SHARE

Доналд Туск носи в себе си това да бъде малко хулиган. Той признава, че по-младото му “аз” би „обикаляло по улиците до посиняване”, за да прекъсне монотонността на комунистическия живот в родния си Гданск, пристанищния град на балтийското крайбрежие на Полша.

Противно на образа на типичния студен еврократ в Брюксел, председателят на Европейския съвет, който заедно с Жан-Клод Юнкер е най-високопоставеният представител на ЕС, е страстен човек с чувство за това кой е от правилната страна на историята. Миналата седмица в израз на разочарование, а не на скука той подаде впечатляващ словесен пас.

“Между другото… – каза Туск на пресконференция в Брюксел с ирландския премиер Лео Варадкар – чудех се как изглежда това специално място в ада за тези, които популяризираха Brexit, без дори да има скица на план как да го реализират безопасно. Благодаря Ви.”

“Ще имате ужасни проблеми в британската преса заради това”q промърмори Варадкар, докато двамата мъже се ръкуваха.

“Знам, знам” – отвърна Туск и се усмихна.

Доналд Франчишек Туск е роден през април 1957 г. в кашубско семейство. Това е западнославянско етническо малцинство от около 300 000 души, които не са повярвали нито на нацистите, когато нахлуват в Гданск, нито по-късно на Сталин.

Неговата баба по майчина линия е била германка, но въпреки това той е израснал с приказки за роднините си, които са отведени в нацистки трудови лагери. Руснаците са освободителите, които не напускат Полша, налагайки смазващ живот и бедност. Така Туск се научава да цени сложността на Европа от малък.

Доналд Туск е на 14 години, с баща дърводелец на смъртно легло, когато поляците се вдигат. Той наблюдава от семейния си дом как полицията и армията откриват огън по протестиращите, обществени сгради изгарят до основи и танковете тръгват по окървавените улици. Така Туск остава и до днес убеден, че тези, които са победени, са често правите.

Той описва своя покоен баща като „много строг, силен човек, ако знаете какво имам предвид“, а майка си, Ева, която губи през 2009 г., като „чистата доброта“. Но младият Доналд е твърдоглав, първо се смесва с местните футболни хулигани, а след това през 1976 г., в университета в Гданск, със студентите около антикомунистическия профсъюз „Солидарност“.

Първата му платена работа e като журналист за изданието на „Солидарност“, но през 1981 г., когато поддръжникът на Москва, генерал Войчех Ярузелски, въвежда военно положение, той е принуден да се крие с бременната си съпруга. След това става продавач на хляб, а по-късно специализира в работа на големи височини с помощта на оборудване за катерене. Не спира политическия активизъм, обаче и заради това е арестуван. Дори попада три дни в затвора, но, за щастие, точно тогава режимът обявява амнистия за политическите затворници, безуспешно опитвайки се да спечели симпатии, за да да запази по-дълго желязната си хватка.

По време на разпадането на комунизма в Полша Туск е съосновател на незаконния месечен “Политически преглед”, пропагандиращ икономическия либерализъм и либералната демокрация. Това ще бъде и основата на неговата политическа кариера – първоначално като лидер на проевропейска партия, бореща за свободния пазар – Либералдемократическия конгрес – а след това и ключов играч в центристката “Гражданска платформа”. Като неин лидер той става полският министър-председател от 2007 г. за рекордните седем години, през които страната се радва на период на ненадминат икономически растеж.

Но неговият успех му печели врагове. Не на последно място сред тях е Ярослав Качински – лидер на сега управляващата крайно дясна националистическа партия “Право и справедливост”, чиято отровна лична вражда все още преследва Туск у дома. Качински го държи лично отговорен за самолетната катастрофа на 10 април 2010 г., в която бе убит брат му, тогавашният полски президент – Лех Качински. Твърдение, което Туск винаги е отхвърлял като очевидно политически мотивирано.

След като извървя пътя си у дома, Туск бе назначен от 28-те държави членки за председател на Европейския съвет през 2014 г. с подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел.

Контрастът с предишния председател, бившия премиер на Белгия, Херман ван Ромпой, е очевиден. Ромпой, любител на хайку, известен като „белгийската подводница“ заради неподражаемия си стил, е вглъбеното в най-прецизни детайли око. Туск, запален потребител на Instagram и Twitter, за да насърчава дъщеря си Катаржина, има погледа към глобалната картина. И въпреки небрежния си стил в кабинета си, където често се отказва от костюм и вратовръзка, той твърдо вярва в необходимостта понякога да се прилага и сила.

През юли 2015 г. Меркел и гръцкият премиер Алексис Ципрас не можели да намерят изход след 14-те часа преговори за кризата и изглеждали готови да приключат преговорите с Grexit. “Съжалявам, но няма начин да напуснете тази стая”, им казал Туск.

През последните пет години станахме свидетели на руското незаконно анексиране на Крим, миграционната криза и възхода на Доналд Тръмп, които Туск е критикувал високо и ясно. Но Brexit е това, което ще определи неговото наследството. Както негов помощник казва: „За него Brexit е катастрофално нарушение на либералния демократичен ред, за който се е борил като млад и в тази връзка разрушаване на онова, в което вярва”.

Не всички в Брюксел са убедени, че коментарите от миналата седмица са адекватни. Но сблъсквайки се с Мей в четвъртък, Туск не помръдна: „Той остава на мнението, че макар истината да е по-болезнена, тя винаги е по-полезна”.

* Статията е в превод от The Guаrdian

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.