SHARE

Конгесът на социалдемократите даде своята благословия за нова “голяма коалиция”. Единодушие нямаше, а основното послание на техния лидер “По-добре “голяма коалиция”, отколкото нови избори” не бе особено въодушевяващо.

Предварителното коалиционно споразумение бе прието с 362 гласа “за” срещу 279 “против”. И въпреки че окончателното коалиционно споразумение ще трябва да бъде гласувано от всички 440 000 членове на партията, то вече може да направим няколко извода:

Мартин Шулц получи своя “вот на доверие” от съпартийците си
. Който му бе особено важен, след като доведе партията си до един от най-лошите ѝ резултати в новата история на Германия. Оттук пред него стои трудната задача да я реформира (средната възраст на членовете ѝ е 60 години, а върхушката ѝ е запълнена с проруско статукво, което има по-голям интерес от изграждането на “Северен поток 2”, отколкото от представяне на нова визия).

Шулц за разлика от тях има визия – при това силно проевропейска – и изглежда на хоризонта не се появява лидер, който да го измести от престола му.

Освен при изненадващ обрат, в който партийните членове не отхвърлят окончателното споразумение – то най-голямата трудност пред партията му ще е да намери с какво да се отличи след 8 години в голяма коалиция, водена от десните християндемократи.

Другото основно заключение е, че ходът на Ангела Меркел (засега) проработи – тя знаеше, че нейният основен опонент не иска нови избори и ще склони да седне на масата за преговори.

Тя знаеше и че въпреки поредните приказки за нейното падение такова стечение на обстоятелствата е слабо вероятно. Дори и преговорите да се разпаднат, Меркел ще поведе партията си на нови избори и тя отново ще е гласът за обединение и консенсус, и отново ще привлече най-много избиратели.

След днешния вот обаче и при липсата на сериозни претенденти в партията ѝ да я заменят – изглежда позицията ѝ е бетонирана.

Това ще е третата голяма коалиция на Меркел от четири правителства. Този формат може да бъде сериозен удар върху двете партии, на които им дишат във вратовете радикални опоненти – “Алтернатива за Германия” в крайното дясно и “Левицата” в крайното ляво. До момента обединителната и центристка позиция на Меркел обаче винаги я извеждаше първа на изборите. Ще видим при бъдещ неин наследник дали няма да настъпят големи обрати в политиката в Германия. На това навярно се надяват и социалдемократите – че на изборите след 4 години и липсата на Меркел те ще могат да сложат мантията на центристи и обединители.

За този мандат на Меркел тя ще има най-сериозната възможност за реформи в Европа. 

Мартин Шулц – бивш председател на Европейския парламент – е силен застъпник на ЕС. Той се е обявил дори за създаването на Съединени европейски щати. Меркел има подкрепата и на Еманюел Макрон във Франция, който също иска да засили интеграцията на ЕС.

Ако за Германия този четвърти мандат на Меркел ще бъде по-скоро “обичайното”, то за Европа той може да бъде радикален.

Днес, 55 години след подписването на Елисейския договор между Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер, отбелязващ началото на сътрудничеството между Париж и Берлин след Втората световна война, ще бъде оповестено споразумението на Меркел и Макрон за бъдещите реформи в Европейския съюз.

Силното проевропейско ядро може и да отслаби и позициите на Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), която иска да бъде контра на европейската интеграция, но за всичките тези години не е показала алтернативна визия за континента.

Повечето опоненти на интеграцията разчитат на мудността и разделението в съюза. Ако Меркел, Шулц и Макрон могат да дадат ясна и единна визия, то Вишеградието най-сетне ще бъде поставено пред избор – с нас или без нас.

В този контекст ще е интересно да видим северните държави, които са умерено евроскептични – какъв подход ще приемат и дали ще искат да се създаде “втора скорост” в Европа, която да приюти тях и Източния блок.

За момента обаче Европейският съюз изглежда върви към създаването на силно проевропейско ядро, а Германия към своята поредна “голяма коалиция”.

 

 

 

 

SHARE