SHARE

“Еманюел Макрон направи брилянтно, силно и историческо обръщение към нацията. Осъди остро и категорично насилието, като в нито един момент не обвини протестиращите, че са комунисти, фашисти, руски агенти или симпатизанти на други партии.

Увери, че продължава да чува болката и искрените оплаквания на най-уязвимите. Примпони, че не е представител на нито една партия и че беше избран като отпор спрямо натрупаните 40 години проблеми, управлявани по един и същ начин, без това да доведе до реална промяна.
Обяви няколко конкретни ударни мерки като увеличаване на минималната работна заплата със 100€ от 1 януари 2019 – без това да струва нищо за работодателите. Обяви извънредно икономическо и социално положение и най-важното: сложи началото на общонационален дебат за коренни промени в изборната, социална и държавна система. […]”, коментира в профила си във Facebook журналистът Иво Божков по повод обръщението на френския президент в понеделник вечер след седмици на протести в страната, които привлякоха вниманието на света. 

За “жълтите жилетки” вече си говорихме тук, като по време на последния, четвърти протест “жилетките” се сляха с “Марша за климата” – шествие, призоваващо за действия относно глобалното затопляне. Така се откроиха двете основни линии, на които наблегнахме: социалните и икономическите неравенства и климата.

В “огъня”, обхванал Франция, масло щедро наливаха медии, крайнолеви и крайнодесни фракции и партии, дезинформация и ботове, както и добронамерени журналисти, за зла участ незапознати с френския контекст. Еманюел Макрон, който бе обвиняван в мълчание от началото на протестите, не пренебрегна нито един от тези проблеми в своето обръщение.

В понеделник вечер видяхме такава политика, на каквато не сме ставали свидетели от отдавна: политика на достойното признаване на грешните стратегии, политика на поемането на отговорност вместо соченето с пръст; политика на диалога в реално време вместо виртуален крясък; политика, която не се страхува от дебат, и политика, която отказва да дава евтино прости и невъзможни решения на сложни проблеми. И не на последно място политика, която не се страхува да държи руля в избраната посока, без това да означава унизително погазване на опонентите.

“Събитията в Хексагона и отвъдморските департаменти и територии от последните седмици смутиха дълбоко нацията. Те примесиха основателни искания със серия от недопустимо насилие и бих желал да ви кажа в прав текст: това насилие няма да бъде оправдано по никакъв начин.

Всички ние видяхме играта на опортюнистите, които се опитаха да се възползват от искрения гняв, за да го отклонят от правия път. Ние всички станахме свидетели на безотговорни политици, чиято единствена цел е да дестабилизират Републиката, търсейки берзедици и анархия. Колкото и да е силен гневът, нищо не оправдава нападението над полицаи, над жандармеристи; нанасянето на щети на търговски обекти или обществени сгради. Нашата свобода съществува единствено поради това, че всеки един от нас може да изразява своето мнение и че останалите може да не го споделят, без нито една от двете страни да се страхува от тези различия.” 

Преди дни британският The Times писа, че стотици акаунти, свързани с Русия, са активирани в социалните мрежи с цел разпалване на вътрешните конфликти във Франция. Френските власти започнаха разследване, но стратегията не е непозната с оглед на опита от 2016 г. насам. Действително количеството дезинформация, което се разпространи и продължава да се разпространява във френските социални мрежи, е осезаемо за разлика от други подобни акции. Забелязват го и журналисти на терен. Недоверието в т.нар. “традиционни” медии сред “жълтите жилетки” е огромно, като според някои журналисти феноменът е равносилен с про-Брекзит движението или с електората на президента Тръмп.

“[Вашият] гняв е по-дълбок и аз считам, че в много отношения той е справедлив. Този гняв може да бъде шанс за всички ни.

Това е гневът на двойката работещи, които не успяват да свържат двата края и се будят рано всяка сутрин, прибират се късно всяка вечер, за да отидат да работят далеч. Това е гневът на самотната майка, на вдовицата или разведената, която дори не живее, която няма средствата да отгледа децата си и да подобри положението си, няма повече надежда. Видях ги, тези смели жени, които за пръв път споделиха болката си по пътищата! Това е гневът на скромно пенсиониралите се, които цял живот са давали своя принос и често помагат едновременно на родителите си и на децата си, и не успяват да се справят. Това е гневът на най-уязвимите, на инвалидите, чието място в обществото все още не е достатъчно утвърдено. Тяхната болка не носи вчерашна дата, но ние мързеливо свикнахме с нея и животът си вървеше, все едно че те бяха забравени, изчезнали. 

Това са четиридесет години на безпокойство, които днес излизат на повърхността: безпокойството на работниците, които вече не успяват да се справят. Безпокойството на териториите, на селата, както и на кварталите, където виждаме линеенето на публичните услуги и изчезването на живота. Безпокойството на демокрацията, където нараства усещането, че оставаме нечути. Безпокойство, изправени пред промените в обществото ни, в разклатеното разделение между държава и църква и начини на живот, които издигат стени и създават дистанция.

Коренът на тези проблеми е далечен, но те са тук сега.” 

Действително, както посочиха множество анализатори и политолози, Еманюел Макрон не е изправен пред проблеми, които да са били непознати на предшествениците му. Нещо повече – световният политически климат не е подминал Франция и тя страда от същите разделения и поляризация по новите оси на глобализацията, от които страдат САЩ, Великобритания и т.н. Макрон спечели президентските избори през 2017 г. след изключително зрелищна кампания, чрез front républicain срещу крайнодясното и при рекорден процент празни бюлетини или vote blanc, който се различава от невалидната бюлетина или въздържанието от гласуване и е описван като “средата между въздържанието и упражняването на демократичното право”, често е протестен вот. Тоест вътрешните напрежения бяха ясни още от началото на неговия мандат, а злорадо потриват ръце днес само онези, за които политиката не е нищо повече от хляб и зрелища.

“Шарли Ебдо” красноречиво изобрази политическия климат веднага след изборите:

Париж, 7 май 2017 [денят на вота, резултатите излизат в 20 ч. – бел. авт.] 20:01 ч. Протестиращи: “Макрон, оставка!” Charlie Hebdo, L’Annuel 2017
Френската държава на всеобщото благоденствие État-Providence не може да съществува в един глобален свят, както вече написа Евгений Кънев. “Логиката на Макрон е проста – старата социална Франция фалира и за да бъде глобално конкурентна, Франция просто трябва да насърчава дигиталните и зелените технологии, да направи гъвкав пазара на труда, който да позволи прехода от заетост в старите към заетост в новите сектори, а държавата да финансира този процес (преквалификация на освободените) по скандинавски модел. Целта е именно скандинавският тип икономика: възможно най-либерална и рзтоварена от социални функции, а държавата поема по-големи разходи за безработица и преквалификация, за да се запази в някаква степен социалната същност на държавата.”

Именно това потвърди като своя цел и държавният глава:

“Възможно е да се е случило така, че да съм ви внушил, че това не е моя грижа, че имам други приоритети. Знам, че съм наранил някои от вас с изказванията си. Искам тази вечер да бъда ясен спрямо вас. Ако съм се борил, за да разклатя политическото статукво, навиците, лицемерието, то съм го правил именно защото вярвам повече от всеки друг в нашата страна и я обичам и моята легитимност не идва от титла, от никоя партия, от никоя клика: тя идва от вас и никой друг.

Други държави преминават през същите беди, през които и ние, но вярвам силно, че ние можем да открием изход заедно. […] Искам това за всички ни, като французи, защото една нация, която се разделя до такава степен, която не зачита законите си и приятелството, което трябва да я обединява, е нация, която върви към гибелта си. […] Зная, че в този контекст някои от вас искат да върна данъка върху богатството, но близо 40 години събирахме този данък; живяхме ли по-добре през тези години? Най-заможните бягаха и държавата отслабваше. В синхрон с обещанията, които поех пред вас, този данък е премахнат за онези, които инвестират в икономиката ни и следователно помагат за създаването на работни места. И този данък бе запазен, обратното, за онези, чието богатство се състои от недвижими имоти. […] Въпреки това правителството и парламентът трябва да положат повече усилия в борбата с данъчните измами. Началникът на френска компания трябва да плаща данъците си във Франция и големите компании, които са на печалба, трябва да плащат данък, това е елементарна справедливост.

[…]

Днес трябва да вдъхнем живот и на общите си планове. За Франция и за Европа. […] Преди всичко трябва всеки от нас да ипълни своите задължения. Задължението да произвеждаме, за да може да разпределяме, задължението да се образоваме, за да бъдем свободни граждани, задължението да се променим, за да се справим с извънредния характер на климатичния и бюджетния си дълг.”

Макар и вдигането на минималната работна заплата да бе посрещнато на нож от някои, всъщност мярката така или иначе е заложена в програмата на Макрон. Обещанието беше за увеличение с 30 евро през 2019 г. и още 20 отгоре през 2020 г., като настоящите мерки са realpolitik, който ще отвори диалог и ще даде време, а в подобен политически и социален контекст времето е едно от основните преимущества за прокарване на трудни реформи. С това увеличение минималната работна заплата ще възлиза на 1210 евро чисто от януари 2019 г.

Отстъпки бяха направени и що се отнася до Общата социална вноска (contribution sociale généralisée) тази година за пенсионери, които получават по-малко от 2 хил. евро. пенсия. Макрон спомена и премия за края на годината, от страна на работодателите, които могат да си позволят подобна мярка и която ще бъде освободена от данъчно облагане, – предложение, което премиерът Едуар Филип и финансовият министър Бруно льо Мер вече бяха обсъдили публично.

Видяхме един по-мек и по-улегнал Еманюел Макрон, почти смирен, умерен, зреещ в своя политически път. Но не и победен. Какво ще се случи оттук нататък – предстои да видим. Протестиращите са скептични и гневни, а Франция е далеч от своят момент “И те заживели щастливо…”.

Но фатализмът, сензацията и дезинформацията може би трябва да бъдат запазени за други политици, чийто кариери се крепят единствено на подобно съществуване.

“Няма да се върнем обратно към ежедневието си, както често се е случвало в миналото след подобни кризи, без нищо да бъде наистина разбрано и без никаква промяна. Намираме се в исторически за нашата страна момент: чрез диалог, уважение, отговорност – ще успеем.

Захващаме се за работа и ще се върна, за да говоря пред вас и да се отчетем.

Единствената ми грижа, това сте вие. Единствената ми битка водя за вас.

Нашата единствена борба е за Франция.

Да живее Републиката, да живее Франция.”

 

 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )