SHARE

…че няма да имаме генерален секретар на ООН. Досега, санким, все сме имали, та изведнъж са ни го взели. Вярно, че на португалците много им се събра – първо десет години – председател на Европейската комисия, сега – генерален секретар на ООН. А бившият председател на комисията – директор в “Голдман Сакс” и съветник по Брекзит. Животът по принцип е несправедлив. Затова е възможен социализмът – учението как да живеем с парите на другите. Обаче не само ние сме прецакани. Още 191 държави – членки на ООН, нямат генерален секретар. Включително и най-яките. И никоя от тях не плаче, нито иска оставката на правителството си.

Както правилно може да сте предположили, в момента съм политически активен. Т.е. седя по халат и чехли на диванчето с бира в едната ръка и с дистанционно в другата и гледам вечерната политинформация, която на политически коректен език се нарича “централна информационна емисия”. Ако вярвате на това за заетостта на ръцете ми, излиза, че пиша с крака. Ще се въздържа от коментар. Важно е какво съм написал, а не как.

БСП иска оставката на правителството, защото кандидатирало Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН и оставило Ирина Бокова на грижите на Русия. Не съм нито душман на БСП, нито съм фен на правителството. Одобрявам Корнелия Нинова в сукман. Отива й. Не одобрявам Борисов с метла в ръка. Не му отива. По му отива пищов. Но Нинова сериозно му иска оставката и Борисов сериозно й отговаря. Тая политинформация издиша. Това е второто заглавие в нея, а ако не бяха открили у нас европейската гранична служба, щеше да е първото. Кризата в жанра е дълбока. Все едно жена ми сериозно да поиска развод, защото не съм се кандидатирал за президент, а аз сериозно да й отговоря, че имам по-важни ангажименти. Макар че, като гледам кандидатите, може да е права в евентуалната си претенция.

Ако имате свободна ръка, турете си я на сърцето (отляво, педя над пояса) и кажете: Пука ли ви че нямаме генерален секретар на ООН? Това да ни е нямането, с мед да го полееш. Като българското нямане няма никъде в Европа. Има само в Третия свят. Производителност на труда нямаме. Конкурентоспособност нямаме. Енергийна ефективност нямаме. Доходи нямаме. Покупателна способност нямаме. Правосъдие нямаме. Сигурност нямаме (кеф ти социална, кеф ти национална). Здравеопазване нямаме. Образование нямаме. Енергетика нямаме. Армия нямаме. Пари нямаме. Раждаемост нямаме. И никой не иска оставката на правителството за нито едно от тези нямания. Тях ще ги понесем. Ама без генерален секретар на ООН не можем. Човек за едната чест живей, както казал Рачко Пръдлето. И  за едното красно име. Българин да се наричам и да съм генерален, мама му стара…

Прав беше Негово величество, като казваше, че трябва да гледаме положително. Другите имаха по един кандидат, а ние – две кандидатки. По една – за всяко полукълбо. И двете – източноевропейки. И двете – жени. А те подло избраха западноевропейски мъж. Напук на равенството на половете. Напук на географския баланс. Напук на историческата справедливост. Но, както вече отбелязах, животът по принцип е несправедлив и от това следва социализмът. Важното е, че ние показахме, че можем. А те показаха само, че не искат. Да си го носят сега португалския социалист на рамо. Ние ще продължаваме да управляваме хем световното културно наследство, хем парите и кадрите на Европейския съюз. А той ще моли тия, дето го избраха, за мир в Сирия.

* Текстът е публикуван първоначално в блога на автора, “Терминал 3” препубликува с неговото изрично съгласие.