SHARE

Все по-често в богатите държави се влагат много усилия за ограничаване на имиграцията. В доклад, изготвен от Катерина Лисенкова, „The long-term economic impacts of reducing migration”, се изследва проблемът с ограничаването на имиграцията към тези напреднали застаряващи икономики и какви отражения може да даде това. В този анализ се представят проучвания на пазара на труда и фискалните въздействия от ограничаването на имиграцията, като се посочват целите на правителството на Великобритания като пример. Резултатите показват, че значително намаляване на нетната имиграция ще има силни отрицателни ефекти върху икономиката на страната.

Големият приток на имигранти след присъединяването на източноевропейските страни към ЕС през 2004 г. постави имиграционната политика на преден план в дневния ред на обществото и политическия дебат. Големите нетните имиграционни потоци са сравнително ново явление във Великобритания, откакто се наблюдават нивата им от 1990 г. насам. По време на предизборната кампания през 2010 г. по-големият партньор в сегашната коалиция на британското правителството (Консервативната партия) си постави за цел да намали нивото на нетна имиграция от “стотици хиляди до десетки хиляди”. Според най-новите оценки нетната имиграция през 2012 г. е била 177 000, т.е. е достигнала най-ниското си ниво от 2008 г. насам, въпреки че все още е доста над “десетките хиляди”, каквато е целта.

Икономическите последици от имиграцията

Важно е да се разберат какви са икономическите ефекти от едно значително намаляване на нетната имиграция. Съществуват редица изследвания, които хвърлят светлина върху най-различни механизми, чрез които имиграцията се отразява на икономиката на Великобритания. Много от тях се фокусират върху ефектите на пазара на труда. В тези анализи като цяло не се намират отрицателни ефекти върху пазара на труда, което е доказателство, че младите имигранти по-скоро създават положителен нетен фискален принос.

В това изследване се използва динамичният модел на общото равновесие на застъпващите се поколения (OLG – CGE), разработен в NIESR[1]. Този подход е широко признат като най-добрия инструмент за моделиране на въпроси, свързани с демографските промени.

В модела се разглеждат два вида индивиди: родени в чужбина и местни. Това се прави с цел да се разграничат колкото е възможно повече тези две групи хора, които имат различни нива на заетост, заплащане, образование и квалификация, както и различни вероятности за получаване на социални помощи от правителството. Всичко това се оценява от наблюденията върху работната сила. Освен това, тъй като възрастовата структура на имигрантите се различава значително от тази на местните жители, съществуват различия и в потребяването им на обществените услуги. Такава подробна диференциация позволява да се уловят въздействията на имиграцията върху пазара на труда, съвкупното търсене и публичните финанси.

Сравняват се два сценария: основен сценарий, който е изграден в съответствие с базираната през 2010 г. проекция на населението (дългосрочна нетна имиграция от 200 000 на година), и сценарий с ниска имиграция, която предполага намаляване на общото нетно ниво на имиграция от около 50% (достатъчно за постигане на “десетки хиляди”).

Намаляване на нетната имиграция води до отрицателни ефекти върху икономиката

Резултатите показват, че значително намаляване на нетната имиграция има силни негативни ефекти върху икономиката. Първо, до 2060 г. в сценария на ниска имиграция БВП се понижава с 11%, а БВП на глава от населението – с 2,7% в сравнение с базовия сценарий. Второ, тази политика има значително отрицателно въздействие върху държавните финанси, което се дължи на промяната в демографската структура. Общият размер на разходите на правителството, изразено като съотношение към БВП в %, се увеличават с 1,4 процентни пункта за същия този период. Този ефект изисква увеличаване на ефективното данъчно облагане върху доходите от труд от правителството, с което то да балансира бюджета си. Трето, ефектът от по-високия данък върху доходите от труд ще се почувства на ниво домакинство, водейки до намаляване на средния нетен доход поради по-високия данък и въпреки първоначалното увеличение на брутните заплати от по-ниското предлагане на работна сила. До 2060 г. нетната заплата е с 3,3% по-ниска в сценария на ниска имиграция.

 Автор: Борислав Тончев/Институт за пазарна икономика

*Статията представлява резюме на изследването „The long term economic impacts of reducing migration” с автор Katerina Lisenkova, публикувано на 10 януари 2014 година.


[1] Национален институт за икономически и социални изследвания