SHARE

“В началото бе словото.”

И защото адът – това сме ние, в началото бе нашето слово: за онези, които “си го търсят”, “са си го заслужили”, “не са внимавали в картинката”, “провокирали са”, “кой знае какво са направили, за да се стигне дотам”.

Началото предполага продължение. След словото обикновено идва сътворението или действията. Какъв свят ще сътвори едно общество за себе си зависи от словесните основи, които то положи.

Истината е, че светът, в който Виктория Маринова живееше, е изграден с предпоставки за смърт като нейната. В своя материал за британския “Гардиън” Шон Уокър и Мартин Димитров написаха от Русе, че “убийството се вписва в модел на брутални атаки над жени репотрери”. Интервюиран на бдението българин заявява пред британската медия, че “няма значение дали е наказание за работата ѝ, или нападение над жена. Изразявам погнусата си от ужаса, в който живеем”. Накрая БХК ни удари с факта, че това е 19-ата българка, убита тази година – и то само от онези българки, за които едва дишащите ни медии ни дават информация.

В България Виктория, Виола и всички други имена, които вече забравихме и които свършват удушени, простреляни, наръгани и пребити до смърт, дори не се превръщат в статистика. Защото такава не се води. В най-добрия случай те може да осветят Народното събрание – както се случи на 23 януари 2018 г. с 23-те жени, убити от мъже в България. Ако сте забравили – не е страшно. Не сте единствени.

В страната ни има 5 центъра за временно настаняване на жертви на домашно насилие. Пет. През 2017 г. БНТ обещава да проследи обещанието на зам.-министъра на труда и социалната политика Росица Димитрова, която заяви, че “ще намерим необходимия фин ресурс през компенсиране, за да може да осъществим тази доказана необходимост”.  Е, проследихте ли? 

Държавата ни отказа да приеме каквато и да било рамка за защита на жените от насилие. Еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова изрично посочи, че страните в ЕС, които не желаят Истанбулската конвенция, могат да променят своето законодателство. Но конструктивната дейност не интересува пропагандната машина; тя не може да насажда страх, не може да се ползва за всяване на масова паника.

Инертното общество обича да се оправдава със света, в който живее. Това не променя факта, че допусната в развития свят България остава плачевно назад в прогреса си към защита на жените: не само по отношение на липсата на строга статистика и широк достъп до превенция и помощ, но и чрез отказът да предприеме строги законодателни мерки и реформи. Точно обратното е примерът на Франция. От друга страна, Русия декриминализира домашното насилие, което доведе до рязък спад в подаването на оплаквания в полицията – Признак, че жените са по-малко склонни да подават сигнал към властите. Междувременно националната гореща линия към центровете в Русия регистрира ръст в обажданията.

Нека правосъдието, или каквото е останало от него, си свърши работата. Дано.

Това не променя факта, че каквато и да е причината за смъртта на Виктория Маринова, дори тя да е убийство от страст, тя няма да стане част от черната статистика. 

Защото на никой в България не му пука достатъчно, че да води такава. 

За онези, които я водят за себе си – жестокото убийство е поредна страница в една зловеща приказка без край. С много герои и още повече злодеи. И в този свят, в нашия свят, жените умират така.

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.