SHARE

Автор: Красимира Василева

Това е част от историята на мъж и жена и двете им деца. Серията, отразяваща окаяния им живот, е наградена с второ място в категория “Фотожурналистика от България – серии” на “БГ Прес Фото 2018”. Тя разказва за битието на семейство, настанено в общинско жилище за социално слаби в кв. “Дружба”, гр. София. По време на снимките майката и бащата, който е с трайна загуба на работоспособност поради тежка форма на епилепсия, отглеждат двете си деца в нечовешки условия. Жилището, което обитават, е без ток и вода. В едната стая няма прозорци, а в другата стъклата са облепени с тиксо. През зимата се отопляват на печка с дърва. Синът им също е болен – има увреждане и страда от епилепсия. Момиченцето е здраво. Независимо от липсата на доходи и тежките условия, в които живеят, хората се грижат за децата си и ги водят на училище. Набожни са и редовно посещават църквата в кв. “Дружба”. В квартала ги познават, а благодарение на загрижени хора, които им даряват храна и дрехи – те оцеляват.

В края на 2017 г. доброволци намират и наемат за тях жилище, чийто наем плащат ежемесечно. В него има пералня, печка и най-вече ток и течаща вода. Много социално слаби хора в България обитават подобни места. За част от тези места е трудно да бъдат назовани „жилища”, а още по-малко „домове”, защото домът предполага уют, топлина и сигурност – особено за децата. Общинските жилища са част от жилищния фонд на общините и са предназначени за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди.

Установяването на тези нужди се извършва въз основа на законово уреден регламент, но дали той гарантира в достатъчна степен задоволяване потребностите на нуждаещите се? Каква подкрепа (не единствено финансова) се оказва на семейства в затруднено положение? И ако такава има, защо тя неизменно произлиза от граждански доброволчески инициативи, а не е трайна социална политика на държавно ниво? Това са въпроси, на които фотоисторията не може и няма за цел да отговори. Може само да ги постави.

След края на снимките и към настоящия момент семейството е навън, без постоянен дом. Децата боледуват непрестанно, а бащата работи тук и там, за да осигурява, макар и нищожен, доход извън социалните помощи. Майката е уплашена до смърт да не й бъдат отнети децата и в случаи като този спасение не дебне отникъде.

За онези от вас, които желаят да помогнат, публикувамe банкова сметка на хората:

Банка: Експресбанк IBAN: BG26 TTBB 9400 1521 0017 25 BIC: TTBBBG22 Титуляр на сметката: Цветан Михайлов Димитров

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.