SHARE

Каква седмица само.

Управляващите без никакъв свян се караха пред камерите кой на кого е лобист – едните били на “редник Киро” (Кирил Домусчиев), другите на “редник Цеко” (Цеко Минев). Дори правителството щяло да падне, ако не се изпълняват проектите на един от въпросните редници.

В края на седмицата се разбраха – в името на “стабилността” – “Продължаваме напред”.

Президентът Радев наложи вето на един от въпросните лобистки закони, но, изглежда, целият ни политически елит се бе разбрал за този подход, защото всички радушно го подкрепиха. За сметка на това държавният глава отказа да наложи вето на другия лобистки закон – този за горивата, който ще унищожи и малкото конкуренция на най-голямата фирма в България – “Лукойл”.

С “редниците” може да си играем, но с “офицерите” – не.

За да не останат по-назад, от БСП миналия уикенд предложиха своята “Визия за България” – някакъв инцест между Орбановата олигархия и Живковия комунизъм, в който основните врагове на народа са демокрацията, бежанците, хомосексуалните и еврото.

Единствено се чудя как вече не сме най-великата страна, след като въпросните “врагове на народа” никакви ги няма, а настоящият премиер е самото превъплъщение на въпросния блян: Орбан и Тодор Живков в едно.

Разбира се, като капак на седмицата получихме решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция.

От него разбрахме, че жените имат различни “социални функции” от мъжете, а България е страна на “традиционното човешко общество”.

Авторът на решението също бе знаков – съдия Анастас Атанасов от ГЕРБ, завършил Висш институт “Георги Димитров” на МВРотново всички символи на Орбано-Живковия блян в едно. И както подобава, аргументацията не отстъпваше по нищо – може в конвенцията да няма нищо спорно, но европейският ѝ дух не съответства на “традиционното българско общество” и ролята на жените в него.

Всичко това се случи само в изминалите 7 дни. На фона на всичко това майките на деца с увреждания продължават да протестират.

Както казаха конституционните съдии, имали доблестта да се противопоставят на мнозинството – “в противопоставянето на българските политици и държавни институции има една негативна символика, която определено сочи на отдалечаване от идеала за „чиста и свята република“. Можем само да предполагаме какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето на лек срещу насилието като най-тежка форма на унижаване на човешкото достойнство.”

Хубаво е да прочетеш в решение на Конституционния съд дори и на малцинството думите “Чиста и свята република”. Този идеал е неизменно свързан и с друга известна мисъл на Левски: „Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили.“

Но именно това отдавна не е цел на управленския елит. Нито чистотата и светостта на републиката, нито усилията да “бъдем равни на другите европейски народи”.

Напротив, днес вече е съвсем открита мечтата на малката група, узурпирала институциите и овладяла медиите, която пропагандира лъжите и манипулациите си на “хилядите, маса, народ”.

Това е мечтата на Бай Ганьо, това е мечтата на Бай Тошо, тя е толкова проста, далавераджийска и авторитарна като тази на презокеанския Бай Тръмпе, както прекрасно го кръстиха неговите фенове у нас, повечето от които днес се радват на решението за Истансбулската конвенция, това е и мечтата на по-близкия ни велможа Бай Виктор от Унгарско.

В нея има някакви криворазбрани “християнски” ценности, които вредят на религията и църквата повече, отколкото всички “джендър идеологии”, взети заедно.

В нея има някаква извехтяла “традиция”, която се пробутва като мехлем за всички проблеми и ще направи “България велика отново”.

В нея съществува и разбирането, че всички са маскари, всички са далавераджии и най-важното нещо е да си по тарикат от останалите.

Или с други думи – тези християнски ценности, преклонение по комунизма, руски екстаз, патриотарски вълнения не е като точно да ги вярваме, затова можем и да ги смесваме.

И така се получава буламачът, с който да се залъгва народът, докато “редниците” и “офицерите” прокарват своите интереси.

Единственият въпрос е кога тази байганьовска олигархия ще писне на онези, които само преди няколко години излязоха на протеста #ДАНСwithme.

Защото иначе Бай Ганьо няма да си тръгне.

Снимка: Стоян Попов в ролята на Бай Ганьо, в сцена от филма “Бай Ганьо”, 1922 г./Lost Bulgaria

SHARE