Делото за двете жертви на улица “Алабин” рухна пред втори съд

Делото за двете жертви на улица “Алабин” рухна пред втори съд

SHARE

Почти 14 години след трагедията с рухването на сграда на столичната ул. “Алабин”, под чийто отломки смъртта си намериха две момичета, Софийският апелативен съд потвърди оправдателната присъда на четиримата, обвинени за трагедията.

И втората инстанция не спестява упреците към разследващите и към повдигнатите обвинения. “Органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия да не бъде установена обективната истина по делото, като дълги години не са извършвали никакви процесуално-следствени действия или пък извършените се отличават с непрецизност, повърхност и непълнота”, пишат апелативните съдии Камен Иванов, Стефан Илиев и Владимир Астарджиев. Според тях детайлното установяване на фактите е станало невъзможно поради напълно прибързано, необосновано и противозаконно разчистване на мястото на произшествието, възложено от държавни органи без разрешение на прокуратурата. За съдиите е “напълно неясно какво е наложило прибързаното премахване на следите от евентуалното престъпление, започнало в ранните часове на 20 септември 2006 г. без разрешение на наблюдаващия прокурор по вече образувано наказателно производство, какво е наложило това разчистване да бъде извършвано, без да бъде документирано по съответния процесуален ред, преди да бъдат извършени надлежните огледи”.

Отговорност за това заличаване на следите трябва да носят лицата, разпоредили отстраняването на останките от срутената сграда. Независимо от дадените нееднократно указания от съда прокуратурата не е положила никакви усилия да изясни причините за това, напомнят съдиите. И допълват, че пороците в началото на разследването на практика са предопределили невъзможността да бъдат постановени осъдителни присъди.

Сградата падна на 19 септември 2006 г., а делото започна на първа инстанция 10 години по-късно. На съд за смъртта на двете момичета бяха пратени собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма “Хрисома”, инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов – управител на “А3-Архитектура и изпълнение”, и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ “Медия Манчо”. Срещу последния процесът се гледа задочно, защото е в чужбина.

Пред втората инстанция прокуратурата твърди, че ремонтът в сградата е в пряка връзка с рухването й и смъртта на 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Обвинението се позовава се на заключенията на двете технически експертизи, изготвени по време на разследването.

Експертите по време на разследването, както и пред съда твърдят, че при самото изпълнение на конструкцията на сградата били допуснати съществени пропуски. Експертите сочат, че още преди инцидента сградата е била под влияние на процеси, които са водели до влошаване на техническото й състояние и нейната носеща конструкция. Сред най-значимите проблеми са отворилите се широки фуги между нея и съседното здание, резултат на повреди на част от покривната конструкция, както и на лошото състояние на системата за отвеждане на дъждовните води; появилите се пукнати по стени и подови конструкции, компрометирана мазилка и трайно овлажнена зидария, особено в зоната на калкана (довела до появата дори на растителност, видно от снимките, направени преди падането на сградата), занемареното състояние на балконите, силно ерозирали, което е довело до интензивна корозия на стоманените им греди. За това състояние на сградата влияние оказват освен конструктивните й недостатъци, и възрастта й – 92 години през 2006 г.

Към момента на падане на южната фасадна стена влошеното състояние на сградата не е било установено с документ. В даваните предписания за поправяне, хигиенизиране и заздравяване няма данни, че сградата е била в лошо техническо състояние, както и че конструкцията й е била в положение, което може да доведе до авария, пише в съдебното решение. Няма данни при ремонта да са махани вътрешни зидове. Ако това беше станало, сградата би рухнала навътре, а навън, както е станало, обясняват вещите лица. Според тях ремонтът не води до засягане на конструктивни елементи от сградата.

“Налице е критично натрупване на разрушения, на повреди – множество малки сами по себе си повреди и фактори, които взети заедно, когато започнат да действат в случаен момент могат да доведат до това, че дори и най-малкото въздействие, което в обичайна ситуация и по принцип не би било опасно за сградата, може да доведе до повреда, до авария, до рухване”, пише в решението. И се допълва, че това важи особено в случаи като този, при който сградата е с конструктивни дефекти, стара, неподдържана и в лошо състояние. Вещите лица сочат, че всяка една от извършваните ремонтни дейности – махане на мазилка по стени, отстраняване на дограми и подови настилки, може, но само и при наличието на други предпоставки, да стимулира падането на фасадната стена, но не може да бъде самостоятелна и основна причина за това. Според експертите причините за падането са комплексни и се основават на генетично заложените конструктивни недостатъци на сградата и на проявили се в процеса на експлоатацията и ремонта съчетания от неблагоприятни повреди и обстоятелства.

Съдебното решение разказва подробно историята на сградата. Тя е построена пр 1914 г. По време на бомбардировките над София през Втората световна война покривът на сградата и мансардният етаж били разрушени, като впоследствие етажът не бил възстановен, а на мястото на скатния покрив била изградена нова покривна конструкция, покрита с битумна замазка, плоска, с незначителен наклон за оттичане на водата, което водело до множество течове. През 1990 г. била поставена допълнителна временна ламаринена конструкция, която просъществувала до инцидента през 2006 г. През 1948 г. сградата е национализирана, а през 1978 г. е обявена за паметник на културата.

Преди фирма “Хрисома” да купи сградата през 2004 г., собствеността й е обект на дълги съдебни спорове, като през това време има проверки и предписания за поддръжката й, става ясно от съдебното решение. През август 2006 г. сградата е застрахована, като в документите е отбелязано, че е в добро състояние.

По време на ремонта в сградата, никой не поставил указателни табели, предпазни мрежи или парапети отвън. Не бил обезопасяван и районът около нея. Никой от подсъдимите не смятал, че това е необходимо, тъй като не били извършвани никакви дейности по фасадата, пишат съдиите.

Рухването на сградата започнало около 18.15 ч., когато колата с жертвите била заклещена в задръстването в района. При падането на стената парчета от тухли, хоросан, бетон и стъкло затрупали автомобила, в който пътували двете момичета. Те загинали на място.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.