SHARE

от Илайза Макинтош, CNN

Хелзинки, Финландия (CNN) – Eдин следобед наскоро в Хелзинки група студенти се събират, за да чуят лекция по тема, която далеч не е основна в повечето учебни програми на висшето образование.

Стоейки пред класната стая в Центъра за обучение на възрастни в Еспу (Espoo), Юси Тойванен (Jussi Toivanen) рови в пауър пойнт презентацията си. Слайд, озаглавен „Били ли сте удряни от руската армия от тролове?“, включва списък с методи, използвани за заблуда на читателите в социалните медии: манипулации с изображения и видео, полуистини, заплахи и фалшиви профили.

Друг слайд, включващ диаграма на страница от профил в Twitter, обяснява как да се идентифицират ботове: търсете снимки, които са намерени безплатно в мрежата, оценете обема на публикациите на ден, проверете за неадекватен превод и за липсата на лична информация.

Урокът приключва с популярен „дълбок фейк” – силно реалистично, но манипулирано видео или аудио – на Барак Обама, подчертаващ предизвикателствата на информационната война в бъдеще.

Курсът е част от анти-фейк информационна инициатива, лансирана от правителството на Финландия през 2014 г. – две години преди Русия да се намеси в американските избори, – насочена към обучаване на граждани, студенти, журналисти и политици как да се противопоставят на невярна информация, предназначена да сее разделение.

Инициативата е само един слой от многостранен, междусекторен подход, който страната предприема, за да подготви гражданите от всички възрасти за сложния дигитален пейзаж днес и утре. Северната страна, която споделя граница с Русия от 832 мили (1338,97 км), е напълно наясно с опасността, ако не направи това.

Финландия се сблъсква с подкрепяните от Кремъл пропагандни кампании, откакто обяви независимост от Русия преди 101 години. Но през 2014 г., след като Москва анексира Крим и подкрепи бунтовниците в Източна Украйна, стана ясно, че бойното поле се е променило: информационната война се премести онлайн.

Тойванен, главният специалист по комуникациите в кабинета на премиера, заяви, че е трудно да се определи точният брой операции за дезинформация, които са насочени срещу страната през последните години, но повечето играят на струни като имиграцията, Европейския съюз или дали Финландия трябва да стане пълноправен член на НАТО (Русия не е привърженик на това).

С увеличаването на “тролинга” през 2015 г. президентът Саули Ниинисто (Sauli Niinisto) призова всеки финландски гражданин да поеме отговорност в борбата с невярната информация. Година по-късно Финландия довежда американски експерти, които да съветват служителите как да разпознават фалшивите новини, да разберат защо те стават вирусно популярни (вирални) и да разработват стратегии за борба с тях. Образователната система също е реформирана, за да постави ударението върху критичното мислене.

Въпреки че е трудно да се измерват резултатите в реално време, подходът, изглежда, действа, а сега други страни търсят Финландия като пример за това как да спечелят войната с дезинформацията.

„Това не е само проблем на правителството, цялото общество е мишена. Ние вършим нашата част, но задачата на всички е да защитим финландската демокрация”, казва Тойванен, преди да добави: „Първата линия на защита е учителят в детската градина.“

Разделяне на фактите от фикцията

Във френско-финландското училище в Хелзинки, двуезична държавна дванадесетокласна образователна институция, това правило се взема на сериозно.

В класа по социални науки на Валентина Уитто (Valentina Uitto) група десетокласници се отдават на дебата за това какви ще бъдат ключовите въпроси на изборите за Европейски парламент следващата седмица. Brexit, имиграцията, сигурността и икономиката са споменати с вълна от повдигнати ръце, преди учениците да бъдат помолени да изберат само една тема за анализ.

“Те са събрали това, което мислят, че знаят за изборите за ЕП… Сега да видим дали могат да разделят фактите от измислиците”, каза Уитто с усмивка.

Учениците се разделят на групи, вземат лаптопи и мобилни телефони, за да изследват избраните от тях теми – идеята е да ги вдъхновят да станат дигитални детективи, подобно на презаредена версия на Шерлок Холмс за “постмилениал” поколението (поколението, родено след 2000 г.).

Нейният клас е въплъщение на учебната програма за критично мислене на Финландия, която беше преработена през 2016 г., за да се даде приоритет на уменията, с които студентите трябва да открият онази дезинформация, която замъгли последните избори в САЩ и в Европа.

Отскоро училището си партнира с финландската Агенция за проверка на фактите Faktabaari (FactBar), за да разработи „инструментариум” за цифрова грамотност за елементарни ученици от началното до средното училище, които се запознават с изборите за ЕП. Той беше представен на експертната група на ЕС по въпросите на медийната грамотност и бе споделен сред държавите членки.

Упражненията включват разглеждане на твърдения, намерени във видеоклипове в YouTube и публикации в социалните медии, сравняване на медийни пристрастия в редица различни статии от вида clickbait (стръв за кликове), проучване на това, как дезинформацията се подхранва от емоциите на читателите и дори да накара учениците сами да се опитат да пишат фалшиви новини.

„Това, което искаме нашите ученици да направят, е… преди да харесат или да споделят в социалните медии, да се замислят отново – кой е написал това? Къде е публикувано? Мога ли да намеря същата информация от друг източник?” Това каза пред CNN Кари Кивинен (Kari Kivinen), директор на френско-финландското училище в Хелзинки и бивш генерален секретар на европейските училища (мрежа от официални образователни институции в Евросъюза, които се управляват съвместно от дръжавите членки и от ЕС).

Той предупреди, че това е балансиращ акт, който се опитва да гарантира, че скептицизмът няма да отстъпи на цинизма у учениците.

„Много е досадно да се проверяват фактите във всичко, да не можеш да се довериш на нищо… или на никой в интернет“, казва 15-годишният Тату Тукиайнен (Tatu Tukiainen), един от учениците в класа на Уитто. “Мисля, че трябва да се опитаме да спрем това.”

В училищната библиотека 17-годишният Александър Шемейка (Alexander Shemeikka) и 18-годишната Габриел Багула (Gabrielle Bagula) гледат видеоклипове в YouTube заедно и разговарят за други социални платформи, откъдето черпат своите новини: Instagram, Snapchat, Reddit и Twitter, но не и Facebook – “ФБ е за стари хора”.

“Фалшиви новини се хвърлят много често”, казва Шемейка, обяснявайки, че когато техните приятели споделят съмнително интернет меме (meme) или пресилени статии онлайн, той винаги пита за източника. “Никога не можеш да бъдеш твърде сигурен”, съгласява се Багула.

Това е точно такъв тип разговор, който Кивинен се надява да култивира извън класната стая.

“Това, което ние развиваме тук – комбинирането на проверка на фактите с критично мислене и грамотност на гласоподавателите – е нещо, за което сме разбрали, че има интерес и извън Финландия”, казва Кивинен.

Но Кивинен не е сигурен, че този подход може да послужи като образец за училищата на друго място. “В крайна сметка… трудно е да се изнесе демокрация”, добави той.

„Суперсилата“ да бъдеш финландец

Може да се окаже трудно да се изнесе демокрация, но е лесно да се внасят експерти, което е точно това, което Финландия направи през 2016 г., за да се бори разпознатото от нея надигане на дезинформацията, произтичаща от профили, свързани с нейния съсед на изток.

„Те знаеха, че Кремъл се забърква във финландската политика, но нямаха контекст, в който да тълкуват тази намеса. Те се чудеха дали това означава, че те (Русия) ще ги нападнат, беше ли това война?”, казва за CNN Джед Уилард, директор на Центъра за глобално ангажиране “Франклин Делано Рузвелт” в университета “Харвард”, на който Финландия възлага да обучава държавни служители да откриват фалшивите новини и след това да им противодействат.

Русия твърди, че не се е намесвала и не се намесва във вътрешната политика на други страни.

Зад закрити врати семинарите на Уилард се фокусират предимно върху едно: разработване на силен национален наратив, вместо да се опитват да развенчават фалшиви твърдения.

“Финланците имат уникална и много специална сила, защото знаят кои са те. И кои са те е пряко вкоренено в човешките права и върховенството на закона, в много неща, които Русия в момента не е”, каза Уилард. “Има силно чувство за това, какво означава да си финландец… това е ‘суперсила’.”

Не всички държави имат този тип наратив, към който да се връщат, като този на Финландия.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.