SHARE

Едно седемгодишно момиче пише своя дневник на войната в Алепо в социалните мрежи. Да, това болезнено напомня на друго дете, в друго време, в друга война – Ане Франк. Децата винаги са едни и същи. Независимо в кое време живеят. Войните – също.

Зад големите думи като война, жертви, бомбардировки, липса на хранителни и медицински ресурси и т.н. всъщност стоят живи хора и тяхната съдба, белязана от войната, разрушенията и геноцида. Една подобна история е тази на Бана Алабед от сърцето на сирийската гражданска война – Алепо. Тя е момиче на 7 години, с баща държавен служител и майка учител по английски.

Бана е “звезда” в социалните мрежи. Тя има 318 хиляди последователи в twitter и над 700 туита, с които е предавала новини, показвала снимки от живота в разрушения град и отправяла съобщения към света. Нейни туитове са споделяни от авторката на поредицата “Хари Потър” Дж. К. Роулинг. Всичко това тя и майка ѝ постигат за няколко месеца. Профилът всъщност е създаден на 24 септември 2016 г., но посланията и снимките ѝ бързо набират популярност, а световните медии започват да я търсят за интервюта.

Влиянието в социалните мрежи обаче се плаща скъпо – особено в държави, подчинени на авторитарни режими и в които се води гражданска война. По до болка познат начин Бана Алабед става жертва на хиляди онлайн нападки и кампания за нейното дискредитиране, като дори сирийският лидер Башар ал-Асад обявява, че профилът ѝ е част от пропагандата на “терористите и техните поддръжници”.

Основните опорки срещу нея са, че тя не живее в Сирия, а пише от друго място, че английският ѝ е на твърде добро ниво за седемгодишно дете, на което това не му е родният език.

С пропагандата решават да се борят Ник Уотърс и Тими Алън Bellingcat, които проследяват откъде са правени снимките, които Бана публикува, и от откритията им се вижда, че те са точно от местата в източните части на Алепо, от които детето твърди, че са.

image-5-bana-in-east-aleppo-1Пълно е и съответствието по време със знаковите събития в Алепо – на 27 ноември домът на семейството ѝ е разрушен и в профила ѝ в twitter се появят снимки на щетите от бомбардировките. По същия начин видеата, които тя качва, съответстват по време и място на въздушните атаки в града.

“Можем да умрем по всяко време. Тази бомба бе доста близко. Искрено призовавам света да ни спаси… – Фатма #Aleppo”

“Приятели, това не е облак, това са къщите ни – Бана #Aleppo”

“Последно съобщение – под тежки бомбардировки сме сега, няма да оцелеем. Когато умрем, продължете да говорите за 200 000, които още са вътре. ЧАО. – Фатма #Aleppo”

“Тази вечер вече нямаме дом, бомбардиран е и съм в развалините. Видях смърт и почти умрях – Бана #Aleppo”


Другата нападка – за нивото на английския на Бана – също има своето просто обяснение. Профилът ѝ в twitter се управлява от майка ѝ Фатма, която е учител по английски. Тя често и отбелязва кои коментари са нейни и кои на Бана.

“Добро утро. Скъпи свят, наистина ни свършва храната. В града няма храна дори и да искаш да си купиш – Фатма #Aleppo”


“Болна съм, нямам лекарства, дом, чиста вода. Това ще ме погуби дори преди бомбите да ме убият – Бана #Aleppo”


“Скъпи свят, това може да е един от последните дни, през които можем на туитваме, защото Русия скоро ще извърши една от най-големите си бомбардировки над Алепо – Фатма”


“О, скъпи свят, тази вечер плача, това е мой приятел, убит от бомба тази вечер. Не мога да спра да плача – Бана #Aleppo”


Майката по никакъв начин не прикрива факта, че тя управлява профила на детето си, както и че го използва, за да обръща внимание на света за случващото се в Алепо. Друг често срещан опит за тяхното дискредитиране е въпросът как семейството има достъп до интернет, за да може да публикува толкова често съобщения. Отговорът също е прост – 3G и Wi-fi, както във всяка друга част на света. Достъп до интернет имат и много други обитатели на Алепо, които предават от мястото на събитията.

Те искат светът да чуе тяхната болка. Същото иска и Фатма – светът да чуе за ужаса, пред който е изправено детето ѝ. Но някои умишлено целят да създават недоверие и подронват достоверността на този ужас. Други – в нежеланието си да признаят ужаса – са склонни да повярват на дискредитирането.

Животът на Бана Алабед и много други деца обаче е този. Без дом, без лекарства и без надежда, изпълнен със страх, страдание и смърт. Този земен ад не е само за грешниците, той е наказание за всички.

SHARE