SHARE

В Европейския съюз България открива солиден подслон от икономическата криза през 2008 г., както и нова геополитечска идентичност, пише доклад на “Обсерватория за Балканите и кавказка транс-Европа”, съставен от Никола Педраци, Фазила Мат и Валентина Вивона.

Но докато финансовите ѝ индикатори се подобряват, същото не може да бъде казано за състоянието на демокрацията, продължава въведението.

Състоянието на свободата на медиите е един от най-притеснителните индикатори за това. Въпреки конституционалните и законови гаранции медийният плурализъм и независимостта са подложени на значителни ограничения през последните десет години. Докладът посочва, че страната ни е паднала от 35-о място през 2006 до 111-о през 2018 г. в класацията на “Репортери без граници”. 

Приватизация: между чуждестранни капитали и местни олигарси 

Докладът разказва, че когато пред 90-те България либерализира пазара на информацията, различни видове медии са закупени от частни лица. Но икономическата криза през 2008-2009 г. позволява на няколко силни бизнесмени да завземат политиката, а впоследствие и информацията. Спадът в приходите за реклама прави медиите по-зависими от държавно финансиране и съответно по-уязвими.

“Съгласно последния доклад на IREX медиите в България могат да бъдат разделени на 4 категории: публични (БНТ, БНР и БТА); медии, които са собственост – директно или индиректно – на олигарси; международни медийни компании, в повечето случаи напускащи пазара (bTV и Nova TV); и медии, които се борят, за да останат независими.”

Няколко независими проучвания са констатирали пристрастност в СЕМ по отношение на издаването на лицензи, които са задължителни за създаването на нова медия. Трудно е да бъде определено кои са най-четените вестници в България, тъй като Националният статистически институт не регистрира продажби, казва докладът.

“Ако вземем предвид, че една от основните медийни групи в България – “Нова българска медийна група”, е и основен акционер (80%) в единствената компания за дистрибуция на печата, може да заключим, че липсата на данни произлиза от конфликт на интереси.”

Недостатъчна законова рамка 

Свободата на медиите е гарантирана от Конституцията. Докладът посочва член 40, който установява, че пресата трябва да бъде свободна и да не бъде обект на цензура. Съществуващите закони срещу политическа намеса не забраняват изрично на политиците да притежават медиите или да извършват мониторинг. Същевременно българското законодателство не защитава адекватно независимата редакторска политика. 

Границите остават размити, що се отнася до връзката между собственици, редактори и журналисти. Законите не се отнасят до електронните версии на вестниците и магазините.

Основна тема е прозрачността на медиите. През 2010 и 2014 г. са установени закони, които задължават медиите да обявят собствениците си и забраняват на офшорни компании да придобиват лиценз за радио и телевизия. Въпреки това наблюдателите посочват, че липсва прилагане на законите.

“През февруари 2015 г., след посещение в държавата, комисарят за човешките права на Съвета на Европа Нилс Муижниекс публикува доклад, описвайки в детайли нуждата да се въведе закон за прозрачна собственост и източници на финансиране. Същия доклад критикува дефиницията на клевета и очерняне в медийните закони.” Според него този закон и пробойните в него допринасят към и без това широко разпространената култура на автоцензура. 

Медии без собственици 

Основните предизвикателства пред България са концентрацията на собственост и липсата на прозрачност.

Множество медийни източници са регистрирани на офшорни компании, анонимни компании или проксита. От друга страна, дори ако собствениците са известни, техните интереси и източници на финансиране невинаги са прозрачни; множество журналисти заявяват, че не знаят кои са “истинските собственици” и каква е редакторската политика на медията им, разказва докладът.

“Съществуват няколко причини, които провокират съмнение относно факта, че компаниите или лицата, регистрирани като собственици, всъщност са онези, които вземат решенията. Първо, тъй като българските медии обикновено работят на загуба, не е ясно откъде идват средствата за балансиране на бюджета им. Журналистическата независимост е отслабена от все по-голямата зависимост от банки и други външни лица – например връзките между части от най-влиятелната медия с фалиралата Корпоративна търговска банка. Така медиите, политиката и финансите са преплетени в постоянен процес на обмяна на ресурси и информация.”

“Българският медиен пазар подлежи на значителни промени през последните 10 години. През 2007 г. Ирена Кръстева (майка на противоречивия политик Делян Пеевски) купува ежедневниците “Монитор”, “Телеграф” и “Политика” и основава “Нова българска медийна група”, която в момента притежава 6 вестника и държи монопола над дистрибуцията. През последното десетилетие на европейска интеграция основната тенденция е изтеглянето на престижни международни компании от пазара, които често са заменени от офшорни холдинги. Сред последните продажби е тази на Nova Broadcasting, една от основните медийни групи в страната, която има 7 телевизионни канала и 19 уебсайта и бе прехвърлена от шведската Modern Times Group на чешкия богаташ Петер Келнер, един от най-богатите мъже в Централна и Източна Европа.”

“Колкото до медийния барон и депутат Делян Пеевски – който системно е цитиран във всички международни проучвания като класически пример за конфликт на интереси, – неговата доминантна позиция не се проявлява толкова що се отнася до неговата личност, но по-скоро в служба на интересите на правителството, дори когато партията на Пеевски ДПС е в опозиция. Миналия февруари самият Пеевски представи закон за прозрачността, който би задължил медийните източници да декларират външните източници на приходи извън рекламодателите.” Различни юристи коментират за доклада, че целта на този законопроект не е бил в неговото приемане, а в предлагането му.

Докладът разказва за “войната”, обявена от “Нова българска група” на други медийни актьори, посочвайки за пример кампанията за очерняне от страна на Пеевски срещу “Бивол” след публикувани от последните материали за злоупотреба с европейски средства.

Многото лица на цензурата: политическо влияние и сплашвания 

В доклада се споменава и вицепремиерът Валери Симеонов относно заплахите му къв водещия Виктор Николаев през октомври. “Този епизод е илюстративен за настоящата информационна ситуация в България”. Споменат е и последният доклад на АЕЖ – България “Завръщане на политическия натиск върху журналисти в България”, според който 59% журналисти заявяват, че има външен натиск, а 65% признават за вътрешен натиск. Посочва се, че причините за тези резултати са директно свързани с правителствения контрол над разпределянето на публични ресурси.

Според “Репортери без граници” “правителството разпределя средства на ЕС за определени медии при пълна липса на прозрачност, на практика корумпирайки издателите, така че те да бъдат внимателни по отношение на отразяването на политика или напълно да се въздържат в отразяването на проблематични новини като цяло”.

Заплахите и насилието също се увеличават. Случаят на Чавдар Николов също се споменава в доклада, след като през 2016 г. Нова телевизия изтри карикатурите му от уебсайта си, след като той нарисува премиера Борисов като лидер на група от ловци на мигранти. Като причина за увеличаващите се престъпления срещу журналистите се посочва неефективността на съдебната система. 

За разлика от сферата на икономиката членството в ЕС не носи позитивно влияние на медийния пейзаж в България, заключава докладът. Не е ясно до каква степен българските граждани осъзнават ограниченията на свободата на пресата и изразяването. Слабото образование и недоверието в държавните институции отслабват “имунната система” на българския гражданин срещу дезинформацията, което на свой ред води до разпространение и слабост към конспиративните теории.

 

Целият доклад може да прочетете на английски тук. 

Снимка: Flickr 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.