ЕСПЧ: Прокурорското задържане за 72 часа трябва да е обжалваемо

ЕСПЧ: Прокурорското задържане за 72 часа трябва да е обжалваемо

SHARE

Постановлението от прокурор за задържане под стража за срок до 72 часа на обвиняеми лица трябва да може да се обжалва. Това постанови Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Марин Йосифов срещу България от 13 октомври 2020 г., информира Българският хелзински комитет.

Решението на европейските магистрати касае наказателно производство за подкуп срещу бившият кмет на гр. Садово Марин Йосифов. През 2010 г. той е задържан по данни за извършено престъпление със заповед на полицията за 24 часа по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи. След изтичането на този срок, Йосифов не е освободен, а е отведен пред разследващите органи, които му повдигат обвинение и го задържат отново, този път с прокурорско постановление за срок до 72 часа. Така Йосиов стои в ареста за 96 часа без да е изправен пред съд. В крайна сметка прокуратурата го освобождава под гаранция.

Съдът в Страсбург намира, че е нарушено на правото на жалбоподателя да бъде незабавно изправен пред съд за извършване на преглед на законността на задържането, регламентирано в Европейската конвенцията за правата на човека. ЕСПЧ отбелязва още, че още на 26-тия час от задържането прокуратурата е разполагала с информацията, въз основа на която по-късно той е бил освободен. Този факт е направил престоя му в ареста след 26-тия час необоснован и в нарушение на Конвенцията.

На следващо място, съдът се произнася, че жалбоподателят не е разполагал с подходящо средство за защита, което да му позволи да провери законността и необходимостта от задържането му, както изисква конвенцията, тъй като нито законодателството, нито съдебната практика са допускали обжалване на прокурорската мярка за задържане.

ЕСПЧ също така намира, че претърсването в офиса на жалбоподателя е било в нарушение на правото на зачитане на личния му живот.  Претърсването е извършено без предварителното разрешение на съдия, какъвто е общият ред по българското законодателство. Наказателно-процесуалният кодекс допуска последващо одобряване на действията по претърсване само в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата. Националният съд обаче е одобрил протокола от претърсването без да посочва никакви аргументи за съществуването на неотложност. Това е довело до неефективност на осъществения съдебен контрол за законност на намесата в личния живот на жалбоподателя.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.