първото междудържавно споразумение, което осъжда и забранява използването на химически и бактериологични средства по време на война (тук статия в Уикипедия на български, а тук текст на протокола на английски).

През 1993 г. протоколът е последван от Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химическо оръжие и за неговото унищожаване (тук текст на конвенцията на английски и малко инфо от сайта на нашето Министерство на отбраната). Страна съдоговорителка по тази конвенция е и България.

Нашият Наказателен кодекс гарантира забраната за използването на такива оръжия в противоречие с международното право, като я предвижда в своята глава XIV – Престъпления против мира и човечеството, конкретно Престъпления против законите и обичаите за водене на война.

Чл. 415 от НК предвижда, че:

(1) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война използва или заповяда да бъдат използвани ядрено, химическо, бактериологическо, биологично или токсично оръжие или непозволени средства или начини за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. 

(2) Ако от това са настъпили особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Подобни норми следва да са залегнали в наказателните закони на всички държави съдоговорителки по Конвенциятаза за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химическо оръжие и за неговото унищожаване. Това трябва да е случаят и в Сирия, която я е ратифицирала през 2013 г.

През 2014 г. прилагащата конвенцията Организация за забрана на химическите оръжия обявява, че е получила запасите от химическо оръжие на Сирия, но генералният ѝ директор Ахмет Узумджу признава, че не може да удостовери дали правителството на Башар Асад е предало всичко и в действителност не притежава повече.

Съмнението, че все нещо е останало в близкоизточната държава, е налице най-късно от миналата седмица. Взетите проби от почви в района тепърва ще се тестват в подходящи лаборатории, но извършената в Турция аутопсия на 3 от жертвите еднозначно потвърждава употребата на забранени химически оръжия.

Предполагам, всички сте видели кадрите на умъртвените възрастни и деца в Хан Шейхун. Кадри, запечатали ужасна трагедия вследствие на още по-ужасно престъпление. Което си има извършител и той рано или късно ще отговаря за него. Сигурен съм, че няма да излезе сух от водата и ще си получи заслуженото. Без значение дали завършекът му ще бъде като на Саддам Хюсеин или пък като на Муамар Кадафи.

*Текстът е препубликуван от личния блог на автора emilageorgiev.eu с негово разрешение. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”. 

Снимка: jenspie3/CC BY 2.0

SHARE
адв. Емил А. Георгиев, член на Управителен съвет на сдружение "Либерални идеи за България и Европа"