SHARE

Еманюел Макрон даде първото обстойно интервю след влизането си в Елисейския дворец. Той говори пред “Фигаро” и още седем европейски издания (Le Soir, Le Temps, The Guardian, Corriere della Sera, El PaisSüddeutsche Zeitung, Gazeta Wyborcza). “Терминал 3” представя пълен превод на цялото интервю, което може да намерите в оригинал тук. 

Франция на път ли е да се върне в Европа? Въплъщава ли тя един вид ново лидерство?

Еманюел Макрон: Лидерството не се установява, то се създава с въвличането на други държави, други актьори и се констатира с видимите резултати, които получаваме. Би било презумпция да кажем в момента, че Франция е новият европейски лидер. Истинският въпрос е каква е целта на нашите действия. И отправна точка е кризата, през която преминават западните демокрации. Те са изградени през XVIII в. върху невиждан дотогава баланс между защитата на личните свободи, политическата демокрация и поставяне на началото на пазарната икономика. Цикъл от благоприятни събития позволява признаването на личните свободи; позволява на социалния прогрес да се развие и на средната класа да получи перспектива за напредък.

След края на Тридесетте славни години [фр. Les Trente Glorieuses е названието на бурното икономическо развитие от 1945 г. до 1975 г. – бел. прев.] се заражда съмнение. Франция носи горчив опит от това – тя, която имаше без съмнение модел за пример. Когато погледнем света днес – какво виждаме? Нарастване на илибералните демокрации и крайностите в Европа, появата наново на авторитарни режими, които поставят под въпрос жизнеността на демокрацията, и Съединените американски щати, които частично се оттеглят от света. Тази картина е утежнена от покачването на несигурността и на бедите. Множащите се кризи в Близкия изток и Арабския залив; неравенствата стават все по-тежки навсякъде по света.

Откъде идват тези нестабилности?

Няма еднозначна причина. Те са отчасти продукт на дълбокото разделение, породено от световния ред и ислямисткия тероризъм. Към тях се прибавя нестабилността на климата. Тези, които мислят, че битката с климатичните промени е някакъв каприз на юпита, дълбоко грешат. Първият въпрос в този случай не е да знаем дали има или не френско лидерство, да знаем дали ще се бием в гърдите по-силно от всички останали. Той е на първо място да знаем как да защитаваме общата кауза, тоест свободата и демокрацията, способността на индивида и на нашите общества да бъдат автономни, да останат свободни, да подсигурят социалната справедливост и да опазят нашата планета от климатичните промени.

Без тези общи блага няма как да има благоприятно бъдеще, нито устойчиво такова. Предизвикателството пред нас е да знаем как ще спечелим тази битка, в която Европа, убеден съм в това, носи отговорност. Защо? Защото демокрацията е родена на този континент. САЩ обичат също толкова свободата, колкото и ние. Но те нямат нашия усет за справедливост. Европа е единственото място в света, където свободата на индивида, духа на демокрацията и социалната справедливост са се слели в едно на този етап. Въпросът в случая е следният: Ще успее ли Европа да защити тези изконни ценности, с които е напоявала света в продължение на десетилетия, или ще се затрие пред възхода на илиберални демокрации и авторитарни режими?

Как точно да “стартираме” Европа отново? Как да убедим германците?

Ако нямаме ясно съзнание за предизвикателството, пред което сме изправени, може да продължим да прекарваме цели нощи в това да се питаме къде ще се намира следващата европейска агенция или по какъв начин ще се изразходва този или онзи бюджет… В такъв случай се поставяме извън историята. Аз не правя този избор. Нито Ангела Меркел. Въпросът е да знаем как ще успеем да съградим наново динамиката, способността за работа. Защото тук не става въпрос само за лепене на политики върху държави или хора. Трябва да сме способни да ги привлечем, да ги накараме да мечтаят. Франция няма как да има силата да бъде двигател, ако няма ясна дискусия и обективен поглед над света. Но тя няма как да ги притежава, ако не подсили икономиката и обществото си. Затова искам от правителството да задвижи фундаментални реформи, които са необходими на Франция. Нашата правдоподобност, ефективността и силата ни са заложени на карта.

Но силата на някои не може да се храни задълго от слабостта на други. Германия, която се реформира преди петнайсетина години, констатира днес, че тази ситуация не е жизненоспособна. Затова моето желание е да подтикна създаването на една обща сила. Моят метод за френско-германските отношения е този на един съюз на доверие. Бих желал да се върнем към духа на съдействие, който винаги е съществувал между Франсоа Митеран и Хелмут Кол. Няма как да седнем на Европейски съвет, ако нямаме единна позиция. Това не означава, че сме съгласни за всичко; но че не искаме да губим време в това да поставяме  другите да бъдат арбитър на нашите несъгласия. В противен случай Европа се превръща в пелтек. Ключът това да се промени е една Европа, която защитава.

Защо тази нужда от защита е толкова значима?

Защото във всички наши общества средната класа е обзета от съмнения. Те имат усещането, че Европа се случва въпреки тях. Тази Европа сама се принизява. Трябва да създадем Европа, която защитава, осигурявайки истинска политика на отбраната и общата сигурност. Трябва да бъдем по-ефикасни в справянето с големите миграции, реформирайки из основи системата за защита на нашите граници, миграционната политика и правото на убежище. Настоящата система носи на определени страни цялата тежест и не може да издържи на следващи миграционни вълни.  Вярвам в една Европа, която ще си даде методи за борба с тероризма, ще осъществи обща стратегия по отношение на правото на убежище и имиграция, една Европа, която защитава срещу неизправностите на глобализацията. Това е първият етап. Не може да има задълбочаване на институциите, докато не възстановим единството в Европа.

Ако искаме да преминем към следващ етап, трябва да има по-силна интеграция в ядрото на еврозоната. Заради това защитавам усилено идеята за бюджет на еврозоната с демократично управление. Това е единственият начин да се създаде движение на конвергенция между икономиките ни и държавите ни. Ако не направим това, ще отслабим еврозоната. Трябва да можем да свържем отговорността със солидарността. Моето усещане е, че Германия не е блокирана в това отношение.

Мислите ли, че германците също са готови за промяна?

Убеден съм в това. По отношение на сигурността и отбраната германският канцлер вече задвижи нещата в дълбочина. Тя се върна обратно към огромни табута, наследени от Втората световна война. Германия ще харчи повече от Франция по отношение на отбрана в идните години. Кой би повярвал? Но Германия е с ясно съзнание за границите на действия, които не биха били напълно европейски, особено по отношение на военните интервенции. Тя знае, че нашата съдба е била трагична. Тя има нужда от Франция, за да се защитава, за да защитава Европа и да осигури нашата обща сигурност. Иначе вярвам, че динамиките, за които говоря, преминават и през немското общество. Нашата работа като управляващи е да ги анализираме. Националният егоизъм е бавна отрова, която предизвиква отслабването на нашите демокрации и нашата колективна неспособност да осъзнаем историческите предизвикателства, които стоят пред нас. Аз знам, че канцлерът ги осъзнава.

Европа днес изглежда разделена, особено между Изтока и Запада…

Не вярвам в този конфликт между Изтока и Запада в Европа. Има напрежение, тъй като нашите представи и скорошната ни история не са еднакви. Никога няма да забравя думите на Бронислав Геремек [министър на външните работи на Полша в периода 1997 – 2000 г., депутат в Европейския парламент и кавалер на Ордена на Белия орел – бел. прев.], когото срещнах преди двайсетина години по време на разрастването на Европа: “Европа не е на тази висота, на която трябва да бъде”. За неговото поколение, привързано към Европа на Просвещението, тази Западна Европа беше предател, позволил да се издигне стена между континента и да го раздели. Когато днес слушам някои европейски лидери, те още са предатели. Те решават да изоставят принципите, да обърнат гръб на Европа, да предприемат циничен подход към съюза, който им служи за раздаване на кредити, без да уважават ценностите му. Европа не е супермаркет. Европа е обща съдба. И тя отслабва, когато приема, че ние отхвърляме принципите ѝ. Държавите в Европа, които не играят по правилата, трябва да понесат пълните политически последствия за това. И това не е само дебат Изток-Запад. Ще говоря с всички с уважение, но няма да правя компромиси с принципите на Европа, със солидарността и демократичните ценности. Ако Европа не приема това, то тя вече е слаба и вече е изчезнала. Това не е мой избор.

Диалог, но без санкции?

Диалог, но той трябва да бъде последван от конкретни решения. Искам всички да имат усещането за историческата отговорност, която носят европейците. Трябва да движим една Европа, която върви към по-доброто, икономически и социално. Целта на Европа, която защитава, трябва да се наложи и в икономическо, и в социално отношение. И докато спорим как ще го направим, безучастни от години, дърпаме Европа назад. Не бива да правим тази грешка. Големите защитници на тази ултралиберална и нестабилна Европа в Обединеното кралство се сринаха. Върху какво почиваше Брекзит? Върху работниците от Източна Европа, които идват да отнемат работата на британците. Защитниците на Европа загубиха, тъй като средната класа британци каза “стоп!”. Студеният полъх на екстремизма се храни от дисбаланса. Не може да продължим да създаваме Европа в офиси, да оставяме нещата в застой. Пасивната работа води до абсурдни ситуации. Мислите ли, че мога да кажа на средната класа французи, че компаниите затварят във Франция, за да отидат в Полша, тъй като е по-евтино и че при нас компаниите BTP [bâtiment et des travaux publics – икономически сектор във Франция, който събира всички дейности по строежа на публични и частни сгради и инфраструктури – бел. прев.] наемат поляци, защото им плащат по-малко? Тази система не работи както трябва.

Искате да възобновите европейската отбрана и Франция трябва да бъде пример. Но Берси замрази 2.6 милиарда евро в бюджета за отбрана…

Не е имало замразяване на кредити, откакто аз съм тук. Имаше мерки, предприети от предишната администрация, и Сметната палата трябва да ни представи подробен отчет в началото на юли. Аз не съм поддръжник на политиката на орязването. В областта на отбраната моята стратегия е изключително ясна: разходи, еквивалентни на 2% от БВП до 2025 г. И, общо взето, искам да водя отговорна политика, която почива върху многогодишни цели. Дебатът относно бюджета трябва да се промени. Тази система, в която губим месеци в това да дискутираме проект за финансов закон, който след това се променя три или четири пъти в хода на годината, е на държава, в която не съществува истински демократичен дебат относно бюджета. Искам да имаме такъв дебат, сериозен и прозрачен, в парламента. Когато искаме да направим истински икономии, трябва да имаме многогодишна стратегия. Истинските, устойчиви икономии се правят за две или три години, не за два месеца.

Какъв модел виждате относно бъдещата връзка на Обединеното кралство с ЕС? Има ли възможност за връщане назад?

Вратата е отворена до момента, в който не прекрачим прага. Не зависи от мен присъдата, че тя е затворена. Но от момента, в който нещата потръгнат с календар и цел,  е трудно да се върнем назад, не трябва да се лъжем. Искам дискусията, която предстои, да бъде перфектно координирана на европейско ниво. Не бих желал билатерални дискусии, тъй като трябва да запазим интереса на ЕС в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. В замяна Франция разчита да продължи и подсили своята силна връзка в областта на отбраната и сигурността с Великобритания. Споразумението от Ланкастър Хаус остава в рамката на това сътрудничество. В допълнение ще си сътрудничим относно сигурността и борбата с тероризма. Вече имаме общ план за действие относно борбата с радикализацията в интернет. Тъй като нашите съдби са свързани: терористичните клонове не познават границите на Европа. Относно миграцията бих искал да направим оценка на сътрудничеството ни. Трябва на всяка цена да избегнем създаването на нови абсцеси, каквито са лагерите за мигранти. Прагматизмът ще управлява нашите отношения.

Трябва ли Шенген да се постави отново на масата?

Привързан съм към Шенгенското пространство, което позволява свободното движение на хора в сърцето на ЕС и която е един от градивните елементи на нашето европейско общество. Ако искаме да гарантираме това свободно движение, трябва да засилим контрола по външните граници на Европейския съюз. Бих желал да дадем бързо нужните средства на Европейската агенция по гранична отбрана и граничните държави, за да овладеем кризите на тези граници. След това идва въпросът с бежанците. Бежанците са хора, които искат убежище в нашата страна. Говорим за жени и мъже, които рискуват живота си в своята страна; които го рискуват, за да стигнат до нас; които бягат от държава във война. Ние им дължим гостоприемство и хуманност. Проблемът е, че в множество държави, сред които и Франция, обработването на една молба за убежище отнема много време – между внасянето, регистрирането, събирането на файл, без да говорим за закъснения, предизвикани от административната сложност и комуникацията между различни власти – всички тези процедури могат да продължат до две години. През този период не може да се живее в преходен режим в държава. Човек се установява, изгражда семейство… Виждаме че изправена пред миграционен натиск, системата не се представя добре. Затова поисках реформа из основи на системата за убежище във Франция, за да разпръснем и ускорим значително закъсненията по приемането на молби за убежище. Целта е да намалим тези забавяния двойно, преминавайки за шест месеца през необходимите процедури.

След това има мигранти, които не идват с цел убежище, които нямат за цел да се установят във Франция, чиято ситуация трябва да бъде регулирана съответно нашето право, с фокус върху хуманността на едно по-голямо интернационално сътрудничество. Трябва да подсигурим ефективността на тяхното връщане извън границата и да работим в тясно сътрудничество с държавите, от които идват тези хора, с държавите, през които преминават и да се борим ефикасно с мафиотските клонове, които експлоатират човешкото нещастие. Във всички тези области съм склонен към съществени реформи, които позволяват да имаме обща европейска философия. Трябва най-вече да предотвратяваме гротескни ситуации, в които хората преминават от една държава в друга, надявайки се най-накрая да получат убежище.

След Брекзит и избирането на Тръмп идването Ви на власт сложи ли спирачки на популизма в Европа?

Не се доверявам на термина “популизъм”, тъй като той има множество аспекти. Много хора вдясно, както и вляво, ми казаха, че съм популист. Когато партиите са уморени, се изумяваме, че някой може да говори с хората! Ако това е популизъм, то значи не е зло. Аз не вярвам в демагогията, която представлява това да ласкаеш хората и да им казваш това, което очакват, да им говориш за страховете им. Нямам наглостта да мисля, че моето избиране беше спирачка. Французите винаги са били такива: когато най-малко очакваме има скок. Франция не е държава, която реформираме; това е държава, която сама се трансформира, държава на революцията. Затова французите отлагат реформите колкото се може по-дълго. Но в нашия случай те видяха, че са на границата на пропастта и реагираха. Избирането ми, както и мнозинството, получено на изборите за долната камара на парламента, не са спирачка: те са взискателен дебют. Началото на един френски ренесанс, а надявам се и европейски. Ренесанс, който ще позволи да преосмислим големите национални, европейски, международни равновесия; да преоткрием амбицията, способността да посрещаме нещата лице в лице; да не си играем със страховете, а да ги превръщаме в енергия. Тъй като тези страхове са тук и остават това, което разделя обществото. Няма магически лек, това е ежедневна борба. Аз заложих на интелигентността на французите. Не съм ги ласкал, просто говорих на интелекта им. Това, което изтощи демокрациите, са онези държавници, които мислеха, че гражданите им са глупави. Играейки си с демагогията на техните страхове, с техните различия и залагайки на рефлексите им. Кризата на западната визия е огромно предизвикателство, тъй като няма да бъде променена от един човек. Но имам желание да преоткрия нишката на историята и енергията на европейците. За да предотвратя надигането на екстремите и на демагогията. Тъй като това е битката на цивилизацията.

Как да овладеем риска, който представлява Доналд Тръмп за Европа?

Доналд Тръмп е на първо място избраникът на американския народ. Трудностите идват оттам, че към днешна дата той все още няма планирана стратегия за международната си политика. Следователно неговата политика може да бъде непредвидима и това е източник на дискомфорт за света.

Относно борбата с тероризма той има същото желание за ефикасност, което нося и аз. Не споделям някои от изборите му, най-вече относно климата. Но се надявам, че може да постигнем по някакъв начин реинтегрирането на Парижкото споразумение от Щатите. Това е ръката, която протягам към Доналд Тръмп. Иска ми се той да промени мнението си. Всичко е свързано. Няма как да искаме да се борим ефикасно срещу тероризма и да не се ангажираме с климата.


Ако червената линия относно използването на химически оръжия се наруши от Сирия, Франция готова ли е да удари сама?

Да. Когато се определят граници, ако вие не умеете да ги уважавате, решавате да бъдете слаби. Това не е моят избор. Ако се докаже, че химическо оръжие е използвано и че можем да проследим източника му, тогава Франция ще процедира към действия за унищожаване на установените запаси от химически оръжия.

И Франция може да действа сама, дори без съдействие от другите държави от коалицията?

Какво блокира ситуацията през 2013 г.? САЩ бяха начертали границите, но накрая направиха избор да не се намесят. Кое отслаби Франция? Това да определи политически границата и да не потърси последствията от прекрачването ѝ. И какво същевременно освободи Владимир Путин да прави други театри и операции? Фактът, че той констатира, че срещу себе си има хора, които чертаят граници и не ги спазват. Аз уважавам Владимир Путин. Имах конструктивен разговор с него. Имаме фундаментални несъгласия, особено що се отнася до Украйна, но той също видя моята позиция. Говорих с него продължително, лице в лице, относно международни проблеми а също така и защитата на НПО-тата и свободата в неговата държава. Това, което казах на пресконференцията, не беше новост за него. Това е моята граница. Да казвам нещата с твърдост на всичките си партньори, но да им го казвам първо лице в лице.

Днес пред нас с Владимир Путин стои проблемът с Украйна, който продължаваме да следим в рамките на процеса в Минск и форматът “Нормандия”. Преди Г-20 ще имаме среща в подобен формат с Украйна и Германия. А освен това имаме и Сирия. Относно този проблем дълбокото ми убеждение е че трябва да се начертае дипломатическа и политическа карта. Няма как въпросът да се реши само с военна сила. Това е грешката, която всички ние направихме. Истинската промяна, която направих по този въпрос, е че не съм обявил, че свалянето на Башар ал Асад е над всичко. Тъй като никой не ми е представил неговия легитимен наследник!

Моите цели са ясни. На първо място – тотална борба с терористичните групи. Те са нашите врагове. В този регион зреят терористичните атаки и в този регион се захранва едно от гнездата на ислямисткия тероризъм. Имаме нужда от съвместно сътрудничество, за да го изкореним, особено с Русия.

Второ: стабилността в Сирия, тъй като не искам провалена държава. С мен ще има край на формата на неоконсертивизъм, внасяна във Франция от десет години насам. Демокрацията не се прави отвън, въпреки хората. Франция не взе участие във войната в Ирак и за това имаше причина. Тя сгреши, навлизайки във война от този вид в Либия. Какъв е резултатът от тези интервенции? Провалени държави, в които просперират терористични групи. Не искам това в Сирия.

Трето – за мен има две граници, химическите оръжия и достъпът до хуманитарна помощ. Казах много ясно на Владимир Путин, че няма място за преговори по тези въпроси. Следователно използването на химически оръжия ще провокира отговор, дори и само на Франция. В това отношение Франция е в перфектен синхрон със САЩ.

Четвърто: искам стабилност в Сирия в дългосрочен план. Това означава уважение на малцинствата. Трябва да намерим начините за дипломатическа инициатива, която да е в синхрон с тези четири принципа. 

Докато ДАЕШ губи територии в Сирия и Ирак, тероризъм, който някои наричат “евтин”, побеждава нашите демокрации. Как да поставим границата между законодателство на изключенията и нуждата да защитаваме свободите?

Да поговорим първо за извънредното положение във Франция. Инвънредното положение има за цел да отговори на неминуема заплаха, резултат от тежка атака над публичния ред. И така, заплахата е с определена продължителност. Трябва да се организираме по отношение на тази продължителност. Аз ще удължа извънредното положение до 1 ноември, необходимото време, което ще позволи на парламента да приеме всички необходими мерки за защитата на Франция.

Този четвъртък беше внесен текст в министерския съвет. Каква е неговата есенция? Той взима под внимание всички форми на заплахи и най-вече действията на изолирани лица, на които станахме свидетели в последно време. Ние предвиждаме специфични процедури за борба с ислямисткия тероризъм. Това изобщо не е отслабване на правовата държава, нито вграждане на извънредното положение в правовата държава. Трябва да създадем инструменти за борба срещу този нов риск, под контрола на съдия, било то административно или в съда. Трябват безпрецедентни и подходящи отговори за тази борба срещу ислямисткия тероризъм. От това се нуждае обществото ни, за да излезе от това продължаващо извънредно положение.

След това трябва да се подсили координацията между всички наши служби що се отнася до терористичната заплаха. В тази сфера искам да създам национална система за координация на информацията и борбата с тероризма, със създаването, в ядрото ѝ, на национален център за контратероризъм.

Това предполага да имаме единна международна политика и да можем да говорим с всички страни. Моят дипломатически принцип е този. Говорил съм пет пъти с президентът Ердоган, откакто съм тук. Два пъти с иранския президент Рохани. Приех Владимир Путин. Франция не избира единия лагер пред другия. Това е силата на нейната дипломатическа история. Ние трябва да преоткрием яснотата и силата на международната политика, което ще ни върне реномето. Става въпрос да имаме политика на сигурност, която да бъде неподатлива в международен план, създавайки по-ефикасни коалиции срещу тероризма. Накрая, трябва да имаме цивилизационна политика, която се състои в това да изкореним дълбоките основи на този тероризъм.

Говорите за френски диалог с Владимир Путин. Но той не отстъпва в нито една област. Все още има битки в Донбас, Крим все още е окупиран, форматът “Нормандия” изглежда изчерпан… Търсите ли нов начин?

Когато говоря за френски диалог с Владимир Путин, не казвам, че той е магически лек. Какво мотовира Владимир Путин? Да изгради наново образа на силна Русия, за да стабилизира държавата си. Русия също е жертва на тероризъм. Тя също има в границите си бунтове и агресивни религиозни движения, които заплашват държавата. Такова е неговото ръководство, включително в Сирия. Не вярвам, че той има неразрушимо приятелство с Башар ал-Асад. Той има две цели: да се бори с тероризма и да избегне разпадането на държавата. Заради това по отношение на Сирия се появяват конвергенции. Дълго време бяхме блокирани над личността Башар ал-Асад. Но Башар не е нашият враг, това е врагът на сирийците. Целта на Владимир Путин е да възстанови Велика Русия, тъй като според него това е начинът държавата да оцелее. Търси ли той нашето отслабване и изчезване? Не вярвам.

Владимир Путин има своя поглед над света. Какво можем да направим? Да успеем да работим заедно по отношение на Сирия, за да се борим с тероризма и да осъществим истинско излизане от кризата. Вярвам, че това е възможно. Ще продължавам да бъда активен говорител относно индивидуалната свобода и човешките права. Съществува и украинският въпрос, относно който ще изчакам първата среща “нормандски формат”, за да ви отговоря с точност. Това, което е сигурно, е, че ние имаме една задача: защитата на Европа и нейните съюзници в региона. В това отношение нямаме никакви отстъпки.

Спортът конкурира дипломацията. Решили сте лично да защитите кандидатурата на Париж за олимпийските игри през 2024 г. пред Международния олимпийски комитет. За вас тази кандидатура излиза ли извън границите на кандидатурата на един-единствен град?

Това е участието на цяла една държава, желанието за което искам да покажа с присъствието си на 11 и 12 юли в Лозана и след това в Лима през септември. Защо? Защото това е спортно събитие, но всъщност много повече от това: то отговаря най-вече на политиката, която искаме да водим относно хората с увреждания – това са олимпийските и параолимпийските игри! Това е част от националната гордост и мобилизация, както и значително икономическо събитие. Това е жест, който показва, че в нашата дългосрочна битка лице в лице с тероризма, ние няма да спрем големите събития. После това е една европейска и франкофонска кандидатура. Тя е не просто тази на Париж или тази на Франция. Няма анекдот в моите очи. Това е силен елемент, който ни показва, че ние не приемаме света като съшит единствено от насилие, но като един свят на споделени ценности, на сдобряване, на радост, на мирно съревноваване.

Как да управляваме връзките с Турция, която не споделя нашите ценности?

В момента Турция нанася удар на ценностите ни. Но тя споделя някои от интересите ни. На първо място, ние сме свързани с Турция по отношение на конфликта в Сирия. Турция е ключов елемент в нашата регионална политика, тъй като е едновременно съсед на Сирия и държава, която е приела огромен брой бежанци и която сътрудничи в борбата с тероризма. Аз имам взискателен и разумен диалог с президентът Ердоган. Ние имаме нужда от подобен диалог с Турция. По отношение на миграциите бих искал този диалог да е европейски и координиран. Когато Европа сключи споразумение, тя го направи късно и по един подчинен начин, въпреки че той даде резултат. Но не бива да се повтаря тази грешка. Колкото до останалото, ако сложим чертата под настоящите позиции на Турция, е очевидно, че нейната европейска интеграция не е възможна. Но това не означава, че не може да имаме силна и постоянна връзка.

Преводач: Йоанна Маринова

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.