SHARE

Публикуваме позицията на “Демократична България” за придобиването на нов изтребител. 

Като отчитаме стратегическата важност на придобиването на нов боен самолет за Българската армия, ние от “Демократична България” смятаме, че мнозинството трябва да прояви смелост и да продължи процеса с нов мандат.

Той е необходим заради неуспеха на екипа на МО да се включи в параметрите на действащото решение на парламента. Бързото въвеждане на съвместим в НАТО боен самолет, който да замени несъвместимите, морално и физически остарели, много скъпи за поддръжка и без принос към колективната отбрана самолети МиГ-29 и Су-25, е приоритетна задача за националната ни сигурност.

Придобиването на самолети Ф-16 чрез споразумение с правителството на САЩ затвърждава геополитическия избор от 1997 година, ще стартира реално процесът на превъоръжаване и ускорява интеграцията ни в НАТО. Около 700 изтребителя F-16 са част от военновъздушните сили на 10 държави – членки на НАТО, в Европа, а в края на 2018 г. Гърция потвърди, че ще модернизира 84 от по-ранното си поколение изтребители F-16 до стандарт Viper, който е подобен на новия блок 70, избран от Словакия и България. Този самолет разполага с многоцелеви радар, базиран на технология, използвана във F-22 и F-35 – може да проследява 20 отделни цели едновременно и има обхват от над 160 морски мили срещу наземни цели, значително повече от другите изтребители от четвърто поколение.

С цел да се избегнат рисковете от по-нататъшно забавяне или отмяна на процедурата настояваме в новия мандат на парламента да залегнат следните важни елементи:

  1. Да се предвиди срок, в който правителството да внесе договор по придобиване на боен самолет за ратификация от Народното събрание – не по-късно от 30.06.2019 година, с цел приключване на процедурата преди лятната ваканция на парламента.
  2. Преговорите с правителството на САЩ да се водят в контекста на стратегическото ни партньорство за постигане на оптимални условия за индустриално и научно-техническо сътрудничество по придобиване и експлоатация на Ф-16, при условия на минимизиране на рисковете за сигурността на въздушното пространство на България в преходния период.
  3. Преди внасяне на договора за ратификация да бъде създаден професионален съвместен програмен офис за придобиване на боен самолет и интеграцията му във въоръжените сили на България и структурата на силите на НАТО. Офисът да започне незабавно планиране на необходимите подготвителни работи по инфраструктурата, подготовката на персонала и други задачи от „критичния път” за въвеждане в бойна експлоатация на новия самолет и да осигури цялостна поддръжка на жизнения му цикъл следващите 30-40 години.
  4. Изграждането на програмния офис да стане в консултации с агенциите на НАТО по поддръжка и придобиване (NSPA) и по комуникации и информация (NCIA) с цел гарантиране на прилагането на най-добрите практики от НАТО у нас.
  5. Паралелно с графика за въвеждане в бойна експлоатация на новия самолет да се представи за одобрение в парламента график за извеждане от въоръжение на МиГ-29 и Су-25 с цел ограничаване на разходите за бойни самолети до възможния минимум и съсредоточаване на вниманието на ВВС върху трансформация в системата на НАТО.

Гласуването в парламента за промяна на мандата по придобиване на нов боен самолет е практически „вот на доверие” по въпросите на националната сигурност. Очакваме отговорно поведение от всички парламентарни сили, особено от управляващото мнозинство.

“Демократична България” се ангажира при участието си в следващ парламент да постави превъоръжаването на армията в контекста на участието ни в НАТО и европейската отбрана като основен приоритет в съответствие с представения от нас на 27.09.2018 година „Обществен договор за отбранителна политика до 2030 година”.

SHARE
От 1984–1998 г. Велизар последователно служи като офицер в поделения на Българската армия, в това число и в Института по системи за управление на Генералния щаб като началник на сектор „Военни интелигентни системи“ и в Главния щаб на Сухопътни войски – управление „Разузнаване и електронна борба“. В периода 1998–2001 г. е заместник-министър на отбраната, а през 2014 г. стана служебен министър във втория кабинет на президента Плевнелиев. Съосновател е на Сдружение „Джордж Маршал“ – България и на Асоциацията на офицерите от резерва „Атлантик“. През 1991 г. защитава дисертация в Киев и става доктор по кибернетика, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление;