SHARE

Ги Верхофстад е един от най-ярките гласове на Европа. Той е един от онези, които не са спрели дори за миг да вярват в европейския проект и бъдещето на Стария континент. Бивш министър-председател на Белгия (1999-2008), водач на либералите в Европейския парламент от 2009 г., Верхофстад направи и два опита да заеме поста на председател на Европейската комисия. След вота на британците и последвалата среща в Братислава за бъдещето на ЕС той споделя своите мисли в статия за Project Syndicate.

Списъкът на кризи в Европейския съюз продължава да нараства. Но отвъд Brexit вота във Великобритания, кашата с полския конституционен съд, руската експанзия, имигрантите и бежанците и възхода на национализма най-голямата заплаха за ЕС идва от самия него: кризата с политическото лидерство, която парализира институциите. 

И като че за да докажат тази теза, лидерите на държавите – членки от ЕС (с изключение на премиера на Великобритания Тереза Мей), се срещнаха наскоро в Братислава, Словакия, в опит да покажат солидарност и наченат процеса за реформиране на ЕС след Brexit. Присъстващите постигнаха известен напредък в създаването на европейски отбранителен съюз и това трябва да бъде приветствано, те също така признаха, че настоящата организационна рамка на ЕС е неустойчива; оскъдно обаче се говореше за смислени институционални или икономически реформи.

Междувременно отказът на италианския премиер Матео Ренци да застане редом до френския президент Франсоа Оланд и немския канцлер Ангела Меркел след края на събитието единствено затвърди страховете, че безидейното ръководство захранва институционалната дисфункция. И така среща, чиято цел бе да покаже единство, не постигна друго, освен да разкрие още повече разединението.

Европейските лидери трябва да поемат отговорност за този им провал. Като за начало те трябва да спрат с празнословните декларации. Институционалната импотентност на ЕС е очевидна, особено за враговете му. За това днес съюзът е изправен пред ясен избор: поемане по пътя на обединението или неизбежно разпадане.

Малко са европейците, които искат да направят този избор. Много са политиците, които се страхуват да платят висока вътрешнополитическа цена, за да реформират ЕС. Те твърдят, че в настоящия политически климат продължаването с интеграцията  е безразсъдно и че ЕС трябва да се съсредоточи върху това да прави по-малко по-добре.

Това обаче е един фалшив компромис. Съюзът би могъл да изгради един по-интегриран модел на икономическо управление. С него, от една страна, ще се увеличат инвестициите и създадат работни места, а, от друга, по този начин ЕС ще рационализира своята дейност, с което ще отговори на критиките за бюрокрация и дисфункция.

Малцина лидери осъзнават, че истинската опасност пред ЕС – а и пред политическото им бъдеще – е статуквото. И с популистките движения из Европа, разбиващи традиционните партии на урните, прозорецът за предоставянето на истинска промяна бързо се затваря.

Не е нужно нещата да стават така. Твърде много лидери припяват на местните националисти и популисти, грешно мислейки си, че така ще опазят рейтинга си на родна почва. Наместо това те трябва да показват истинско водачество и да се борят за общото благо. 

Предстоящите национални избори във Франция и Германия ще бъдат ветропоказател за бъдещето на европейското лидерство. На скорошните местни избори в Гермния Християндемократическият съюз на Меркел и нейният правителствен партньор – Социалдемократическата партия – отбелязаха значителни загуби. Това би могло да означава, че голямата коалиция в Германия е в опасност на изборите догодина. В същото време подкрепата за крайнодясната “Алтернатива за Германия” (AfD) продължава да расте.

Меркел има два избора: Тя може да завие надясно, както направи бившият френски президент Никола Саркози, за да се опита да спечели президентството отново. Или тя може да се бори да задържи центъра, като изобличи простоватите тези на AfD. Изборът е ясен: Меркел може да избере битката и в същото време да прокара алтернативна визия за модернизирането на ЕС.

10-angela-merkel-empfaengt-ministerpraesident-verhofstadt
Ги Верхофстад, тогава премиер на Белгия, и германският канцлер Ангела Меркел на 50-годишнината от подписването на договорите от Рим, 25 март 2007 г.

За да бъде победен популизмът, лидерите ще трябва да направят нещо за изоставените от глобализацията хора. Но те също ще трябва да разбият мита, че има бързо решение или че глобализацията може просто да бъде обърната. Противно на популистките доводи, протекционизмът няма да намали младежката безработица или неравенството в доходите. Ако страните от ЕС отхвърлят търговските споразумения, които в момента се обсъждат – включително TTIP и CETA, – ще се намали делът на ЕС в световната търговия и от това ще пострада европейската икономика.

По същия начин, ако еврозоната не задълбочи своята интеграция, като подсили управленската си структура, няма как финансова криза в Европа  да не продължи, а това възпира социалната мобилност и подкопава социалната справедливост. Време е лидерите на ЕС да отстояват тези доводи по-ефективно.

Из целия Запад финансовата криза от 2008 г. предизвика продължаваща до ден днешен политическа борба. Тя се промени от борба за отчетност и реформи до сблъсък между визията за отворено и тази за затворено общество, между глобалния консенсус и политиката, която все още се води на национално, местно или дори племенно ниво.

Ако ЕС иска да възпре бунтовете срещу глобализацията, свободния пазар и отворените общества, на него ще му трябват повече водачи и по-малко мениджъри. Европейските лидери, честно казано, трябва осъзнаят, че няма да стане, като се обвиняват институциите на ЕС, хипотетични търговски споразумения и бежанците за техните собствени провали в справянето с безработицата и намаляването на неравенството.

Наръчникът за овладяване на кризи на ЕС вече е изчерпан. Ние в Европа можем или да си заровим главите в пясъка, докато европейският проект бавно умира, или може да използваме кризата, за да започнем нов проект на подновяване и реформи.

Тук правилният избор е ясен: Лидерите на ЕС трябва да предложат на европейците нов обществен договор, основан на разбирането, че справедливите страхове на хората от глобализацията трябва да бъдат посрещнати с колективни и прогресивни европейски действия.

Европейският съюз е един от двигателите на глобализацията и само ЕС има силата да овладее последствията. Европейските лидери трябва да обяснят на избирателите си защо национализмът не може.

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.