SHARE

Няколко стратегии, които са функция от правилата за признаване на резултатите от референдума са задължителни за парламента:

Нека първо изясним особеностите на казуса с този референдум. За първи път въпросите са три. Независимо дали гласуваш за всеки от тях, само за един или за два, или пускаш недействителен глас – това е участие и има отношение към активността. Колкото е броят на пликовете в урните, толкова е броят на гласувалите и съответно това определя дали рефрендумът има обвързваща сила за парламента или не.

За да има задължителна сила за парламента, всеки един от въпросите трябва да има над 50% подкрепа (отговор ДА) от броя на всички гласували, а те не трябва да са по-малко от 3 500 585 (толкова, колкото са гласували на последните парламентарни избори).

Може да има въпроси, които имат нужната подкрепа, може и да няма. Към момента социологическите изследвания сочат, че има заявена активност, която може да направи решенията на референдума задължителни за парламента. Изследванията сочат, че и за трите въпроса превалира ДА-то. Това са условията на задачата и всеки прави преценка според своите предпочитания – противник или застъпник за едно или друго решение е.

Стратегията на поддръжниците е самоочевидна – те отиват и гласуват с ДА.

Стрегията на тези, които са против, обаче може да е с два ключа:

1. Гласуват с НЕ и се надяват този отговор да превалира.

2. Не участват и така свалят активността, за да нямат решенията задължителна сила – без, разбира се, да знаят парламентът какво ще реши (при наличие на поне 20% активност парламентът е този, който взема решенията и резултатите от гласуването имат само консултативен характер).

Става въпрос за рационални стратегии. Въпросът не е в това дали харесваш референдумите или не. Решението така или иначе ще е за всички. Участвали и неучаствали. Позицията против обаче има две опции, защото според правилата, задължителната сила на решенията е функция на активността. Няма как да казваш, че някой не е демократ, защото избира една или друга стратегия, за да защити позицията си “против” и прави рационално мотивирано действие. Това е свободна воля. И е демократично. Самите правила предполагат извършването на такава преценка. Обратното означава да решаваш задача, отказвайки да прочетеш условието.

* Коментарът е публикуван първоначално във Фейсбук

SHARE