SHARE

Юлия Латинина е руски писател и журналист. Известна е с ярките си коментари по злободневни теми и с критиката си към руското правителство. Тя е автор на няколко фантастични и исторически романа, но най-голяма популярност придобива нейната “Олигархична сага”, описваща моменти от руската история след разпада на СССР.  Като журналист тя води коментарното предаване “Код на достъп” по радио “Ехото на Москва”, където представя своя прочит на скорошната ратификация на “Турски поток” от Анкара. 

Президентът Ердоган подписа строителството на “Турски поток”. Порази ме фактът, че около тази вест не се вдигна много шум, защото, както вече казах, тя е важна. И мога да дам само едно обяснение защо за нея не се говори много.

Помните, когато свалиха изтребителя ни, аз като ваш покорен слуга ви казах, че всъщност никой не се е обидил заради това, а основният проблем в отношенията между двете страни се корени във факта, че Турция не иска да подпише строителството на “Турски поток”, което в Кремъл се възприема за преднамерено оскърбление.

Припомням що бе това “Турски поток”: В началото имаше едно нещо, наречено “Южен поток”.  През декември 2012 г. в присъствието на Путин и други високопоставени гости на тържествена церемония бе извършена символичната първа сварка на газопреносната система. Тогава се говореше, че ставало дума за едно наистина историческо събитие.

Имаше само едно такова проблемче, че всъщност “Южен поток” още изобщо не бе подписан, но това не попречи на “Газпром” да започне строителството на руската част, при това на минутата, при това за 15 милиарда долара. И при това този тръбопровод не е нито стратегически, нито особено финансово издържан, защото всъщност “Южен поток” бе замислян (а той е замислян още заедно със “Северен поток”) с цел да изпълни две грандиозни идеи.

Едната идея бе да заклещим Европа в газов капан и тя да бъде в пълна зависимост от нашия газ. И вторатa идея бе по-малка, тактическа, а именно Украйна да разчита изцяло на нашата милост. Тъй като, от една страна, тя зависи от доставките на руски газ, а, от друга, тъй като транзитът щеше да я заобиколи, тя повече нямаше да може да диктува никакви условия на руснаците.

Тоест проектът беше в жанра на геополитиката, която ние толкова харесваме, но впоследствие, както стана ясно, от въпросното строителство на газопроводи можело и да се усвоят доста пари.

И всъщност в хода на тези стратегически тръбопроводни идеи приоритетите малко се промениха, защото идеите (стратегически и тактически) имаха няколко пробойни. От една страна, Европа радикално намали зависимостта си от руски газ и прие закони, които възпират “Газпром” от установяване на монопол. С други думи, той може да строи колкото си иска тръбопроводи, но в крайна сметка при ползването на тези тръби “Газпром” ще бъде само един от участниците на пазара, което и допълнително подбива цените.

А що се отнася до Украйна, то това е основният ѝ успех след Майдана – той не бе постигнат от Порошенко, а от настоящото ръководство на “Нафтогаз” – едно своебразно газово Ватерло, което спретнаха на Путин. Защото сега Украйна получава газ от Европа – по реверсивната връзка, тя го купува и по-евтино от Европа, отколкото от Русия. Така Москва загуби газов пазар в размер на 50 милиарда кубика. Разбира се, реално това не бяха точно 50 милиарда, тъй като толкова са се харчели, когато газът за Украйна е бил без пари и всички са крадели поголовно. Но да кажем тогава става дума за 10-15 милиарда. Съответно и “Газпром” претърпя огромни щети, когато се опита да ограничи доставките си за Европа, за да не може Европа да го връща към Украйна.

Така в общи линии, с една дума, това бе Ватерло. И ако няма да снабдяваме Европа с “Турски поток”, то следва въпросът за какво ще го използваме и той няма много ясен отговор. Кремъл изобщо не може да спре газа през Украйна. Особено при настоящите условия това би коствало гигантски, нереални пари. И така всъщност декларираната цел – да приклещим Европа и накрая да падне Украйна на колене – несъмнено се провалиха, остана целта – да усвоим кинтите за строителството. 

А за какво му беше на Ердоган да отказва? Защото и той разбра, че може да поиска огромни отстъпки за газа в замяна на възможността руснаците да крадат от строителството на газопровода. И така и стори.

Когато се случи Крим, то едно от първите неща, с които отговори Европа, бе спирането на “Южен поток”. Това бе доста логично и показваше, че в Кремъл са много зле със стратегическото планиране. Защото, ако искаш да строиш “Южен поток” в Европа, то ще трябва да се замислиш дали да анексираш Крим. И ако анексираш Крим, то очевидно “Южен поток” отпада.

И после дойдоха големите PR усилия на Кремъл да покаже колко не му е нужна Европа. “Ето ние с Турция, ето с Китай ще се сближим.” Така Владимир Владимирович обяви, че няма да строим “Южен поток” – отказваме се, – което звучеше доста странно, особено на фона на вече усвоените 15 милиарда. И тогава бе обявено публично, че ще строим в Турция. И после стана Ердоган и продума: “Да, ама не, още не сме се договорили, нека поговорим за отстъпките”. 

Има ли толкова голяма излагация. Искахме да покажем на Европа колко сме велики, а изведнъж някакъв си Ердоган ни натри носа.

Такава е фееричната картинка.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.