SHARE

Държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви във вторник, че се надява да може да обяви детайли за американския план за по-тясно военно сътрудничество и за споделяне на разузнавателна информация с Русия в решаването на сирийския въпрос, предава Ройтерс. Споделеното от Кери след срещата в Лаос  с неговия руски колега Сергей Лавров очакване е, че в началото на август ще има напредък по предложения план за намиране на изход и политическо решение в Сирия. Част от предложението  включва координация на въздушните удари над свързаната с Ал-Кайда организация “Ан-Нусра” и забрана на сирийските въздушни удари над умерените бунтовнически групи.

Кери защити предложението, въпреки дълбокия скептицизъм сред представителите на американската армия и разузнаване, сред които и военният министър Аш Картър.
В очакване на предстоящата развръзка си позволяваме да напомним на нашите читатели как се развиха събитията още през месец май, описани от Йордан Цалов…

————————————————————————————————

 

Сирия продължава да бъде основна сцена на руската пропаганда

На 17 май във Виена приключи международната среща по сирийския мирен процес.  Това бяха поредните преговори, на които бе „регистриран напредък“, преповториха се поетите от преди обещания и се взе решение за оказване на хуманитарна помощ. На срещата бе повторено и, че политическият преход в Сирия трябва най-късно да започне на 1-ви август 2016 г. До тогава президентът Асад трябва да покаже готовност за конституционни реформи и провеждане на избори в страната. В противен случай, САЩ и Саудитска Арабия изразиха своята готовност за план „Б“, при който ще продължат да въоръжават сирийските бунтовници и гражданската война в страната ще продължи.

Във войната , която продължава от 2011 г., по информация на Сирийския център за политики (НПО) загиналите към месец февруари възлизат на 470‘000 души, ранените на 1,9 милиона, а икономическите загуби са за $255 милиарда.

Как се стигна до тук? Виновниците за продължаването на този конфликт са много – от упоритостта на Башар Асад да се задържи на власт, през бездействието на западните лидери до подкрепата за диктаторския режим от страна на Русия и Иран.

В този сбор от грешки и бездействие Путин видя и своята възможност за връщане на международната сцена. След анексирането на Крим руската икономика е в постоянен спад. Санкциите от страна на ЕС и САЩ и поевтиняването на цената на петрола водят до все по-ниски доходи и финансова стабилност в страната. По данни на правителствената статистическа агенция Росстат на 1-ви януари 2014 г. средният доход на човек възлизала на $850 месечно, през 2015 г. той спада до $450, а към 1-ви януари 2016 вече е $291 (21365 рубли).

Въпреки този срив, обаче, социологическите агенции дават на Путин 82% обществено доверие сред руснаците. И причините за това не е трудно да се открият. Дневният ред на руските медии не е нито състоянието на руската икономика, нито стандарта на живот на руснака. Информационните емисии за запълнени с друго послание – военни кампании, герои на руската авиация, международни преговори между САЩ и Русия, бомбардировки, военни паради и т.н.

За да задържи своята власт Кремъл създаде един огромен военен спектакъл, който отново постави руския президент сред лидерите на света. Позиция, която той беше изгубил след анексирането на Крим, отлъчването му от Г8 и момента, в който Обама каза, че Русия е „регионална сила“.

Русия, гласи пропагандата, отново е незаобиколима, непредвидима и най-вече велика. И това е основното гориво, с което се захранва властта на Кремъл. „Само Русия и Съединените американски щати са в състояние да спрат войната в Сирия, въпреки че те имат различни политически интереси и цели.“, твърди ген. Валерий Герасимов, началник на щаба на военните сили на Руската федерация, пред Economist.

Това е и причината Русия да има интерес конфликтът в Сирия да се проточи възможно най-дълго. По този начин руското величие ще може да бъде издигано с месеци и образът на страната като победител и спасител ще се затвърждава.

От момента на започването на преговорите за примирие (27-ми февруари), жертвите в Сирия не са спирали да нарастват. Силите на Асад продължават своите атаки, а руските военни части единствено формално обявиха своето оттегляне.

На 15-ти март 2016 г. Кремъл обяви, че руските военни сили са изпълнили поставените им цели и започва тяхното оттегляне от Сирия. Два месеца по-късно, т.е. днес знаем, че това е бил просто поредният пропаганден лозунг, обявяваш руската победа.

В авиобаза Хмеймим, близо до сирийското пристанище Латакия е пълно с изтребители и бомбардировачи, които са в готовност да отлетят. Нови военни хеликоптери пристигат за въздушна подкрепа. Мощни S-400 противовъздушни ракети поддържат периметър в Източното Средиземноморие, който ограничава дори силите на НАТО.“, предава Economist.

Русия не може да си позволи да остане без военно зрелище. Днес тя не е готова да пожертва влиянието си върху режима на Асад, нито може да си позволи мир в Сирия. Стабилността на нейното управление зависи от това как изглежда Путин на международната сцена.

Въпросът пред руския президент е доколко може да предизвиква САЩ и ЕС. Той трябва да излезне победител от конфликта, което означава, че навярно в даден момент ще даде зелена светлина за действителен мирен процес. В противен случай, развитието на събитията може да има неочаквани последици за руския президент. Едно нападение над Сирия от страна на Саудитска Арабия или оттегляне на подкрепата за режима на Асад от страна на Иран, могат да подронят авторитета и влиянието на Путин.

Затова и първата стъпка от политическия преход в Сирия, който трябва да започне до 1-ви август, ще бъде решаваща за възможността от скорошно постигане на мир.

Путин отново е на покер-масата и е създал илюзията, че държи най-силната ръка. По всичко изглежда, че блъфът му ще мине. ЕС и САЩ искат възможно най-скорошно разрешаване на конфликта в Сирия – от една страна това ще преустанови разрастването на ДАЕШ, а от друга така драстично ще се намали бежанската вълна за Европа. Поради това, те са и готови руският президент да получи още една победа за своята значимост.

Докато това раздаване се разиграва, жертвите в Сирия ще продължат да растат, а милиони други ще напускат страната си в търсене на безопасност на друго място. Въпросът пред Путин ще продължи да бъде до кога може да продължава конфликта, а въпросът пред Запада – след Крим и след Сирия, къде ще е следващият спектакъл, към който Путин ще се насочи? Защото ако има нещо сигурно, то е, че режимът на Кремъл се поддържа от военното величие и международната значимост на своя лидер.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.