SHARE

“Точно така в синоптичната прогноза може да се чуе “От понеделник ще се установи топло време”, но не и “От понеделник ще се утвърди топло време” или “От понеделник ще се легализира топло време.”

Ако се чудите – това, съвсем буквално, е част от аргументацията на съдия Лилия Илиева в решението, с което се отказва регистрация на новата партия ДОСТ. Съдията задочно полемизира с филолога Лютви Местан по значението и употребата на глагола “установявам”. Останалата част от разсъжденията ѝ не са по-малко блестящи. Тя сама признава, че всички формални критерии за регистриране на партията са налице, но със серия от филологически, метеорологични и житейски размисли преценява, че ДОСТ няма място в българската политика.

През далечната 1995 г. не по-малко абсурдни са твърденията, с които е отказана регистрация на “Народно движение КУ-КУ”. То, от своя страна е рожба на друг отказ – този на БНТ да продължи излъчването на предаването. Тогава част от екипа на предаването, начело с Любен Дилов – син като председател и Петър Курумбашев като главен секретар, решават да създадат партията Ку-ку.

Но иронично, наместо с партия, през 1995 г. се сдобиват със съдебно решение от тогавашния Върховен съд, което по абсурд далеч надминава телевизонните скечове на предаването.

Проблемът отново е с наименованието на партията. “То съдържа междуметието “куку”, отбелязва наблюдателният съдия, “което е звукоподражание изразяващо глас на кукувица. Заявителят счита, че кукувицата е предвестник на пролетта и от тук са целите на регистрираната партия да внесе свежест в политическия живот на страната.”

Дотук добре… Оказва се, обаче, че имало и пъклен замисъл. “Но посочената птица се свързва и с т.н. гнездов паразитизъм”, разкрива съдията. “Отделен е въпросът какво е преносното значение на думата “куку”. Очевидно, в случая не се касае за една позиция и програма на политическа партия.”

Така “гнездовия паразитизъм” на Ку-ку създава практиката съдът да отказва регистрация на партии, а съдиите да се впускат в пространни размишления по семантика.

Тези абсурди, обаче, водят до далеч по-тежки последици за родната демокрация. Нека си припомним съвсем накратко една история, чийто последствия след десетилетие доведоха до фразата “Предлагам Делян Пеевски за шеф на ДАНС”.

Историята започна с един орган извън съдебната система. През февруари 2001 г. Констуционният съд постанови, че Симеон Сакскобурготски не е живял трайно в България за последните пет години и съответно не може да се кандидатира за президент.

Това принуди бившия български цар да си създаде партия, на която обаче същата година ѝ бе отказана регистрация от съда. Закономерно, движението на Сакскобурготски потърси участие на изборите, ползвайки регистрацията на други малки партии, но както се казва, да не даваме идеи на Местан.

И макар тогава съдът да спря регистрацията на “Национално движение Симеон Втори”, той не направи нищо, за да възпре партии като “Национално Обединение за Цар Симеон II” и “Коалиция Симеон II”.

Така получихме два мандата президент Първанов (а защо не скоро и трети!) и бивш монарх за премиер. Последният, обаче, не съумя да получи абсолютно мнозинство в парламента заради малките партии-двойници и това доведе до връщането на ДПС във властта. След десет години, кадрите на това управление пуснаха корени във всички сфери на обществения живот – от политиката, през медиите, та чак до Европейската комисия. А “детето чудо”, което бе председател на младежкото НДСВ се превърна в “успелия, млад мъж на 33”, който за малко стана председател на далеч по-важна институция.

Това бяха последиците от решимостта на Конституционния съд и съдебната власт да “ударят едно рамо” на СДС и да попречат на царя да стане президент или да създаде своя партия.

И така наместо да изкорени “гнездовия паразитизъм” от българската политика съдът го пося в собствения си двор. А пък тези решения на съда не са попречили никому да влезе в политиката. Сакскобурготски така или иначе стана премиер, Петър Курумбашев до съвсем скоро бе народен представител, а Любен Дилов – син е говорител на друга парламентарна група.

Така че с или без драмата около ДОСТ, паразитизмът ще си остане там, където винаги е бил, а съдът единствено може да му помогне да се разпространява.