SHARE

Доста се изговори преди и след италианския вот тази неделя. Обичайните мантри за надигането на евроскептицизма, популизма и как глобализмът и, разбира се, ЕС са довели до надигането на фашизма не подминаха и тези избори. Като дори за черешка на тортата имахме и Силвио Берлускони, който като същински феникс трябваше да се завърне на сцената.

Реално нещата не стоят точно така. Да, в италианските избори видяхме надигането на попупистката, антисистемна вълна, каквато има из целия западен свят, но ако приемем, че това бе нейният пик – то той, досущ както в повечето страни, не успя да постигне сериозен резултат.

Нека видим какво се случи…

Ще напуска ли Италия еврозоната? 

При коалиция между спечелилата най-много гласове партия “Пет звезди” и крайнодясната “Северна лига”, завършила трета – е напълно възможно да се проведе референдум за това.

Всъщност, ако има формат на коалиция, който със сигурност ще разбърка плановете на всички и може да изпрати Италия в още по-дълбока криза, то това е коалиция на популистите и крайното дясно.

Лидерът на “Северната лига” Салвини обаче в предизборната кампания отхвърли този вариант. А и има един проблем пред такава формация – ако всички демагози се хванат за ръце, то тогава те ще се превърнат в омразния на всички “естаблишмънт” и няма да има кого да обвиняват.

И двете партии – “Пет звезди” и “Северна лига”, търсят по-отговорен партньор и далеч повече искат да са лоби за интереси, отколкото са готови да управляват страната. 

Завърна ли се Силвио? 

Любимият на Путин Берлускони не постигна изобщо толкова невероятен резултат, колкото предвиждаха проучванията. Партията му Forza Italia завърши четвърта и се очаква да вземе около 14% от местата в долната камара на парламента.

Избраникът на Берлускони за премиер е сегашният председател на Европейския парламент Антонио Таяни. Той изобщо не се е забързал да се връща към Рим, тъй като перспективите пред премиерството му не са особено големи. Защо? Берлускони е в съюз с Матео Салвини и “Северната лига” и се очакваше след като двете партии спечелят, да формират дясно-националистическо правителство с избраника на Берлускони начело. Само че Берлускони не успя да вземе нужния брой гласове и дори “Северната лига” го изпревари по резултат. Сега ако се стигне до коалиция, то логиката подсказва, че премиерът ще е от “Северната лига”, но пред подобно развитие стоят две пречки. Първата, е че на двете партии няма да им достигнат около 50 гласа (очаква се те да имат 247-257 места в долната камара при нужни 316).

И на второ място… ако някой смята, че на Берлускони му се влиза в правителство с откачени фашаги, които на всичкото отгоре ще бъдат водещите, а не самият той… се е объркал. До подобен развой може да се стигне, единствено ако бившият италиански премиер е силно отчаян и са изчерпани всички останали ходове.

Коя е най-възможната коалиция?

Освен обсъдената “популист-националистическа” между “Пет звезди” и “Северната лига” и тази на десни и националисти между Берлускони и “Северната лига” (за която са им нужни още депутати), третата възможна опция е популист-социалистическа, в която първата и втората партия влизат в управлението заедно. 

Това означава, че “Пет звезди” ще се обединят с Демократическата партия, която досега води управлението. Лидерът им Матео Ренци, който се кълнеше, че подобен ход е немислим подаде оставка, тъй че остава да видим какво ще предприеме център-лявата партия.

Това обединение е едно от най-вероятните, стига Демократическата партия да си избере лидер, който да преглътне хапчето.

Притесненията за вкарването във властта на “Пет звезди”, тъй като са антиевропейска и проруска партия, са малко преувеличени. В Италия всички партии са антиевропейски и е трудно да се открие лидер, който да не е прехласнат по Путин. Включително Матео Ренци, който, докато не падна от власт, се опитваше да бъде лошото момче на Европа, което контрира Меркел при всяка възможност.

Последната опция е голяма коалиция между Берлускони и център-левите. На двете традиционни партии обаче може да не им достигнат места, а и това ще превърне всички демагози в тяхна опозиция.

Италианците не са толкова евроскептични, колкото им е писнало от финансовата криза, от собствените им политици и от собствения хаос в собствената им държава.

След тези избори едно е ясно – този хаос ще продължи. А кой ще застане начело на Италия е въпрос без ясен отговор.

SHARE