SHARE

Премиерът Бойко Борисов е оптимистично настроен след разговора си с руския президент Владимир Путин, научаваме от неговия личен уебсайт.

“Президентът беше много добронамерен, очаквах, че разговорът ни ще бъде по-труден”. Заяви той, отговаряйки на въпрос на агенция ТАСС дали е оптимист за бъдещето на съвместните българо-руски енергийни проекти, предава Vesti.bg


В интервю за Терминал 3, публикувано на 21 юли 2016 г. Христо Иванов каза:

Но виждаме как най-чувствителният политически барометър и ветропоказател, който имаме в България – премиерът – енергично се опитва да преориентира своето политическо поведение по този нов вятър и по тази ос [в посока Русия].


Търчат хора в Кремъл, да се опитат кой повече да изпъкне на фона на Червената стена и Червения площад. Бойко Борисов се пренасочва към някакъв „неутралитет” тип „единство, творчество, красота”.


Това, което на Путин му трябва, е система от блата между него и Западния проект. При това, с условието, че това корупционно и пропагандно заблатяване се поддържа основно за сметка на местните и европейските данъкоплатци.


От Изток очевидно по поредица от причини има много засилен натиск. Така че, в българската политика започва преориентиране. Истината е, че никой не може да каже как ще се случи това нещо. Първо, дали тази доста разкапана политическа система изобщо физически може да издържи на подобен рязък завой.


Ето и целия анализ за това защо Бойко Борисов прави този завой, както и какво може да се очаква, че ще донесе той на България.

_MG_1213_Христо Иванов, 21 юли 2016, Терминал 3

Сега, докато Западът губи своята вътрешна увереност в своята привидна безалтернативност като модел и като неизбежно бъдеще на всеки един колективен политически процес, изведнъж на много по-видно място излиза въпросът за отношението към Русия. Той винаги е съществувал в България, няма как да не съществува с оглед на нашето минало, с оглед на нашето географско положение и нашата непосредствена близост до Русия, но сега като че ли много по-чувствително това излиза на преден план. И изведнъж тези настроенията започват да стават много по-про и по-анти.

Сега изникна някакъв „евразийски” модел на развитие, който не съществува. Но въпреки това, като една абсолютна пропагандна измама (и това трябва да го кажем абсолютно категорично в този случай) изведнъж изглежда, че на фона на един момент на силна вътрешна неувереност на всички носители на европейския проект, излизат снимките от поредната риболовна отпуска на Путин – гол до кръста и мускулест и това ни се представя за някакъв алтернативен модел. Такъв няма.

Няма я ситуацията, в която руската икономика, която е по-малка от испанската, ще възстанови Съветския лагер. Или ако това се случи, това ще бъде непоносима мизерия. Неслучайно, една от причините, поради които конфликтът в Украйна не доведе до нови анекси на територия е, че дори Крим им е твърде скъп да го издържат. Путин не иска, тъй като (можем да се съгласим с неговите фенове в България) той не е глупак. Той не иска да взима България изцяло в своя орбита или цяла източна Европа, или половината Украйна. Това е много скъпо. Това, което на Путин му трябва, е система от блата между него и Западния проект. При това, с условието, че това корупционно и пропагандно заблатяване се поддържа основно за сметка на местните и европейските данъкоплатци. С материали на клиента, един вид.

Същевременно, цялата несигурност и пропагандна обработка започна да образува едно грамадно поле на хора, които изразяват някакви проруски сантименти. Социологията показва към 70% такъв сантимент. Сега, нашата социология е такава, че тя не може да каже нищо повече от това. Тя е отново бюлетин за нивото на река Дунав. Абсолютно без да обидя никого, но картината е доста примитивна. Тя по никакъв начин не може да ти разкаже колко от това е Пушкин, колко от това е Путин, колко от това е митологията за Сталин и колко спомените за Брежнев, ние към момента изобщо не можем да разпаднем тази картина на някакви съставки…

Но виждаме как най-чувствителният политически барометър и ветропоказател, който имаме в България – премиерът – енергично се опитва да преориентира своето политическо поведение по този нов вятър и по тази ос. Управлението в България винаги е било балансиране между натиска от Изток и от Запад, между активизиращото се обществено мнение в България и различните синкретични очаквания, които все пак трябва да бъдат удовлетворявани. Сега изведнъж целият този баланс изглежда, че може да бъде рязко нарушен от това, че от Запад може да се очаква сериозен вакуум. От Изток очевидно по поредица от причини има много засилен натиск. Така че, в българската политика започва преориентиране. Истината е, че никой не може да каже как ще се случи това нещо. Първо, дали тази доста разкапана политическа система изобщо физически може да издържи на подобен рязък завой.

Точно и аз това се чудя. Нещата са малко „Титаник“ – ситуация.

Не, Титаник е чисто нов, а това нашето е доста прогнило корито. Всъщност, на мястото на „Титанк“ имаме кораба „Радецки“ 100 и кусур год по-късно… Скърца цялата работа.

Второ, истината е, че сега ние ще наблюдаваме един много интересен феномен и това е, че всички са се юрнали да заемат тази 70%-на ниша. Всички в момента се опитват да разпънат по едно хвърчило по вятъра на проруското настроение. Може и леко кордите да им се оплетат в тарапаната.

Ама скамейката окъся.

Търчат хора в Кремъл, да се опитат кой повече да изпъкне на фона на Червената стена и Червения площад. Бойко Борисов се пренасочва към някакъв „неутралитет” тип „единство, творчество, красота”.

Цялото интервю с Христо Иванов можете да прочетете тук: I част и II част.

* Архивна снимка от 13 ноември 2010 г. от сайта на Газпром, която отразява новината за подписването на Споразумението между акционерите и Устав на Акционерното дружество “Южен Поток България”, което е съвместна компания, създадена за осъществяването на проекта на територията на Република България.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.