SHARE

Две легенди, на два века разстояние и два апартамента – д-р София Л. Дебойк, писател, специализиращ в областта на поп културата, разказва за апартамента, приютил две от иконите на музикалната история.

Георг Фридрих Хендел и Джими Хендрикс споделят две неща: музикалния гений и адрес в Лондон. Музеят *Хендел” на 23-25 Brook Street, Мейфеър, домът на германския господар на барока в продължение на 36 години, бе преименуван на “Хендел-Хендрикс” в Лондон миналата година, а апартаментите на третия етаж са възстановени в бохемската си парцаливост от края на 60-те години, когато Хендрикс е живял там. Атракцията се продава като “eдинствения дом на Хендрикс в света”.

Лондонските преживелици на двамата мъже, разделени от 200 години, са били много различни, но кариерите и на двамата узряват в града. И двамата се идентифицират силно с родината си: роденият в Сиатъл Хендрикс е суперзвезда в мащаби, каквито само САЩ може да произведе; изпълнението му The Star-Spangled Banner [“Знаме, обсипано със звезди”, химнът на САЩ – бел. прев.] на Удсток символизира новата американска идентичност на поколението на войната във Виетнам, докато Хендел е разпространител на континенталните стилове в операта, които се изпълняват в Хамбург. И двамата стават почетни лондончани.

В един космополитен Лондон попада 25-годишният тогава Хендел в края на 1710 г. Ползващ се от патронажа на трансевропейската аристокрация, той наскоро е станал капелмайстор на принц Джордж. Той свири за кралица Анна в двореца “Св. Джеймс” в началото на 1711 г., бързо последвано от премиерата на операта му “Риналдо” в Queen’s Theatre в Лондон.

Когато решава да се установи в Лондон през 1712 г., той се присъединява към значителна популация от европейски мигранти, от които 20-25 хил. хугеноти, потърсили убежище в Англия след отмяната през 1685 г. на Нантския едикт, който прави практикуването на протестантството незаконно във Франция. Възкачването на трона на неговия патрон принц Джордж през 1714 г., който става крал Джордж I, затвърждава британските връзки на Хендел. Той се мести в новопостроения имот на Brook Street в бързоразвиващия се и елегантен район Мейфеър през 1723 г. и става британски гражданин четири години по-късно.

В края на живота на Хендел Лондон е най-големият град в Европа, икономически и културен гигант с разнообразна популация и квартали със свой собствен специфичен характер – това е Лондон, чиято опияняваща смес от хора Хогарт  запечатва в гравюрите си. Посещенията на композитора включват  Walsh’s Music Shop, които публикуват и разпространяват работата му и са бърлога за залагания, клуб на джентълмените и билетна агенция в едно, на две крачки от  Brook Street.

Това са типични търговски места, които определят публичния живот на Лондон в ерата на крал Джордж I и Хендел прескача между културния център на Лондон, където неговите произведения са изпълнявани в “Ковънт Гардън” и “Хаймаркет”, и дома си в модерния Уест Енд. Докато Хендел-Хаус в Хале може да претендира, че е родното място на Хендел, Brook Street е мястото, където най-известните му творби за заченати и превърнати в реалност и където неговият радостен, но труден характер става център на вниманието.

В апогея си Хендел е въплъщението на bon vivant, дългогодишен ерген, който преследва личната си страст към изкуството, храната и музиката, посвещавайки ѝ се изцяло. Докато Бетовен го нарича “най-великият композитор, живял някога”, Берлиоз го описва с по-малко комплименти – “голям варел от свинско и бира”.

Неговият биограф Джон Майнуъринг го защитава през 1760 г., донякъде с право, че е “човек, който винаги можеше да погълне…  необичайно количество храна, казвайки, че “природата му е дала толкова яка физика… толкова гладен апетит и съдбата му е дала шанса да следва природата си”.

Той е толкова щедър с другите, колкото и към себе си, и става един от патроните на болницата “Фаундлин” в северен Лондон, устройвайки благотворителни концерти на своята “Месия”. Хогарт по това време е основател и гуверньор, привлича любителя на изкуството към богата колекция от творби на изкуството, която притежава болницата, но освен това Хендел намира болницата за подходяща арена за изпълнения далеч от горчивите вражди и конкуренцията в театрите в Лондон.

Набожен човек, който въпреки това ругае на четири езика, безкомпромисен и амбициозен, но също така щедър и активен благодетел; успех, който балансира неколкократно на ръба на банкрута, Хендел е противоречие и Майнваринг казва за него: “Най-великите таланти често са придружени от големи слабости”. Същото би могло да се каже и за неговия съквартирант на Брук Стрийт, два века по-късно.

Джими Хендрикс е случаен музикант, когато подписва договор с мениджъра Час Чандлър, по-късно част от Animals, и отива в Лондон през 1966 г. Чандлър се заема с това да сформира банда, която по-късно ще се превърне в  Jimi Hendrix Experience, а Хендрикс започва да трупа опит като фронтмен в клубовете на Лондон.

Първият пробив на бандата идва чрез мегазвездата на европейския поп Джони Холидей, познат още като френския Елвис, тийнидол, който се заражда под влиянието на Дилън и става плстмасово хипи, когато чува Хендрикс да свири в Лондон. Той издейства Experience като поддържаща група и те свирят първия си концерт на откриването на краткото турне на Холидей във Франция през октомври 1966 г. Холидей ще пусне своя френскоезична версия, Hey Joe, през 1967 г., година след като Хендрикс е пуснал оригинала, който се е качил до номер 6 в британските класации.

Успехът на дебютния сингъл на Хендрикс бързо е последван от легендарно участие в Сохо в клуб Bag O’ Nails  на 11 януари 1967 г. Каймакът на великите китаристи е в публиката – Ерик Клептън, Джеф Бек, Джими Пейдж и Пийт Таунсънд, заедно с Джагър, Ленън и Маккартни, Small Faces, и някои фигури от 60-те на попа като Лулу и Донован. Мъжът, който отказва да бъде фронтмен на Led Zeppelin – Тери Рийд, по-късно си спомня разговор с Брайън Джоунс от The Rolling Stones, който му казва: “Всичко долу на първия ред е мокро от сълзите на китаристите”. По време на тази ранна визита в Лондон Хендрикс повлиява на водещите фигури в британската рок музика в кардинален период и нищо вече няма да бъде същото.

Две години след първото му идване на Острова, точно когато затвърждава славата си, Хендрикс се установява с приятелката си Кати Ечингхам на Brook Street, в съседен апартамент на този, в който Хендел някога е живял, през юли 1968. В интервю зa Daily Mirror в началото на 1969 г. Хендрикс нарича Ечингхам “моята Йоко Оно от Честър” и въпреки че често отсъства – на турне или в леглата на други жени, – той по-късно ще каже, че споделеният им апартамент е “първият му истински дом”, значимо изказване, имайки предвид неговото тежко детство.

Свободата на Лондон и Carnaby Street и отвореното общество е откритие за Хендрикс, който прави турнета в годините на сегрегацията в южните щати и страда от това да бъде ограничаван като “тъмнокож артист” у дома. Сцената в Лондон не се притеснява от подобни категоризации, въпреки че екзотичността на Хендрикс привлича внимание на улиците, докато той и Ечингхам изследват Уест Енд. Brook Street е каймакът на имотите в Лондон – Хендрикс пазарува във Fenwick, няколко пресечки по-надолу от New Bond Street и Selfridges. One Stop Records на Саут Мълтън стрийт и знаковия HMV магазин са само на една пресечка от Оксфърд стрийт. Той снабдява с копия от “Месията” на Хендел (Хендрикс проявява значителен интерес към работата на предшественика си). Той и Ечингхам обзавеждат апартамента в “сук шик” с персийски килими и картини от антикварните пазари, но поръчват тюркоазените завеси в апартамента от по- официален магазин – John Lewis. Опитът на Хендрикс в армията се проявява в ежедневното оправяне на леглото, което доминира малкия апартамент, с военна прецизност.

Престоят му в Лондон упражнява прозаично влияние над него – той се увлича по Коронейшън стрийт и пъб културата (когато Hey Joe стига до топ 10, той празнува на бира в пъба), но е също така и решаващ за кариерата му. Известни посетители на апартамента са Ерик Бърдън от The Animals, Джинджър Бейкър и Джордж Харисън и по време на престоя му на  Brook Street той се появява редом с Дъсти Спрингфийлд и Лулу, продава всички места в “Албърт Хол” и пуска албумите All Along the Watchtower и Electric Ladyland. Финалният му концерт ще бъде в “Рони Скотс”, след като връзката му с Ечингхам е свършила и той трябва да се върне обратно в САЩ. Но тези съществени години в кратката му кариера и Лондон му дават възможности, които Щатите не успяват.

Животът на Хендел в Лондон е история за велик успех и дълъг, добре живян живот. Хендрикс е открит мъртъв на 27-годишна възраст в апартамент в Нотинг Хил, почти точно четири години след пристигането му във Великобритания. Но въпреки че опознават два много различни града, Лондон прдлага и на  двамата мигранти приветстващо лице и място, където да създават музика, определяща времената, в които живеят.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.