Домашното насилие в България е убило 25 жени за година

Домашното насилие в България е убило 25 жени за година

SHARE

Всяка трета жертва на убийство в България през миналата година е била жена, показва статистиката на МВР. През 2019 г. са извършени общо 80 убийства, 25 от които са на жени. Две трети от тях са убити от най-близките си хора – съпрузи, интимни партньори или роднини, показват данните. Основният мотив е ревност.

Темата за домашното насилие отново прикова общественото внимание след взрива в жилищен блок във Варна, взел досега две жертви. Разследващите все още работят по няколко версии за случилото се, но стана известно, че взривеният апартамент е собственост на жена, която e била обект на тормоз в продължение на години от мъжа, с когото съжителствала – бивш служител последователно на военното и на вътрешното министерство. Той е трябвало да напусне жилището, след като преди седмица е получил ограничителна заповед заради домашно насилие.

МВР смята почти всички извършени миналата година убийства за разкрити. Не е известен единствено убиецът на Станка Марангозова, която бе намерена застреляна в автомобила си в столичния кв. “Младост” на 10 октомври 2019 г.

МВР не поддържа статистика за издадените от съдилищата ограничителни заповеди. По информация, изнесена от полицията в края на миналата миналата година, до есента издадените ограничителни заповеди са 2398, а за цялата 2018 г. те са били 2981.

В началото на 2019 г. – след отхвърлянето на Истанбулската конвенция – парламентът прие промени в Наказателния кодекс, с които домашното насилие вече е квалифицирано като престъпление. Така извършителите на убийства в условията на домашно насилие се наказват с най-малко 15 години затвор, а максималната присъда може да бъде и доживот без право на замяна. За причиняване на телесна повреда в условията на домашно насилие се предвижда също лишаване от свобода, което може да достигне и до 15 години в зависимост от тежестта на причинените увреждания.

Близо 100 обаждания дневно на 112

И докато последните две години преминаха под знака на отхвърлени след протести стратегически документи и законодателни инициативи, които целяха преодоляване и на проблема домашно насилие (т. нар. Истанбулска конвенция, Стратегията за детето, дори отложения Закон за социалните услуги), през тях се наблюдава сериозен ръст на сигналите на единния номер за спешни повиквания 112.

През 2019 г. постъпилите обаждания за домашно насилие са общо 34 949. Това означава, че средно на ден на спешния телефон са се обаждали по 95 души, преживели или станали свидетели на домашно насилие. За сравнение обажданията на спешния телефон през 2018 г. са 85 дневно (общо 31 166 за годината), а през 2017 г. – 80 (общо 29 127).

“За един инцидент понякога се получават повече от едно обаждания, но се предава един сигнал към полицейските дирекции”, обяснява говорителят на “Национална система 112” Данка Недялкова. Затова и за случаите на домашно насилие, по които полицията е работила, може да се съди по изпратените сигнали от тел. 112 към областните дирекции на МВР. И тук има ръст. През 2019 г. предадените към полицията сигнали са 26 249. През предходната година те са били с близо 4 хиляди по-малко (22 967), а през 2017 г. – общо 21 927.

Най-много са предадените към полицията сигнали за домашно насилие в столицата и в големите градове. Данните показват сериозен ръст на сигналите за домашно насилие във Враца, Плевен, Стара Загора и в Хасково, където за две години сигналите се увеличават с 50%. Същевременно в Хасковска област се намира един от най-добре устроените и защитените кризисни центрове за жени, претърпели домашно насилие – този до Димитровград.

 

“Има различни степени на готовност на жертвите да потърсят помощ нататък след първоначалното обаждане и това до голяма степен зависи от наличието на услуги и от политиките за подкрепа. Спират се заради страха, срама и вината. Но се спират и тогава, когато няма на какво да разчитат. За какво да звъниш, когато няма кой да ти помогне или когато имаш убеждението, че няма кой да ти помогне”, казва психологът Катя Кръстанова от “Асоциация Анимус”, където годишно по около 1800 жени търсят помощ заради домашно насилие. Тя припомня, че в България от години не е правено мащабно проучване по проблема с домашното насилие, което да отговори на въпроси за дела на потърпевшите и готовността им да търсят подкрепа, както и да покаже има ли тенденции на промяна и в каква посока. Очертава обаче най-големите проблеми пред институциите, с които фондацията от години си партнира.

Някой да знае как

Кръстанова посочва текучеството на кадрите като най-тежкия проблем в работата на полицията и социалните служби – двете институции, които най-пряко работят с пострадалите от домашно насилие. “Там хората непрекъснато трябва да се обучават, защото домашното насилие изисква малко по-специфично внимание”, обяснява тя. Отчита обаче подобрение в полицията през последните години.

 

“Там се създаде цялостна система за събиране на статистика и на хора, които са идентифицирани в полицията, че отговарят за домашното насилие – във всяка областна дирекция на МВР има областен координатор за домашното насилие, във всяко полицейско управление има отговорник за домашно насилие”, обяснява тя. Това са хората, които събират статистиката, но отговарят и за колегите си и ги подкрепят в работата им. Проблем остава липсата на единна информационна система на извършителите на домашно насилие и на ограничителните заповеди. МВР разработва такава автоматизирана система, но се очаква тя да заработи след най-малко година.

“В дирекциите “Социално подпомагане” има друг тип проблеми, свързани с изпълнение на закона за защита от домашното насилие”, обяснява Катя Кръстанова и дава пример с факта, че директорите на дирекции често не се възползват от възможността, която законът им дава, по отношение на специалната защита на възрастните хора с издаден ТЕЛК или с психиатрични проблеми, пострадали от домашно насилие. В такива случаи социалните имат право да поискат издаване на ограничителна заповед, без да се налага самият пострадал да участва в процеса. “В голяма степен директорите на дирекции в страната не се възползват от тези си правомощия да защитават възрастните баби, които са малтретирани от порасналите си синове и дъщери. Къде поради незнание, къде поради липса на юристи в дирекциите “Социално подпомагане”, разказва тя и посочва като належащо кадрите там да получат допълнително обучение.

Още по-сериозни проблеми според има в болниците, където често домашното насилие остава неразпознато или не се адресира. “Пирогов” е единственото лечебно заведение, в което има полицейски инспектор и където действа програма за комплексна помощ на пострадалите от домашно насилие. “По отношение на болниците има много какво да се направи – хората на регистратурите, които първи виждат жертвата, медицинските сестри, които имат най-дълъг контакт с пациентите, други служители и дори лекари биха могли да бъдат обучавани как да разпознаят жертвите и да ги насочват”, казва психологът.

Големият проблем е в образованието

“Големият проблем всъщност лежи в образователните институции, в училищата”, е мнението на Кръстанова.

“Децата дават всячески знаци, че са свидетели или директни жертви на домашно насилие, но много пъти това се отчита по какъвто и да е друг начин, но не като домашно насилие. Едно дете, например, което е агресивно към другите, тръгва да бъде наказвано, преди да се разбере какъв е проблемът”, казва тя. Посочва, че въпреки че повечето училища вече имат психолози и педагогически съветници, огромен брой от работещите в системата не са подготвени и тук е необходимо допълнително обучение.

Обществото остава глухо

В общия случай хората все още предпочитат да не реагират, ако станат свидетели на домашно насилие, е наблюдението на психолозите. Като симптоматичен пример за липсата на чувствителност към проблема и последствията Катя Кръстанова говори за скорошния взрив във Варна.

“Човекът е дал знаци, че положението е изключително сериозно, но никой не е реагирал много дълго време, жената накрая е отишла в кризисен център”, разказва тя, “Накрая пострадаха толкова много хора, които обаче са мълчали преди това, не са реагирали, когато някой е малтретирал жена си, а са знаели. В резултат имаме хора в болница, имаме жертви, имаме разрушени домакинства, имаме блок, който не е ясно дали може да бъде възстановен, за да се живее в него и всички сме ужасно разстроени за трагедията. А тази трагедия се е изсипвала години наред на главата на една жена и всички хора, които сега пострадаха са чували, но никой не е реагирал. Този човек е можело да бъде озаптен години по-рано, но никой не го е направил. Илюстрацията, мисля, ще държи ума ни доста години наред, защото ето това се случва, когато мълчим за домашното насилие.”

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.