SHARE

Възприятието за корупция, слабите институции, забавените реформи, ниското доверие в съдебната система и публичните институции, обществените поръчки, неефективна здравна и образователна система и най-вече високата задлъжнялост на държавни предприятия и на частния сектор са основните причини България да продължава да бъде страна с “прекомерни икономически дисбаланси”.

Европейската комисия публикува днес своя годишен анализ на икономическата и социалната ситуация в държавите членки, в това число оценка на все още съществуващите дисбаланси.

В края на миналата година комисията започна задълбочени прегледи на 13 държави членки, които са идентифицирани като изправени пред дисбаланси в икономиките си.

България е сред шестте страни с прекомерни икономически дисбаланси заедно с Франция, Хърватия, Италия, Португалия и Кипър.

За този период комисията отбелязва няколко съществени проблема в българската икономика.

Сивата икономика

“Поддържането и подсилването на усилията за справяне със сивата икономика остават основно предизвикателство”, пише в доклада на ЕК. Комисията отбелязва, че събираемостта на данъците, особено на косвените такива, се е подобрила от 2015 г. насам, но сенчестата икономика и недекларираната работна ръка остават сериозни проблеми. “В допълнение административната тежест, свързана с данъци, остава висока, а мерките за подобряване на данъчната администрация все още са ограничени.”

Реформите в законодателството по несъстоятелност и преструктуриране изостават. 

От комисията отбелязват, че реформи в областта са били приети съвсем наскоро, но остава проблемът с прилагането им,  квалификацията и обучението на съдии, както и натовареността на съдилищата.

Бизнес среда

“Въпреки някои подобрения предизвикателствата пред бизнес средата продължават да тежат на инвестициите.”

“Възприятието за корупция, слабите институции и нестабилната правна рамка остават причина за притеснение”, посочават от комисията. “Ниското доверие в съдебната система и публичните институции пречи на частните инвестиции.”

Обществени поръчки

“Бавните административни реформи и слабостите на обществените поръчки продължават да засягат ефективността на обществения сектор.” 

От комисията посочват, че законодателните промени са “стъпка в правилната посока”, но систематичното прилагане на мерки в администрацията и електронното правителство изостава. 

“Въпреки че България е транспонирала повечето европейски правила, съществуващите слабости в практиката по обществени поръчки възпира ефективното разходване на публични средства.”

Образователна система

“Образователната система не подготвя напълно учениците с практически знания и достъпа до качествено образование остава неравностоен”, посочва комисията, като отбелязва, че делът на незадоволително представителите се ученици (under-achiever), измерен през 2015 г. от PISA, е най-високият в ЕС.

Финансирането на образованието се покачва, но остава на ниски нива в сравнение с останалата част на съюза. Също така децата от семейства с нисък социо-икономически статус, особено ромските семейства, нямат равни образователни възможностти. “Това има дългосрочни последствия за тяхното социално включване и работоспособност.”

От комисията отбелязват, че е започната основна образователна реформа, но “качеството и сътрудничеството с бизнеса и социалните партньори е недостатъчно”.

Задлъжнялост на държавни предприятия

“Рисковете пред бюджета основно са свързани с високо задлъжнели държавни предприятия.” Всъщност задлъжнялостта на държавни предприятия се равнява на 18% от БВП на страната по данни на финансовото министерство.

“Най-задлъжнели изглежда да са тези в енергийния сектор”, посочва докладът и дава за пример НЕК, която миналата година изплати 601 млн. евро (1,3% от БВП) на “Атомстройекспорт” за АЕЦ “Белене”.

Здравеопазване

“Основните предизвикателства в здравната система включват ограничения достъп, ниското финансиране, емиграцията на професионалисти и слабите здравни резултати.” В доклада се отбелязва, че е нисък броят на здравноосигурените лица и достъпът до здравеопазване е допълнително възпрепятстван от високи цени. 

Бедност

“Високият дял на хората, живеещи в риск от бедност и социално изключване, остава важно икономическо и социално предизвикателство.” 

От комисията отбелязват, че “в системата за социална закрила, включително минималния осигурителен доход, липсва прозрачен механизъм и не предоставя адекватни нива на подкрепа”, също така високорисковите групи включват “деца, възрастни, роми и живеещите в селски райони”.

Комисията отбелязва и напредък като ръст на БВП от 3,6% през 2015 г. и очакван ръст от 3,3% през 2016 г., чийто основен двигател е частното потребеление. Намаляването на бюджетния дефицит и подобряването на условията в трудовия пазар също са отчетени, но се отбелязва, че и там има предизвикателства като младежката заетост. 

“Като цяло България е отбелязала известен напредък по специфичните за всяка страна препоръки от 2016 г.”

Общата оценка на представянето на всички държави членки  също е положителна при изпълнението на миналогодишните насоки на комисията в три посоки — насърчаване на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни бюджетни политики.

Анализът, представен в днешните доклади за отделните държави, показва, че в повечето държави членки икономическото възстановяване е довело до намаляване на равнището на безработицата, въпреки че то все още е над нивата отпреди кризата.

SHARE