SHARE

17 загинаха във Флорида в поредната атака с огнестрелно оръжие, извършена от цивилен. Над 400 са простреляните в подобни инциденти от 2012 насам, когато Нютаун, Кънетикът, потресе света. Това са само загиналите в училищни престрелки. Инциденти като случилото се в Лас Вегас миналата година не влизат в черната статистика в този случай.

Оцелелите се срещнаха с политици и представители на оръжейното лоби NRA в разговор, организиран от CNN в Сънрайз, Флорида. Дискусията беше емоционална, а исканията – категорични: стига толкова. Нещо трябва да се случи.

“Децата ни започнаха революция и аз се гордея с тях”, каза Даян Роджърс – учителка, оцеляла в престрелката, която разказа какво е чувството да видиш телата на учениците си около себе си. Тя открито предизвика консервативния коментатор и говорител на оръжейното лоби NRA Дана Лоеш да аргументира как тийнейджър с военно оръжие влиза в конституционната дефиниция за “добре регулирано опълчение”, както гласи втората поправка на Закона за правата на САЩ.

Вече сме говорили за втората поправка – за напълно разбираемите от историческа гледна точка причини за нейната поява, за възможните тълкувания на конституцията, за това кой и защо избира да я тълкува по един или друг начин. Въпреки че в САЩ Върховният съд е единствената власт, която има право да се произнася по този казус, държавата не функционира според “идеалните типове” на политическата и социологическа теория, а правото винаги носи в себе си белезите на властта и историята. Затова през 1939 в един контекст случаят States v. Miller отсъжда, че Втората поправка не се прилага освен в случай на “основателна връзка със запазването на ефективността на добре регулирано опълчение”, а седемдесет години по-късно в District of Columbia v. Heller тълкува, че поправката всъщност защитава индивидуалното право да се носи и притежава оръжие, игнорирайки първата част на текста.

И историята продължава.

Съпротивата от Флорида този път е силна – заговори се за протести, дори имаше няколко демонстрации; ученици и родители се активизират, а голяма част от страната ги подкрепя в битката за по-сериозна регулация. Тези искания срещат и ще срещат отпор не само заради чудовищните усилия на NRA да обвърже конституцията с бизнеса си, но и заради факта, че става въпрос за проблем, залегнал много дълбоко в американското съзнание и култура: правото на лична свобода и упражняването ѝ независимо в какъв аспект.

Със или без пропагандата на лобито и политиците, които са обвързани с него (които със сигурност не носят нищо градивно от практическа гледна точка), дебатът ще е труден и дълъг и няма да приключи с налагането на регулация или забраната на приставките, които превръщат огнестрелните оръжия в полуавтоматични такива, подобни на тези, използвани от военните.

Лори Алхадеф е загубила дъщеря си Алиса в престрелката. “Уморена съм от това хората да не правят нищо. Къде са металните ни детектори? Къде са бронираните стъкла? Къде са училищните психолози? Защо нищо не е направено от Sandy Hook насам? Не искам да виждам повече родители, които да губят децата си по този безумен начин”, казва тя. Отговорът на представителя на NRA остана оскъден – от училищата зависи да прилагат мерки или да имат въоръжени охранители. Шерифът на област Броуард Скот Израел контрира лаконично:

“Мисля, че това, което трябва да направим в Америка, е да има по-малко оръжия на улиците ни. Не повече. Не вярвам, че учителите трябва да са въоръжени. Вярвам, че те трябва да бъдат учители.”

По време на дискусията бяха направени грозни опити (епитетите, използвани от представител на NRA, сред които че извършителят е “пълно хахо”) за случващото се да се обвинят психичните и психологическите разтройства. Статистиката сочи, че хората с психични заболявания са в по-голямата си част жертви на насилие, а не извършители на такова. В САЩ едва 4% междуличностно насилие е дело на психически или психично нестабилни хора, напомни асоциация на майки на деца, загинали в подобни трагедии.

А децата четоха поеми. Изиграха и постановка в чест на загиналите си съученици. “Те наистина са невероятни личности”, написа репортер на Guardian от място.  

“Отказваме да бъдем игнорирани от онези, които не желаят да ни чуят”, каза един от учениците по време на срещата. Друг ученик – Камерън Каски, отправи искане към сенатора на Флорида Марко Рубио да спре да приема дарения от NRA. Републиканецът отказа да коментира. Само през 2016 оръжейното лоби е дарило на Рубио един милион щатски долара. 

Главата на NRA наруши мълчанието си повече от седмица след трагедията. Уейн ЛаПиер очевидно не очакваше учениците да се превърнат в активисти, които ще обединят в себе си оцелели, родители, учители и множество потърпевши на трагедията, която се разиграва пред очите ни от години. ЛаПиер поде популистки тон, всяващ много страх, но беден откъм аргументация, опитвайки се да превърне проблема в партийна адженда. Според него “елитите” и “социалистите” искат да отнемат правата на американците. Същевременно ЛаПиер подкрепи противоречивите предложения на Доналд Тръмп да въоръжи учителите и да сложи гардове в училищата, претендирайки, че така се бори за свободата на американците. 

Но пропагандата този път удря на камък – поне в някои случаи. Много големи компании решиха да откажат услугите, които предлагат на лобито по една или друга причина. Delta и United – двата най-големи превозвача в страната обявиха, че се отдръпват от NRA. Сред други големи корпорации, които обявиха същото, са Symantec Corp., Simplisafe Inc., Hertz и Avis Budget Group Inc.; North American Van Lines и Allied Van Lines; както и застрахователят MetLife Inc. Това е безпрецедентно.

Самият президент също влезе в дискусия с оцелели и родители, която бе разгорещена. Излишни обаче са опитите проблемът да се превръща в партийна схватка между демократи и републиканци. Свидетели сме на нещо повече от политическа игра – случващото се е политико-социален проблем, чието разрешаване тепърва ще се търси. Създаването на пропагандни чудовища, всяващи страх и пазещи нечии интереси, е акт, който ще бъде съден от историята. А тя се пише от онези, които ще се борят – не само след Флорида, а и след други подобни трагедии. Защото най-вероятно такива ще има.

На американското общество предстои да се бори за свобода, която балансира на ръба на острие. Това е едва началото.

 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )