SHARE

Няма нищо по-нормално от това британският министър-председател да бъде първият чуждестранен гост на новия американски президент. „Специалната връзка“ между двете страни е икономически, политически и културен факт, който всяка нова двойка лидери проявява. Доскоро Великобритания беше най-верният съюзник на САЩ в Европейския съюз, гарантът, че Европа няма да тръгне по пътя на протекционизма. САЩ пък освен основен търговски партньор беше и най-важният съюзник на Великобритания в сферата на сигурността. Днес всичко е различно.
В някои отношения съвместната пресконференция беше успех за Тереза Мей. Доналд Тръмп не я постави в очевидно неудобна ситуация, което със сигурност е изисквало огромни усилия. Още в самото начало Мей заяви, че двете страни напълно подкрепят НАТО. Това заявление не беше потвърдено от президента. Но със сигурност действа успокояващо за много хора в Източна Европа, които имат лошото предчувствие, че Тръмп има да урежда лични дългове с руската държава. От друга страна, беше явно, че по въпроса за санкциите срещу Русия съгласие между Мей (привърженик на санкциите) и Тръмп (привърженик на Путин) – няма. Видяха се и други разделителни линии. За разлика от Тръмп Тереза Мей видимо не одобрява използването на мъчение като метод за разпит, носенето на криминална отговорност от жени, направили аборт, или съставянето на списъци на мюсюлманите в Америка.

За британския премиер срещата беше крайно важна. Мей дефинира Брекзит като вот Великобритания да бъде част от световен свободен пазар, основан на двустранни договори. Тъй като е твърде малко вероятно в двете години след задействането на член 50. От изключителна важност за британското правителство е да постигне успех в преговорите с държави извън ЕС и икономически договор за свободна търговия със САЩ е голямата награда. Тръмп, който в първата седмица от президентството си започна обещания кръстоносен поход срещу съществуващите споразумения за свободна търговия, също така е обещал пред избирателите си да прави „големи, великолепни“ сделки с други страни. Нещо повече, Тръмп е дълбоко признателен на британската крайна десница, която с успеха си на Брекзит референдума даде вдъхновение на собствената му, постистинна президентска кампания.

Специалната връзка обаче ще е трудна и за двете страни. Надеждата на Тръмп, че ще успее да разруши Европейския съюз с помощта на Великобритания, е наивна; Лондон няма интерес от разпад на ЕС, особено по своя вина. Тереза Мей обаче е в по-трудна позиция – за нея търговската сделка е по-важна, отколкото за Тръмп. Американският президент обича да казва, че владее изкуството на сделката, а и вижда всяка сделка като игра с нулев резултат. С две думи, невъзможно е Тръмп и Мей да спечелят политически от предстоящите преговори.

Засега повече губи Мей, на която вече й се наложи да преглътне горчив хап. По време на посещението й в САЩ Тръмп издаде заповед, ограничаваща достъпа на граждани на седем мюсюлмански държави до САЩ дори с валидни визи или зелени карти. Мей не събра кураж да осъди тази мярка публично, което е вътрешнополитически автогол. Тепърва американската страна ще настоява за отстъпки, които са политически неприемливи дори за британските консерватори – от пълното игнориране на климатичните промени до свалянето на стандартите за хранителните продукти и лекарствата. В преговорите с трети страни Тереза Мей все по-ясно ще разбира, че е по-слабата страна и без икономическата мощ на ЕС зад гърба си вероятно ще трябва да приема не толквоа “великолепни и красиви” сделки.

На Тръмп пък ще бъде неприятно напомнянето, че Великобритания смята НАТО за жизнена необходимост, а Русия за държава агресор. Рано или късно американският президент ще трябва да избира брак по любов с Путин или брак по сметка с Мей.

Сцената на Доналд Тръмп, хванал Тереза Мей за ръка, трябваше да ни напомни за топлите взаимоотношения между Рейгън и Тачър. Но докато Рейгън беше оптимист, Тръмп спечели избори, описвайки Америка като жертва на апокалиптичен упадък. Рейгън рушеше стени, работеше неуморно за свободния пазар и в крайна сметка постави Съветския съюз на колене. Тръмп ще строи стени, планира да започне търговски войни чрез мита и тарифи и беше избран с огромната помощ на наследниците на същия Съветски съюз. Докато Тачър беше отявлен привърженик на единния европейски пазар, Мей даде заявка за напускането на този пазар. Срещата на Тръмп и Мей беше римейк като зловеща гротеска – двама лидери, обещали невъзможни неща, които дори не могат да се държат един за друг, защото всъщност никак не се харесват, а и интересите им не се припокриват. Такъв е животът.

SHARE
Доктор по математика от Станфордския университет.