“Демократична България” и “Продължаваме промяната”: Какво България очаква от тях

“Демократична България” и “Продължаваме промяната”: Какво България очаква от тях

SHARE

Съвсем естествено е “Демократична България” и “Продължаваме промяната” да се опитат да съставят следизборна коалиция. Тя може да стане реална база за ново правителство. Големи общности от граждани очакват именно това. Въпросът е “Демократична България” и “Продължаваме промяната” да не ги разочароват. Това пише политологът Даниел Смилов в анализ за “Дойче веле”, който “Терминал3” препубликува.

 

Тази седмица новата формация на Кирил Петков и Асен Василев направи дебют в социологическите сондажи. Стартът е с около 9-11%, което е впечатляващо и показва потенциал. Засега обаче основният ефект от появата на новия играч е разместване в гласовете за “партиите на промяната” (според “Маркет линкс”).

 

Резултатите на друга агенция (“Тренд”) пък подсказват, че може да има и известно общо намаляване на гласовете за новите партии в сравнение с тези на предишното статукво. И в двата сценария общото е по-ниската подкрепа за “Има такъв народ”, които хората виждат като главни виновници за провалите на последните два парламента. И тази оценка съвсем не е без основание.

 

Реалистичен вариант за правителство

 

В тази ситуация дойде идеята на Христо Иванов за предизборна коалиция между “Демократична България” и новата партия на Петков и Василев. Тази идея беше логична, доколкото веднага би направила една такава коалиция претендент за първото място на следващите избори. И това не е само заради аритметичния сбор на рейтингите на “Демократична България” и “Продължаваме промяната”, но и поради факта, че и зад двете формации има доста енергия и позитивни очаквания. “Продължаваме промяната” обаче избраха да се явят самостоятелно, което пък автоматично ги прави и конкурент на “Демократична България”. След това решение от интерес и за двата политически субекта е да не се впуснат в делба на гласовете и разпиляване на натрупаната енергия.

Единственият начин, за да не се получи такъв негативен резултат, е те да координират собствените си усилия преди изборите, като договорят основните параметри на една следизборна коалиция. Разговорите, насрочени за другата седмица, за принципите на една такава коалиция са добро начало от тази гледна точка. Ако бъдат проведени както трябва и се стигне до разумен резултат, ПП и ДБ ще се наложат като реалистичен вариант за сформиране на следващо правителство.

 

Общото между “Демократична България” и “Продължаваме промяната”

 

Това не изключва изборно състезание между двете формации и претегляне на тежестта на всяка една от тях. При това състезание ще се очертаят релефно и приликите и разликите между двете формации. Общото между тях е следното:

 

– И двете имат огромно сходство в политическите програми и цели. Всъщност “Демократична България” е формацията, която успя да наложи своите разбирания (смяната на модела “Борисов”) като дневен ред на обществото. Самият Кирил Петков пък е бил сред учредителите на “Да, България”, което е още една демонстрация на идейна близост. Изобщо не е случайно, че Петков и Василев се насочиха веднага към проблемни точки като ББР, ДКК и магистралите, които бяха очертани като фокус на корупционни практики от “Демократична България” още преди години;

 

– И двата нови субекта не са типичната за България персоналистка партия с един лидер, имащ нещо като култов статус. Най-малкото – те си имат по двама лидери (което коментаторът Ивайло Дичев видя като проблем). Но всъщност има нещо принципно, по което те се отличават от ГЕРБ и ДПС, а и от “Има такъв народ”, които са партии “на някого”, на някаква личност. “Демократична България” и “Продължаваме промяната” са по-скоро партии на общности, на групи от хора, които търсят своето представителство. ГЕРБ и ДПС се стремят да омаловажат тази принципна разлика като сведат “Демократична България” и “Продължаваме промяната” също до “партии на някого” – на Иво Прокопиев, на Америка, на Сорос и т.н. Това, че мислиш другите през себе си не е някаква изненада. Но въпросът не е дали си на “Сарая”, “Тиквата” или на “Харварда”, а защо изобщо трябва да си на някого;

 

– И “Демократична България”, и “Продължаваме промяната” имат обща идея за коалиционно управление на България. Именно тази идея трябва максимално да се избистри в разговорите между тях, защото тя е нещо, което силно ги отличава от “Има такъв народ”. Хората на Слави застанаха зад друга визия – за управление на малцинството с подкрепа на “плаващи мнозинства”. Дотук и “Демократична България”, и “Продължаваме промяната” дават ясни сигнали, че ще се стремят към дефинирани мнозинства, които да изключват ГЕРБ и ДПС: в крайна сметка не може да променяш модела на предходното управление тъкмо с неговите носители. Това не е някаква дискриминация, както тези носители се опитват да го представят, а елементарна политическа логика.

 

Между “Демократична България” и “Продължаваме промяната” има и съществени разлики обаче:

 

– “Продължаваме промяната” се опитва донякъде да повтори проекта НДСВ в неговия центризъм – нито ляво, нито дясно. “Демократична България” се позиционира в център-дясното. “Продължаваме промяната” може да се превърне в класическа европейска либерална формация по модела на движението на Макрон. “Демократична България” е по-скоро силно проевропейска десница, която носи и реформаторския дух и наследство на синьото от 90-те години;

 

– Макар “Продължаваме промяната” да не може да бъде категоризирана като персоналистка формация, тя определено залага по-силно от “Демократична България” на личната харизма на лидерите си. Това е и симпатично, но и носи рискове за бъдещето, защото лицата привличат, но в тях всеки вижда това, което му се иска да види;

 

– “Демократична България” е отстоявала своите тези през годините и е демонстрирала сериозна последователност – някои дори я обвиняват в догматичност. “Продължаваме промяната” е нова формация, която тепърва ще доказва трайността на разбиранията си;

 

– “Продължаваме промяната” подкрепя Румен Радев, докато “Демократична България” най-вероятно ще има свой собствен кандидат за президент.

 

Критиките на “Демократична България” към Радев не са критиките на ГЕРБ и ДПС: че разделял нацията. По-скоро става дума за две различия. Първо, Румен Радев (както БСП) се включи сравнително късно в критиките към модела Борисов и онова, което ставаше в съдебната власт. Всъщност, както Лозан Панов припомни, много скандали (“Цумгейт” например) бяха не само пропуснати от тандема Радев-БСП, но в някои от важните решения в съдебната власт БСП беше и пряк участник.

 

Второ, отношението на Радев към Русия и руските енергийни проекти на Балканите не съвпада с това на “Демократична България” . Макар да има еволюция в поведението на Радев от първите му години на поста, все пак той е принуден да се грижи за русофилските нагласи на електората на БСП. За “Демократична България” е важно пък България да се позиционира веднъж завинаги като европейска държава, която не е разкрачена между Брюксел и Москва. Интересното тук е, че “Демократична България” има сходни критики както към Радев, така и към ГЕРБ в това отношение: в крайна сметка именно ГЕРБ направиха изключително спорния “Турски поток”, който дори Радев започна да критикува.

 

Има възможности за решение

 

Въпреки изброените различия една коалиция между “Демократична България” и “Продължаваме промяната” изглежда напълно естествена и в идейно отношение, и като стил на лидерство, и като идеи за бъдещо управление на страната. Една такава коалиция би могла да стане решението на трудната задача за съставяне на правителство: в крайна сметка мнозинството от българите харесваха служебното правителство с министри Петков и Василев, а едно коалиционно правителство около “Демократична България” и “Продължаваме промяната” максимално би приличало на него.

 

Нещо повече, един силен политически субект с център “Демократична България” и “Продължаваме промяната” би показал, че в България не се раждат само персоналистки, (меки или твърди) националистически формации с популистки уклон. Избиратели привличат и проевропейски партии, които стоят зад ценностите на свободата, демокрацията и толерантността. Големи общности от граждани очакват най-накрая такава политика.

 

Въпросът е “Продължаваме промяната” и “Демократична България” да не ги разочароват.

SHARE
Даниел Смилов е политолог и университетски преподавател по политически науки.