SHARE

Европейската комисия прие новия доклад за наблюдение на съдебната реформа в България. Комисията взима решение временно да прекрати три от шестте стъпки, които трябва да бъдат изпълнени по Механизма за сътрудничество и проверка.

Представяме основни акценти и фрагменти от доклада.

Още в началото се отбелязват сериозните проблеми пред медийната свобода

“Международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници.

Медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита. Висшият съдебен съвет играе ключова роля в защитата на съдебната власт и отстояването на нейната независимост срещу подобни атаки.

В по-общ план способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от МСП, и като цяло е основа за по-добро управление”, пише в доклада на ЕК.

По отделните параметри:

Първи показател: Независимост на съдебната власт

Като цяло изглежда, че новият ВСС е поел и осъществява управленската си роля в дух на професионализъм и добро сътрудничество, избягвайки силно поляризираната атмосфера, която често пъти беше характерна за работата на предходния съвет. В миналото решенията за назначения на висши длъжности в съдебната система пораждаха загриженост поради липсата на прозрачност и твърдения за неправомерно влияние на политически или икономически интереси. В тази връзка в доклада от януари 2017 г. беше отбелязана необходимостта новият Висш съдебен съвет да установи практика вземането на решения за назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите.

Анализът на първия показател показва, че България е изпълнила препоръка 1, а препоръки 2 и 3 са почти изпълнени. Някои от промените са все още в процес на извършване, поради което е необходимо вниманието да продължи да бъде насочено върху постигането на конкретни резултати по препоръки 2 и 3, за да може тази оценка да се потвърди. Въпреки това може да се счита, че наблюдението по първия показател е временно прекратено.

Втори показател: Нормативна уредба

По отношение на Наказателния кодекс правителството подготви целенасочени изменения с цел улесняване на наказателното преследване на корупционните престъпления в публичния сектор и разширяване на прилагането на наказателното право по отношение на корупцията в частния сектор. Тези изменения се оказаха спорни и българският законодател продължава да обсъжда този въпрос.

Внимателното обмисляне и консултациите със заинтересованите страни са от значение при вземането на решение за по-нататъшните действия по тези останали въпроси, особено предвид потенциалните последици за цялостната система на наказателното разследване и за баланса между основните институции. Освен това вторият показател е съсредоточен върху възможните законодателни решения, но основните предизвикателства са тясно свързани с въпроси, повдигнати в контекста на по-широкообхватната стратегия за съдебна реформа и на разследванията за корупция, които са предмет на третия и четвъртия показател по-долу.

Анализът по втория показател показва, че България е постигнала значителен напредък по препоръка 4 и е предприела конкретни действия за подобряване на съответната правна уредба. Редица въпроси, които са от значение и в контекста на третия и четвъртия показател, са все още в процес на разглеждане от българските органи. Наблюдението по втория показател може да се счита за временно прекратено, като продължава да се осъществява постоянен мониторинг на последващите действия във връзка със законодателните промени.

Трети показател: продължаване на съдебната реформа

Ключов въпрос в това отношение се отнася до управлението на натовареността в съдилищата и свързаната с това евентуална бъдеща реформа на съдебната карта. В момента прокуратурата предприема мерки за изпълнението на пилотен проект за укрепване на малък брой районни прокуратури като първа стъпка към по-широка реформа. Що се отнася до съдилищата, Висшият съдебен съвет е възприел предпазлив подход към този въпрос в очакване на резултатата от текущ проект и в момента изглежда все по-невъзможно в близко бъдеще да се осъществи реформа на съдебната карта. Вместо това са били предприети мерки за преразпределяне на подсъдността по граждански дела чрез законодателна промяна, за да може натоварването на най-заетите съдилища, които обикновено се намират в София, да бъде преразпределено на други съдилища. Този подход се ползва с подкрепата на правителството и вече доведе до конкретни изменения, които наскоро бяха приети от Народното събрание. Наред с тези законодателни инициативи Висшият съдебен съвет е започнал наскоро и няколко процедури за прехвърляне на съдебни постове към основните съдилища в София. Тези усилия на законодателно и ръководно равнище ще бъдат от значение за облекчаването на натиска върху посочените съдилища в краткосрочен план. В по-дългосрочен план ще бъде необходимо да се осъществят реформи от по-структурен характер, които да гарантират ефективността и ефикасността на съдебната система.

Анализът на третия показател показва, че България е постигнала значителен напредък и препоръки 5, 6, 7 и 8 са почти изпълнени. Някои промени са все още в процес на осъществяване и за да се потвърди направената оценка, е необходим постоянен мониторинг.

Четвърти показател: корупция по високите етажи на властта

Основно предизвикателство за новата агенция [за борба с корупцията – бел. ред] ще бъде да организира ефективно упражняването на големите си по обхват правомощия, простиращи се от превенция до дейности, свързани с разследване и конфискация на имущество. Ще бъде важно да се гарантира, че се обръща необходимото внимание на всички направления на работата в рамките на общ стратегически подход, като същевременно се запазва ясно разграничение между задачите, когато това е необходимо. Отделно предизвикателство в този контекст ще бъде необходимостта от ефективна и прозрачна комуникация с обществеността относно различните роли на агенцията с цел да се изгради обществено доверие в нейната независимост и да се избегне объркване на ролите.

[…]

Kлючов проблем, подчертан в поредицата доклади по МСП, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. През 2016 г. прокуратурата извърши преглед на извадка от приключените дела за корупция с цел да идентифицира проблемите, които затрудняват успешното наказателно преследване в подобни случаи. Това бе последвано от известен брой мерки, някои от които включват обмислянето на възможни законодателни изменения с цел да се подобри капацитетът на системата на наказателното правосъдие в България, за да се противодейства ефективно на корупцията по високите етажи на властта.

Усилията за подобряване на рамката за разследване и наказателно преследване на корупцията трябва да продължат и в бъдеще, за да може България да успее да покаже конкретни резултати в продължителен период и така да се натрупат солидни постижения в това отношение. В този контекст прозрачността относно постигнатия напредък по делата е важен елемент на отчетността пред широката общественост.

Анализът по четвъртия показател показва, че България е постигнала значителен напредък по изпълнението на препоръки 9, 10, 11 и 12. Българските органи ще трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта. Новата институционална рамка за борба с корупцията изисква постоянен мониторинг с оглед на необходимостта от консолидиране на постигнатия напредък.

Пети показател: Корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите

Като част от по-мащабна реформа на системата за обществени поръчки през последните години в България бе въведена нова система на предварителни проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки, така че проверките да станат по-ефективни и да се укрепят последващите действия. Тъй като това е ключова рискова област, в доклада от януари 2017 г. беше препоръчано извършване на външен преглед на функционирането на новата система с цел да се провери нейната ефективност и да се идентифицират евентуални недостатъци. Българските органи вече дадоха ход на този преглед. Той се извършва в сътрудничество със Световната банка и ще бъде приключен в началото на 2019 г. Това следва да бъде важна стъпка към възпрепятстването на корупцията при процедурите за възлагане на обществени поръчки.

Анализът на петия показател показва, че България е постигнала значителен напредък по препоръки 13, 14 и 15. Като цяло тези въпроси ще изискват трайни последващи действия на българските органи в дългосрочен план, за да може да се покажат конкретни резултати.

Шести показател: Организирана престъпност

В предишните доклади бе признат постигнатият напредък по отношение на организираната престъпност в България, но бе обърнато внимание на някои нерешени въпроси, които трябва да се следят. Първият въпрос беше създаването на система, която да осигури прозрачност при докладването на напредъка на борбата срещу организираната престъпност. Известен напредък по този въпрос беше признат още в доклада от ноември 2017 г., като понастоящем се извършва допълнителна работа, която обхваща и делата за корупция по високите етажи на властта.

Другият въпрос беше свързан с преразглеждането на законодателството, уреждащо конфискацията на имущество, с цел да се гарантира цялостната ефективност на системата за изземване и конфискация на незаконно придобито имущество. Тези изменения бяха направени и включени в новата правна уредба, приета в началото на 2018 г.

Въз основа на анализа по шестия показател настоящият доклад потвърждава заключението от ноември 2017 г., че България е постигнала значителен напредък по препоръка 16 и е изпълнила препоръка 17. Наблюдението по шестия показател може да се счита за временно прекратено.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През дванадесетте месеца след ноември 2017 г. България е продължила усилията си за изпълнение на препоръките, определени в доклада от януари 2017 г.

Предвид оценката, изложена в настоящия доклад, Комисията смята, че няколко препоръки вече са изпълнени, а редица други са много близко до изпълнението. На тази основа Комисията достигна до заключението, че наблюдението по показатели 1, 2 и 6 може да се смята за временно прекратено. Предвид това, че в някои случаи все още се извършват промени, се изисква продължаване на мониторинга, за да може тази оценка да се потвърди. Комисията е уверена, че България ще бъде в състояние да изпълни всички останали препоръки.

С решителни последващи действия по останалите препоръки България ще направи важна стъпка към разрешаването на много от предизвикателствата, пред които е изправена. Тя трябва да продължи да отбелязва конкретни резултати, така че да бъде консолидиран постигнатият напредък. Тази положителна тенденция трябва да се запази, докато МСП се прилага и ще трябва да бъде следена постоянно от българските органи, след като действието на МСП бъде прекратено. Прозрачното докладване от българските органи и общественият и гражданският контрол ще играят важна роля при поемането на извършването на мониторинга на национално равнище и за осигуряването на необходимите гаранции за трайното придържане към напредък и реформи.

Комисията ще продължи да наблюдава и следи отблизо напредъка и възнамерява да направи отново оценка на постигнатия напредък преди края на настоящия си мандат. Комисията очаква, че с това процесът на МСП за България ще бъде приключен. В съответствие с тази цел Комисията приканва България да следва настоящата положителна тенденция в посока на изпълнение на всички оставащи препоръки.

Целия доклад можете да прочетете тук. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.