SHARE

Гражданите в България упорито градят своята алтернативна държава. Напълно отчуждени от реалната власт до степен на пълно неприпознаване с нея, активните българи строят съвременна България, подобно на възрожденците в онези времена, въпреки и отвъд управленските институции. По света е обичайна практика опозицията да прави “правителство в сянка”, което да предлага алтернативни политики.

Когато всички са на власт, гражданите са в опозиция

При сливането на власт и опозиция, на което сме свидетели у нас, всички са на власт, а гражданите са в опозиция. И те правят алтернативни политики като са изградили своите безспорно доста силни и влиятелни институции “на слънце”. Това не е пропагандна фраза. Да разгледаме ситуацията в ключови сектори.

Правосъдие и съдебна реформа

“Правосъдие за всеки” се самоинициира, за да работи за провеждане на истински ефективна съдебна реформа. Експерти от различни области, водещи юристи, неправителствени организации, личности се събраха и изработиха 7 предложения за Конституционна реформа, които са абсолютната база, за да има действителна промяна. Основни са предложенията за реформа в прокуратурата, които целят да сложат край на просъветското й единачалие и тотална безконтролност, което критикуваха всички международни институции, начело с ЕК и Венецианската комисия. Като не намери нужната политическа подкрепа, която да ги изработи реално на терена на институциите “Правосъдие за всеки” създаде Инициативен комитет, събра 5000 подписа и за първи път в историята гражданите станаха инициатори на законови поправки. Реакцията не закъсня. Управляващите веднага решиха, че законът, който позволява това гражданско своеволие следва да бъде променен. “Правосъдие за всеки” получи и се радва на пряката и косвена подкрепа на инициатора на румънската реформа евродепутът Моника Маковей, която дори дойде в България по нейна покана – така реално организацията е припозната на ниво Европейски институции; на министърът на правосъдието и основен инициатор на съдебната реформа Христо Иванов, който и днес продължава да й сътрудничи активно, на президента Росен Плевнелиев, който пое ангажимент да инициира той Конституционни промени, ако гражданите не бъдат чути, на Съюза на съдиите и други водещи магистрати от тази страна на барикадата, които се борят за реформа. Напълно доказано от социологическите проучвания е, че необходимостта от съдебна реформа се припознава от болшинството от населението и на въпрос преди известно време “Има ли някой, чиито позиции по последните събития в страната подкрепяте и смятате за близки до своите” близо 43% поставят на първите две места съответно – протестът на съдиите в подкрепа на съдебната реформа и протестът на гражданите в подкрепа на съдебната реформа. Управлението на ГЕРБ идва едва на трето място. Това е безспорна заслуга именно на усилията на активните граждани и “Правосъдие за всеки” при това в една доста враждебна медийна среда. Битката на този фронт продължава и по всичко личи, че ще продължи да се води активно от гражданите срещу държавата, която вече е синоним на статукво.

Изборна реформа

 Самата идея на Президента за провеждане на референдум за изборните правила дойде от поредицата негови срещи с гражданите, които той инициира и проведе в бурните времена на Протеста през 2013-2014. Във връзка с провеждането на самия референдум граждани създадоха Инициативен комитет “Гласувай без граници”, като за рекордно кратко време събраха нужните за това подписи. Това бе единствената организация, която проведе реална кампания в защита на отговора “ЗА” електронно гласуване. И тук се събраха личности с различна експертиза и образование, като не малко от тях работят в чужбина и то на водещи позиции в областта на електронните технологии. И тук не мина без опити на статуквото да “опраска” волята на гражданите като ГЕРБ сами бламираха собственото си предложение за падане на високата бариера, която определя референдума за задължителен. Въпреки високата бариера и въпреки, че референдумът беше само препоръчителен, а не задължителен все пак избирателната активност бе безпрецедентна и близо 2 000 000 човека гласуваха “ЗА”. Усилията на “Гласувай без граници” не спряха до успеха на референдума. Бяха подготвени предложения за промени в Изборния кодекс за въвеждане на електронното гласуване и след поредица от консултации и срещи, в крайна сметка гражданите победиха системата. Електронното гласуване бе прието във вида, в който го предложиха именно от “Гласувай без граници”. Гражданите поведоха и тежката битка срещу псевдопатриотичните проруски, ДС сили в управлението, които са окупирали властта и законотворят безумни противоконституционни закони, които лишават българите от основното право да гласуват.

Икономическа политика

Бихме могли да посочим, че повече българи работят в чужбина, отколкото в България – 2 500 000. Също безспорен факт, доказан от статистиката е и това, че те са най-големият чуждестранен инвеститор в България. И с тези примери можем да спрем по темата за алтернативата икономика, но ще посочим и други доказателства, че българите създават И алтернатива политика в областта на икономиката. България е на водещо място не само в Европа, но и в света по условия и развитие на стартъп-и. Venture Capital фондовете, които СЕ и ГИ развиват, а и общо взето тези млади, иновативни и позитивни хора, които реализират този успех, приличат на Барон Мюнхаузен – хваща се сам за косата и се изтегля от блатото. Няма как да не споменем и най-голямото проучване на предприемачеството в света GEM, подкрепящите фондове Eleven, LaunchHub, Neveq, десетките български иноватори, които превърнаха страната България, а не държавата, в един от лидерите в иновациите. Държавата не само не се интересува от всичко  това, не само “свенливо” не участва, но и изпитва смут да потребява данните, изводите и препоръките на GEM, да насърчи българските иноватори и да развие истинска, а не зависеща от европейските фондове икономика.

А GEM сам по себе си Е на практика алтернативно Министерство на икономиката, защото не само анализира в дълбочина и дава прецизна диагноза, но дава ясни очертания на бъдещето.

Образование

Това е тема за отделен материал, защото неправителствените организации в този сектор реално работят и създават алтерантивна на закостенялата образователна система в България. Те работят въпреки Министерство на образованието, което не само няма никаква институционална памет и всеки екип започва уж реформата от начало, ами успяват да квалифицират учители, да създават съвременни инструменти за обучение и да възстановяват счупения триъгълник “ученик-родител-учител”.
Същото правят и частните училища и университети, които успяват да реализират качествено образование напук на системата. Добре, че има предприемачи, които могат да си позволят това, разбира се, което ни препраща няколко реда по-нагоре. Знаем и не малко примери, в които директори на държавни училища успяват да постигнат чудо, създавайки силни учителски екипи, работещи по проекти, чрез които се повишава не само заплащането на учители (което бюджетно е меко казано недостойно), но и развиват материалната база на училищата. Винаги зад това стои усилието на един човек или екип, които някъде неуморно борят системата, игнорирайки напълно държавата и създавайки своя паралелна реалност.

Социална дейност

Вече е напълно сигурно, че организациите, които се превърнаха в символ на благотворителността и запълват най-чувствителната и болезнена зона, която говори колко клето общество гради тази държава с неспособността си да се грижи за най-уязвимите, напълно заместиха Министерството на труда и социалните грижи. Това засяга всички социални групи. Умишлено не изброяваме поименно тези организации, защото със сигурност ще пропуснем някоя, а не бива.
Няма как да не бъде споменат, обаче, казусът с Фонда за лечение на деца, който бележи ново дъно, постигнато от т.нар. държава, която не само не помага, но и вреди с всички средства на тоталитарните механизми – просъветската прокуратура като бухалка в услуга на държавата в ущърб на болните деца на България. Едва ли има по-точен символ на разпада. И отново гражданското общество, в лицето на обществения съвет на Фонда, е последния рупор и отпор.

Изброихме пет ключови за нормалното функциониране на всяка една държава сфери. Пет ключови сфери, в които водеща роля имат гражданите, които са напуснали окупиралата се сама себе си държава, оставайки в нея, за да я променят. Парадокс, казвате?! А какво ли не е? Имаме ситуация, в която най-голямата партия в територията получи уникален втори шанс, което е само по себе си Черен лебед в политиката и го проигра брутално. Нещо повече, бидейки сама на себе си единствена алтернатива, тази партия успя да дискредитира сама себе си като алтернатива. Звучи невероятно, но е факт.
Хората не ги интересува #КОЙ управлява, а #КАК.
И докато те правят политика, за да има бъдеще България, какви са най-големите постижения, с които се хвалят управляващите? Усвояване на европейските фондове? Строежа на пътища? Реформи? Да видим фактите: Изпълнението на европорграмите към момента е под 10 процента. През 2015 г. вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев обеща да бъдат разплатени около 1 млрд. лева от настоящия програмен период. Към края на февруари 2016 г. са изплатени едва 128 млн. лева (65.5 млн. евро) по данни на Министерството на финансите, съобщава Mediapool. Тоест, изпълнението е под 10 процента.
За пътищата, каквото и да кажем, все ще е малко. Пътуваме ги всеки ден. “Ремонтираме ремонта” може да бъде новото мото на МРРБ, АПИ и общините. И това е без дори да споменаваме скандалите със спрените обществени поръчки за строеж на магистрали заради липса на финансиране, проблеми с процедурите и олигархични собствености и зависимости.
За реформите оценката дойде онзи ден от Европейската комисия. Да я обобщим накратко – сериозни проблеми във всички сфери на публичния сектор, рамкирани от порочния кръг – корупцията и импотентните институции водят до липсата на реформи и възход на сивата икономика. Те, от своя страна, са причина за ниската събираемост на данъци, която води до нефункциониращи здравна, социална и образователна система.

Българският народ и  друг път е бил в подобна ситуация. Когато тогавашната държава не прави нищо за образованието, започва борбата  за новобългарска просвета и само за 15 години се появават стотици училища, благодарение на личните усилия на разумните и родолюбиви българи.
Когато правото на българите е било потискано, “неправителствените организации” около църквата “Св. Стефан” се преборват българите да бъдат признати за “булгар-милет”, за да могат да защитават правата на народа ни пред Високата порта.
Когато българите са току-що освободени, богатите предприемачи даряват земи и средства за големите интелектуални центрове на свободната Родина.
Когато правото на българите е било потъпквано, българите са намерили и припознали сами своите естествени лидери  в лицето на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и Васил Левски.

Или да направим дългата история кратка – гражданите се борят да спасят пленената от политиците държава. И го правят успешно въпреки пропагандата, липсата на медии, ударите с всякакви институционални бухалки. Така че има смисъл. А за политическата каста светлината в тунела е от идващия в него влак. И тя вече катастрофира челно. Бъдещето принадлежи на гражданите и това е неизбежно. Ще се става… Възраждане е. Има и възрожденци. И те носят светлината. Също като тогава…

* Снимка: Виктор Чучков