SHARE

От Ясен Бояджиев за “Дойче Веле”

Тези дни, щом си пуснеш телевизора, на екрана изгрява кандидатът за главен прокурор. В новинарска емисия на една от големите телевизии даже намериха повод да го пуснат три пъти – в началото, по средата и към края. А и цялата прокуратура се държи като в предизборна кампания – сякаш целокупното население ще избира следващия ѝ началник.
Което е много смешно, защото кандидатът е един-единствен и е избран отдавна, от когото трябва. Други, избрани по същия начин, го номинираха единодушно и остана само да си го гласуват, също единодушно.

Несъгласните да си мълчат

Защо тогава е целият този напън? Защото на дърпащите конците им се иска колкото се може по-малко хора да разберат, че изборът е предрешен, и колкото се може повече хора да им харесат избраника.
Проблемът е, че (почти) никой не вярва на прокуратурата. А виновни за това според нея са някакви „заинтересовани“ хора и медии, които все още си въобразяват, че тия неща подлежат на обсъждане. И си позволяват да твърдят, че единствената кандидатура е, меко казано, неподходяща за поста. Затова цялата прокуратура се втурна да дава отпор на „тенденциозните и манипулативни коментари, мнения и публикации“, без да опровергава по същество написаното в тях.

В серия декларации от миналата седмица несъгласните бяха призовани към „толерантност, отговорност и добронамерен тон“ (да си мълчат и да не се бъркат, където не им е работа) и предупредени, че ако продължават „да формират недоверие у гражданите към прокуратурата“, тя ще им отговори „с всички позволени от закона средства“.

Кой създава недоверието

Дори и несъгласните да млъкнат обаче, цялата тази кампания няма да помогне. Защото единственият виновник за масовото недоверие в прокуратурата е самата прокуратура. Тя от много години работи в тази посока и вече е постигнала много. Основната причина, естествено, е в трайната липса на присъди за корупция и злоупотреби по високите етажи на властта. Затова масовото убеждение е, че хората с реална власт и техните приближени са практически недосегаеми и че ако се наложи да бъдат проверявани за нещо, то е само проформа, колкото да бъдат изчистени.

От друга страна, не остава незабелязано, че мнозина, изпречили се по един или друг начин на властта, са подложени на системен тормоз с безкрайни разследвания и измислени обвинения. С две думи – в очите на хората прокуратурата е основен крепител на властовото статукво. Опитите ѝ да прикрие това чрез буйна имитация на дейност се провалят заради все по-карикатурните изпълнители и трагикомичното разминаване между шумна показност и краен резултат. Като в случая с обявения за „абсолютен престъпник“ бивш министър, който започна с излъчен по телевизията брутален арест, продължи с 4 обвинения и завърши с 4 оправдателни присъди и (засега) близо 200 хиляди лева обезщетения, платени от данъкоплатците.

Примерите се множат

Действителността е толкова отвратително-водевилна, че за доверието или недоверието вече дори няма значение дали реално има престъпление или не и дали някой е виновен или невинен. Във всеки случай съмненията сред публиката са толкова големи, че симпатиите ѝ често са откровено на страната на обвиняемите, а не на обвинителите. Примерите са безброй и се множат. Да кажем – малоумието с пръскачките пред Народното събрание, които били хакнати, за да се разклатят политическата система и формата на управление. Този пример сам по себе си е напълно достатъчен да разклати не само „доказателствата“ и обвиненията срещу конкретните „кибертерористи“, но и доверието в цялата прокуратура за години напред.

Какво точно е, или не е направила Иванчева не знам, но след отвратителната гавра, на която бе подложена при задържането си (в присъствието на кандидата за главен прокурор) и после в ареста, мнозинството е по-скоро убедено, че тя е изкупителна жертва за назидание на всички, които се опитват да се борят с мафиотските интереси. Рекордната за България с бързината и размера си присъда само затвърди това убеждение. Затова на последните избори Иванчева би две парламентарни партии и няма да е чудно, ако въпреки очевидно скромните си качества за политиката на следващите избори влезе в общинския съвет, а после и в парламента.

Дори когато работата изглежда добре свършена, а доказателствата – безспорни, недоверието пак остава. И до ден днешен например могат да се срещнат хора, които продължават да се съмняват, че и извършителят, и мотивите за убийството на журналистката в Русе са други.

Днешни и бъдещи обвиняеми

Недоверието няма как да се преодолее с кухи декларации, още по-малко – със зле прикрити заплахи. А днешната свръхактивност на прокуратурата може да предизвика само обратен ефект. Същото е в сила и за единствения кандидат за неин началник. Той вече си беше „постлал“ достатъчно, откакто го избутаха на първа линия и го превърнаха в медийна звезда. А след предизвестената си номинация се закопа окончателно още с първото си „програмно“ интервю, в което изложи особените си виждания по въпросите на демокрацията и правото. Оттогава – колкото повече появи по телевизията и писма с „единодушна и безрезервна подкрепа“ – толкова повече съмнения и недоверие в публиката.
Разбира се, работата с избора му е опечена. Но на тях, поне засега, това не им стига – искат и да ги харесваме. Който не ги харесва, е обвиняем, а ако още не е – скоро ще бъде.

Вижте още тук

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.