SHARE

“За една добре овладяна имиграция и ефективно право на убежище”, гласеше представянето на промените в закона за миграцията и правото на убежище във Франция, чието обсъждане в парламента предстои през април. Текстът бе посрещнат остро и в двата спектъра – отляво заявиха, че е прекален, а вдясно критикуват, че предлага крайно недостатъчно мерки.

Проектът предвижда, на първо място, свиване на процеса по придобиване на бежански статус наполовина – тоест ако преди целият процес е отнемал около 14 месеца, в бъдеще той вероятно ще се случва в рамките на едва шест. Държавните служители, които са част от огромна бюрократична машина, държаща до голяма степен държавата в хватката си, са притеснени, че нямат достатъчно персонал за обработката на всички случаи. Тъй като става въпрос за събиране на доказателства, разследване и често пъти вземане на тежки решения, засягащи човешки живот, откъм кулоарите на администрацията се надигат притеснения за потенциалните катастрофални последствия от съкращаването на процедурата.

В други европейски държави обаче тя е съкратена без проблеми – такъв е примерът на Германия, където молбите за убежище се обработват за по-малко от два месеца. Този срок е в резултат на засиленото сътрудничество между федералното правителство и местните власти, като именно то е послужило за вдъхновение на вътрешния министър Жерар Колон в създаването на проектозакона.

Така например периодът, в който трябва да бъде подадена молба за право на убежище, намалява от 120 на 90 дни след пристигането във Франция.

“Преди да стигне до гишето за регистрация един мигрант чака средно тридесет и пет дни според данните на вътрешното министерство”, пише докладът на Френската организация за координиране на правото на убежище CFDА. Това време в ничия земя често пъти е равнозначно на пребиваване по улиците. Достатъчно в този случай би било създаването на позиции и служители, чиято задача да е регистрация на молбите.

Текстовете предлагат въвеждането на статус, траещ четири години за лицата без гражданство, които в момента имат право на едногодишна карта. Затваря се вратичката в закона, която позволяваше на болен чужденец, на комуто е отказан статус, да кандидатства отново и отново с оглед на здравословните си проблеми. Онези, които нямат документи, рискуват до пет години затвор и 75 000 евро глоби, ако използват чужда лична карта, за да пребивават и работят на територията на страната. В момента във Франция има най-малко 316 000 нелегално пребиваващи, съобщи френският LeMonde. 

Същевременно задържаните без документи ще могат да бъдат задържани до 35 дни в ареста – промяна, която притесни организациите за правата на човека. Този срок обаче е силно необходим, за може да се направи разследване в страната на произход и да се установи дали лицето пребивава на територията с основание или не.

Противоречивото предложение за преброяване на мигрантите също остава в текстовете въпреки сериозния отпор на определени организации. След публично недоволство, провокирано от притеснения, че преброяването цели депортация, законът бе разтълкуван, че пребиваващите в центрове за спешно настаняване ще бъдат преброявани, като преброяващите няма да имат право да задържат лица, нито да принуждават мигранти да се срещат с тях. По този начин и двете страни – както социалните работници, така и властта, постигнаха относителен консенсус.

Децата бежанци на територията имат право да бъдат събрани с родителите си, както и с братята и сестрите си. Този член засяга около 700 малолетни, получили статус на бежанци през 2017 година.

Проектът предвижда подкрепа за доброволната миграция и по-точно улесняването на промяна на статуса на чуждестранни студенти. Целта е да се направи Франция по-атрактивна дестинация за профили, които “участват както в икономическата динамика, така и в разпространяването на френския език и култура”, пише вътрешният министър на страната Жерар Колон.

Недоволни има – много. Социалистите претендират, че законът е прекалено суров и че недостатъчно мигранти са приети в страната. Мариета Карамонли, депутат на Социалистическата партия, сравнява квотите на Франция и Германия като пример за тази политика. Според партията промените ще утежнят работата на действащите в сектора, а търсещите убежище рискуват човешките им права да бъдат засегнати, заяви Карамонли време на дебат с Мари Гевену от La République en marche [движението на Макрон – бел. авт.].

Гевену на свой ред обеща, че работещите в сектора ще имат правото на дискусия с парламентаристите, а законът тепърва ще бъде разглеждан, така че притесненията на работещите в сектора ще бъдат адресирани възможно най-адекватно. Въпреки това, заяви тя, няма начин при такова покачване на молбите за убежище – 17% за 2017, или 100 000 души, те да бъдат подлагани на толкова дълги процедури или законите да не бъдат променени. Освен това бюджетът ще разполага с 26% повече средства за миграционните политики, а правителството ще създаде над 200 нови работни места за справянето с молбите за убежище. Не на последно място остава и вътрешнопартийната дискусия в редиците на LRM, която тепърва ще стане очевидна по време на обсъждането.

Върховният административен съд на Франция също изказа мнение относно предложенията. Съдиите критикуват появата на нови текстове по-малко от две години след приемането на закон, засягащ миграцията и имиграцията. Според тях работата по такъв сложен казус в толкова кратки срокове затруднява дейността на административните единици, които се наемат с тяхното изпълнение.

Голяма част от предложените мерки вече се прилагат в съседни европейски държави. Междувременно Франция остава държавата, в която най-голям процент от получилите заповед за незабавно напускане на територията не са изпълнили това нареждане. Почти половин милион души са получили подобно решение от властите и не са го изпълнили – за сравнение във Великобритания от 400 000 получили подобна заповед едва 108 000 са останали на територията, като цифрите са същите за Германия, индикира проблемa LeMonde. 

Явно е, че проблемите са много. Кризата от 2015 г. резонира в Европа, а различни политики тестват гъвкавостта на правителствата да се справят с нея. Проектът на кабинета Макрон е стъпка именно в тази посока, като той интегрира в себе си някои вече приложени другаде мерки.

Дали това е правилната стъпка за Франция – предстои да се види в осезаеми резултати. Битка, както с всяка реформа досега, ще има. Но това е част от пътят на промяната.

Снимка: Президентът Еманюел Макрон и министърът на вътрешните работи Жерар Колон, Huffington Post

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )