SHARE

Много ме дразнят няколко думи и изрази, добили популярност в последните години. Ето някои от тях:

Статукво – статуквото са нEкви лоши хора с власт, които са избрани от други лоши хора, които не сме ние. Обикновено с него ще се борят други хора, които не са част от него, като първата им стъпка е да станат част от него. Ако все пак успеят, изведнъж заболяват от остра форма на амнезия и обещанията за борби с проклетото статукво се изпаряват като пенсията на баба ви на касата на “Топлофикация”.

Гражданско общество – прослойка, съставена от ярки индивидуалности, които смятат всички други за селяни. Затова и хич го няма, но всеки говори за него (имайки предвид себе си).

Умните и красивите – ироничен израз на хора, които очевидно смятат себе си за прости и грозни и (забележете!) се гордеят с това. От друга страна е радостно, че простите и грозни хора все пак са намерили някакво щастие в живота си – да обиждат на “умен и красив”.

Политическа отговорност – нещо, което всеки политик иска от колегите си да носят, но той самият не би могъл да поеме. Политическата отговорност е нещо, което е за другите, за нас са само коктейлите и комисионите.

Десният избEрател – някой, който почти няма за кого да гласува, но когато го направи, се оказва, че изборът му е ляв. И така вече 26 години.

Левите избEратели – дебили, които гласуват за олигарси, които винаги искат още един мандат, за да довършат обещанията си отпреди изборите. И така вече 26 години.

Протестър – платен мръсник, който протестира срещу това, което на нас ни харесва. Но ако протестираме ние, то тогава сме “гражданско общество”.

Още нEкви неща ме дразнят, но за тях друг път.

SHARE