SHARE

Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. За Washington Post тя разказва за причините днес журналистите да са изправени пред смъртна опасност. 

Преди 12 години Анна Политковская, журналист, стигнал твърде близо до истината за руската война в Чечня, бе застреляна в апартамента ѝ в Москва.

Миналата година Дафне Каруана Галиция, журналист, стигнал твърде близо до истината за корупцията в Малта, бе убита до дома ѝ в Бидния с бомба в колата.

Преди седем месеца – Ян Куцяк, журналист, стигнал твърде близо до истината да ролята на мафията в словашкия бизнес, бе убит пред дома си в Братислава.

И в трите случая убийството бе поръчково. Но това е единствената истинска разлика между тях и наетия от правителството убиец на саудитския журналист Джамал Хашоги – журналист, който стигна твърде близо до истината за двуличието на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман – човек, представящ се за “реформатор”, а всъщност е корумпиран олигарх и авторитарен владетел, затварящ критиците си.

Пред последните две десетилетия има десетки, ако не и стотици такива случаи – и ще има още. 

Всяка една от тези истории има различен политически контекст и във всяка трябва да се потулят различни неща. Но в сърцевината – те са свързани, защото това е един от определящите въпроси на времето ни: убийствата са следствие на сблъсъка между технологичната революция на XXI в., която направи възможно придобиването и споделянето на информация по нови начини и офшорната банкова революция на XXI в., която направи възможна кражбата и укриването на пари по нови начини и употребата им да се задържиш на власт.

Тези две резки промени имаха драматични последици над демокрации като Малта и Словакия, както и на диктатури като Саудитска Арабия и Русия. И често журналистите, особено разследващите журналисти, работят сред мъждивите граници на двете промени.

Защо? Защото вече живеем в световна информационна мрежа, без значение дали го искаме или не. И защото информацията, която разкриваме, се разпростира толкова по-бързо откогато и да било преди.

Съветският съюз – или Саудитска Арабия преди интернет – можеше лесно да запуши устата на критик чрез цензура или заточение. 

Някой като Политковская нямаше да има такова значение в онова време, защото никой нямаше да може лесно да я прочете в СССР. А извън страната някой като Хашоги щеше да има малко значение в ерата преди Интернет. Но през 2018 г. всичко, което той е написал, е достъпно за всеки саудитски гражданин със смартфон.

В същото време през 2018 г. избраните политици и неизбраните автократи имат далеч по-голям личен и политически интерес да скрият мащаба на деянията им. В Китай и Русия, а сега и в Саудитска Арабия авторитарният режим стои на власт, като фабрикува фалшиви кампании срещу “корупцията”, докато властимащите крият богатствата си и ги харчат в странство.

Демократично избраните лидери могат да бъдат изкушени по същия начин. Когато Галиция умря, тя бе по следите на пари от корупция, свързани с малтийската управляваща партия. Когато Куцяк умря, той току-що бе разкрил схема за данъчни измами, използвана от богати бизнесмени, свързани със словашката управляваща партия.

Във всички тези страни вестниците, сайтовете и активистите, които публикуват истории за тайни богатства и незаконна бизнес дейност, тайни войни и тъмни финансови схеми, са застрашени. Те подкопават твърденията на могъщи политици – демократи и автократи, – че действат от името на “народа”.

Те разобличават двуличието. Те понякога разкриват престъпления. Те понякога костват работата на някой политик.

Убийството на Куцяк доведе до падението на словашкото правителство. Един антикорупционен уличен протест в Украйна доведе до революция. Един антикорупционен протест в Армения доведе до смята на властта.

За да се защитят, някои полици искат да дискредитират медиите. Президентът Тръмп нарича журналистите “врагове на народа” в twitter и насочва народния гняв по тях по време на политическите си митинги. В присъствието на Тръмп Родриго Дутерте, президентът на Филипините, нарича журналистите “шпиони”.

В Русия властите използват друга тактика: Те искат истината да бъде погълната от потоп държавно спонсорирани боклуци, една камара противоречащи си истории, които подкопават самата идея за “истина”.

Предвид залога не е изненадващо, че немалко правителства отиват по-далеч. Турското правителство арестува 200 журналисти. Над 40 са в затвор в Китай. Тези, на които ще им се размине при по екстремни тактики, ще използват и тях.

Именно защото днес живеем в световна информационна мрежа смъртта на отделен журналист плаши останалите – не само в една страна, но и по целия свят.

Карикатура: Morten Morland/The Times of London

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.