SHARE

Пожарът в търговския център „Зимняя вишня“ в руския град Кемерово доведе до смъртта на поне 64 души, а ранените са 42-ма. Съдбата на близо 60 души, сред които и 40 деца, все още е неизвестна. 

Репортерът на една от независимите медии в страната “Медуза” Ирина Кравцова разказва за болката на родителите, които търсят начин да получат информация какво се случва с децата им и отношението на властта.

Роднините на децата, които са в неизвестност или изгорели в пожара, трябва да се съберат в спортната зала на едно от местните училища. Как научават за това родителите и какво се случва там представя този кратък разказ. 

Олга Лилевали тръгва към “Зимней вишне” незабавно щом мъжът ѝ казва, че са загинали деца.

“Докато пожарът се надигаше, шест часа стояхме на улицата и никой не дойде при нас! – разказва жената – Търговският център бе отцепен от полицаите, които се държаха крайно агресивно. Тичахме по улуцата, докато тази „Вишня“ гореше, не ни допускаха, нищо не ни обясниха. От сградата се надигаха купища дим, децата ни горяха, а ние просто гледахме.”

По едно време Лилевали отива към полицейския участък, за да чуе вести, но такива няма. “В участъка всички си похапваха сладки и сандвичи – продължава тя. – Аз и мъжът ми искахме да накараме някой да отиде до училището, за да пита какво се случва, но те грубо ни отхвърляха, такъв им бе нравът. Най-накрая с мъжa ми не издържахме, отправихме се към училището, където са спасените, и започнахме да крещим “Середюк, излез!” – защото знаехме, че кметът е някъде тук, от новините. Разбирате ли, от новините разбрахме! Той даже не се осмели да дойде при нас.

В 9:30 мъжът ми започна да крещи: “Влаааааст, покажи ни се! Кажи колко деца умряха? Какво чакаме? Откъде да получим информация?”. Лилевали се познава с кмета и знае, че Сердюк има три деца, затова, казва тя, неотзивчивостта му я потресла още повече.

 

Първо съобщение пред родителите, намиращи се пред “Зимней вишне”, направи зам.-началникът на главното управление на Министерството на извънредните ситуации Евгений Дедюхин – това стана в 10 часа.

По думите на очевидци той бил изключително объркан, казал само, че потушават пожара и нищо не е известно. Чак по-късно, към 11 часа, пред спортната зала на училището стъпиха кметът Сердюк и вицегубернаторът Владимир Ченов. На кмета започнаха да му викат – хората искаха поне един чиновник да идва при тях и да ги осведомява на всеки 20 минути. Очевидци разказват, че първоначално чиновниците са изпълнявали тази молба, но после отново нямало ни стон, ни вопъл. Оказало се, че те не знаели какво да правят.

Един от намиращите се в училището мъже си спомня, че като чул за пожара, на шега казал на жена си – после за всичко ще обвинят някое хлапе със запалка. Много го удивило, че вицегубернаторът на Кемеровска област направо си казал, че някое от децата може да е възпламенило напоителната система на батутния басейн в детския кът на мола (една от версиите е, че именно оттам е започнал пожарът).

За този половин час, в който кореспондентът на медията ни разговаря с Олга Лилевали,  три пъти  служителка от социалните  я пита колко деца са ѝ загинали и на колко години.

Жената всеки път послушно отговаряше на всеки въпрос и всеки път започваше да плаче.

“В нашата държава всичко така работи, че на вас така или иначе още няколко пъти ще ви се наложи да давате показания – съобщава и служителката от социалните. – Не плачи, сълзите ще ти трябват, най-страшното тепърва предстои.”

Целия репортаж на руски можете да видите тук. 

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.