SHARE

Една седмица преди европейските избори Еманюeл Макрон се ангажира все повече в кампанията. Държавният глава отговори на въпросите на деветима журналисти от различни регионални медии, между които и Ouest-France, за да защити своята визия за Европа.

Отказ на гласоподователи от участие в изборите, околна среда, икономика, земеделие, френско-германски отношения, европейският суверенитет… В интервюто Еманюел Макрон защити своята визия за Европа и призова за мобилизация шест дни преди европейските избори.

Защото се чувствате длъжен да излезете отпред в тази кампания? Има ли тревога? Кандидатите Ви ли грешат?

Проектът за дълбока промяна, който аз водя в страната, не може да успее без навлизането в нов етап на европейското обединение. Френските граждани ме избраха заради това. Ето защо аз не мога да бъда просто зрител, а трябва да бъда действащо лице в тези европейски избори – най-важните от 1979 г., защото Европейският съюз е изправен пред екзистенциален риск. Ако допусна като държавен глава да бъде разрушена Европа, която ни даде мир и просперитет, ще нося отговорност пред историята. Президентът на Франция не е партиен лидер, но е нормално да се ангажира, когато трябва да бъдат правени най-важните избори.

Не се ли страхувате, че тези избори ще се превърнат в референдум срещу Вас?

Виждам, че всички други партии превръщат тези избори в референдум срещу президента на републиката и неговото управление. Няма как да допусна да се окаже при това положение, че аз ще бъда единственият, който няма право да говори. Когато гледам фактите – имаме най-ниската безработица от десет години, покупателната способност не се е вдигала така от дванадесет години, инвестициите в икономиката се връщат, създават се отново работни места в индустрията… Няма защо да се срамувам от това, което правим, макар че трябва да стигнем по-далеч. Въпросът на тези европейски избори е много прост: искаме ли да се разделим, изправени пред силата на Съединените щати и Китай, или предпочитаме да останем заедно, за да имаме нашето собствено европейско бъдеще?

Отказът на гласоподователи от участие в изборите може да достигне рекордни нива тази неделя. Ако се окаже така, ще бъде ли това личен провал за Вас?

Отказът на гласоподователите от участие в избори е провал на демокрацията. Има един парадокс: от месеци говорим, че трябва да вдъхнем сила на нашата демокрация, но днес се оказва, че не е важно да гласуваме. Да решим, че няма да гласуваме означава да дадем гласа си за тези, които не искат нищо друго, освен да рушат. Това се случи преди три години с британците при референдума за Brexit. На 26 май трябва да изразим мнението си, каквото и да е то.

Ако листата „Ренесанс“ остане зад тази на Националното обединение, какви последици ще има това за френския политически живот?

Не разсъждавам за тази хипотеза. Може би сме леко задрямали, ако не сме разбрали, че преди пет години партията, която спечели европейските избори във Франция, беше Националният фронт. Дали успяха да направят нещо на европейско ниво? Те гласуваха срещу всичко, което е в интерес на Франция. Техният проект отслабва Франция и разделя Европа.

Можете ли да бъдете двигател на промените, ако не успеете да сте първи във Франция?

Не съм в настроение да губя, вярвам, че ще спечелим. Вярвам, че Франция ще бъде още по-силна, ако ние постигнем висок резултат.

Т.е. няма да ни кажете дали ще смените министър-председателя, ако загубите изборите…

Категорично не. Никога не съм разбирал политиката като научна фантастика. Вярвам напълно на Едуард Филип, който се ангажира безкрайно в кампанията за европейските избори.

Коя трябва да бъде първата спешна задача, с която да се ангажира новият Европейски парламент?

Смятам, че след европейските избори трябва да бъде свикан Учредителен конвент. Държавните и правителствени ръководители заедно с новия парламент и новата Комисия, с представители гражданите, трябва да се съберат, за да изградят стратегия за следващите години, в това число да бъдат решени и необходимите промени в учредителните договори.

Одобрявате ли въвеждането на квоти за имиграция във Франция? На европейско ниво? Говорим за законна миграция, икономическа или за обучение.

Готов съм да водя този дебат, както казах. За сметка на това не може да водим този разговор за квоти при правото на убежище. Именно заради това искам да променим Шенген, дори ако е необходимо да променим Договорите на ЕС. Не защитаваме достатъчно добре нашите общи граници. Няма солидарност и има големи различия в правото на убежище. Искам да преосновем Шенгенското пространство, ако е необходимо с по-малко държави, с по-добра защита на границите и с хармонизиране на правото на убежище, с управление от министрите на вътрешните работи.

Постигането на общи решения е трудно относно пестицидите, вредните емисии газове, използването на фосилни енергии. Как ще вървим напред с проблемите на околната среда?

Младите хора на Европа имат остра чувствителност по този въпрос. Те заявиха мнението си и накараха европейските правителства да се размърдат. Това е шанс за нас. Аз научих много неща по тези въпроси, слушайки техния глас. Ние ще бъдем съдени от историята по точно този въпрос. Искам да вървим напред с общо облагане на използването на самолетно гориво в Европа, да имаме истински международни преговори по тези въпроси. Искам да вървим напред по-бързо, по-силно и с генерирането на общ ресурс за действие в Европа, със създаването на Европейска банка за климата. Накрая смятам, че трябва да облагаме на нивото на ЕС най-замърсяващите предприятия, както и да установим такса „въглерод“, дължима при вноса в Европа.

Имат ли основания земеделските производители да се притесняват предвид на обявената реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС?

Имаме нужда от Общата селскостопанска политика на ЕС, която осигурява доходи за нашите земеделски производители. Не искам Brexit да свие амбициите на европейския модел в земеделието. Аз съм поел този ангажимент пред земеделските производители. Искам да гарантирам сигурността и независимостта на изхранването в Европа. Нашите производители имат основание да не са съгласни с проекта за промени, който е предложен, и аз се противопоставих твърдо на този проект. Те могат да разчитат на моята подкрепа, но не трябва да се заблуждаваме: колкото повече отстояваме Европа, толкова по-амбициозна земеделска политика можем да имаме. Националистите, които отстояват ренационализацията на земеделието, са против общата земеделска политика на ЕС. Да върнем националните граници в земеделието ще бъде много голяма грешка във вреда на земеделските производители.

Имате разногласия с Германия по много въпроси… Развалена ли е френско-германската машина?

Не мисля, че е развалена, мисля, че намираме баланс. Нашият глас се чува. Имаме конкретни резултати – за създаването на бюджет на еврозоната, за обща европейска отбрана, за авторските права, за защита на европейските икономически интереси пред други икономически сили, за командированите работници… германците направиха сериозни компромиси.
Трябва да пристъпим към второ действие на този проект. И следващите ни стъпки трябва да бъдат израз на амбиция и последователност. По този въпрос френската позиция против подписването на нов търговски договор със САЩ е определяща… Няма как да налагаме по строги правила на нашите предприятия, докато договаряме нови условия на търговия със САЩ, които не спазват Парижкото споразумение за климата. Това би означавало да улесним вноса на индустриални стоки, при чието производство не се зачитат условията, които налагаме на нашите производители. И това не би било честно.

Но разногласията между французи и германци рядко са били толкова силни…

Вие сте забравили златните години на френско-германското партньорство. Дьо Гол – Аденауер, Митеран – Кол, Шрьодер – Ширак: тези три големи тандема имаха истински разногласия, но успяха да постигнат голям напредък. С Ангела Меркел имаме взаимно уважение и работим много добре заедно. Аз не вярвам в безплодното партньорство, което крие различията, за да твърди, че няма разминавания, ако такива съществуват. Ако не си казваме нещата такива, каквито са, няма как да вървим напред. Но и няма как Европа да върви напред върху несъгласие между Франция и Германия.

С кого ще се съюзите, за да тежите повече?

Не знам какво точно ще бъде състоянието на политическите сили утре в Европа. Ще има несъмнено сериозен резултат на крайната десница, която обаче е разделена. Моята амбиция е ние да бъдем в центъра на една нова коалиция на прогреса и бъдещето. Европа може да си позволи лукса да прави всичко, освен да бездейства. Или ще се разделим и ще станем терен за маневри на външни за Европа сили – китайци, руснаци, американци. Или ще вземе съдбата в ръцете си, за да бъдем ние господари на нашата съдба. Да бъдем наистина суверенни. Трябва да останем заедно, защото съюзът прави силата.

Какви позиции трябва да получи Франция, за да тежи в европейските институции?

Не разсъждавам по този начин. Бих желал първо да имаме управляващи на ключови позиции, които са силни и компетентни. Често сме правили компромиси при избора на управляващи, за да не правим сянка на някой друг, който стои на масата. И ще направя всичко, на което съм способен, за да имам максимално много хора, които споделят това мислене. И това не се ограничава до националността на тези, които ще излъчим да управляват ЕС.

Кой е най-големият враг на Европа? Тръмп, Путин или самите европейци?

Враг на Европа е този, който не вярва в нейното бъдеще. Националистите, които искат да разделят Европа, са непосредствените й врагове. Аз съм френски патриот и следователно европеец. И като такъв виждам, че за първи път се проявява съгласуваност между противоречащи си националистически интереси с една цел – да разрушат Европа. Това впрочем го казват лобисти, близки до властта в Америка, като Стив Банън. Руснаците също никога не са си позволявали толкова открита намеса – дотам да финансират и подкрепят екстремисти. Няма как да не сме смутени от всичко това. И не трябва да бъдем наивни. Казвам това със съзнанието, че може би понякога руските олигарси и американските лобистки кръгове преекспонират връзките си с властта.

Наскоро говорихте за изкуството да бъдеш французин. Има ли изкуство да бъдеш европеец?

Да, има такова изкуство. Умберто Еко казваше: “Езикът на Европа е преводът”. Изкуството да бъдеш европеец е преди всичко изкуството да се разбираме в нашите различия. Ние не сме хомогенен континент. Европейските езици могат да бъдат в хармония, но могат да имат и непреведими думи. Това означава, че ще има винаги и въпроси, по които да не сме на едно и също мнение. Често сме си казвали с Меркел на шега: “думата „дълг“ има в немския език една негативна морална конотация, която не съществува на френски”. Джордж Стайнер говореше за Европа на кафетата. Европа – това е изкуството да живееш. Идете в която и да е уличка на Неапол, на Гданск, Краков или Марсилия. Има това неповторимо различие на нещата, тази човешка способност да живееш в общуване с другите, това значение на публичната среда, на дискусията, на дебата, което няма да намерите никъде другаде в света.
Погледнато от страната извън Париж, Европа е понякога тази машина от изисквания, която налага реформи и икономии, за да достигнем до заветния 3% дефицит. Това не е вярно. Европа е използвана за изтривалка от всички малодушни национални и регионални управници. Реформата на националните железници на Франция не се налага от ЕС. Европа не изисква намаляване на публичния сектор. Европа не е враг на териториите извън Париж, напротив, тя е част от техния живот.

Потвърждавате ли, че планирате съкращаването на 120 000 поста в публичния сектор?

Не бих желал да съм заложник на цели, поставени като счетоводни сметки. Моят приоритет е да направя икономии, да намаля публичните разходи и да намаля данъците на хората във Франция. Ще има съкращение на постове в публичния сектор. Но няма да повторим грешката да намалим публичните услуги в малките населени места. Ще осигурим публичните услуги в страната и малките населени места, като реорганизираме публичния сектор в Париж и големите градове. И тази политика е напълно съвместима с правилото за 3% дефицит.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.