SHARE

По време на срещата на ООН в Ню Йорк на 19 септември POLITICO слага в една стая едни от най-острите умове в областта на сигурността от Европа и САЩ. Измежду заплахите на ДАЕШ, Северна Корея, Иран, както и отслабващата роля на САЩ в световната политика експертите посочват като най-голямата заплаха Русия.

“Путин иска да превърне света в безопасно място за руската автокрация, а това означава да дискредитира демократичните принципи – което той се опитва да направи – и да отслаби западните институции – което той също се опитва да направи’’, казва един от участниците.

Дискусията следва правилата на Chatham House, списъкът с участници е известен, но публично се оповестяват единствено техните заключения без да бъдат цитирани.

Ето други ключови моменти от разговорите.

Украйна е епицентъра на борбата между Русия и Запада. Дали Украйна ще се превърне в сателит на Русия, или ще успее да се интегрира в Европа е екзистенциален въпрос за Русия и Путин, въпрос, който ще повлияе на легитимността и продължителността на управлението му.

“Русия трябва да спечели в Украйна, защото европеизирана Украйна е краят на путинизма – не на Русия, а на путинизма’’ , казва един от участниците.

Захватът на Путин над Русия може би е по-хлабав, отколкото изглежда. Една от причините са икономическите санкции на Запада, които хапят и нараняват руския бизнес и обикновените граждани. Друг фактор е зависимостта на Русия от изкопаеми горива във времена, в които цената на петрола пада и не се очаква да има скорошно увеличаване.

Дотолкова, доколкото легитимността на Путин почива на просперитет, икономическите проблеми на Русия са проблем за него. Един от участниците заяви, че Путин може би ще се опита да модернизира икономиката, след като както се очава бъде преизбран догодина. Но това би изисквало по-добра връзка със Запада.

“Путин не е толкова глупав, че да очаква да продължи тази олигархична и неефективна система в икономиката’’, казва един от участниците. След изборите догодина може да се отвори “съвсем малък прозорец за действие” за Путин и западните нации да възобновят връзката си, но е задължително САЩ и Европа да работят заедно. “Това е абсолютното условие, що се отнася до всеки въпрос.”

САЩ не се държат като лидер на свободния свят и това е проблем. “Както НАТО, така и ООН са създадени с идеята за силно лидерство на САЩ… в момента него го няма’’, казва един от участниците. “И то от доста време.”

Отчасти това се дължи на открития скептицизъм на Доналд Тръмп относно трансатлантическите проекти след Втората световна война от НАТО до ЕС. Но друг участник обърна внимание на това, че европейските страни също са недоволни че Барак Обама смяташе отношенията си с континента им за второстепенен фактор.

“Стратегическият въпрос пред света в момента със сигурност  е  “Боже мили, колко нестабилна е всъщност американската позиция относно демократичните ценности?”. И това отеква навсякъде”, казва един от участниците.

Бият ни в кибервойната. “Проваляме се, що се отнася до отговора на киберпроникванията’’, казва един от участниците. Руските хакери показват че  “сме изостанали с десетилетия от начина, по който заплахите ще се развиват, и че е от най-належаща нужда да разберем как да наваксаме.”

“[Компаниите] мислят за киберпрестъпленията като за IT сектора, докато не осъзнаят, че имат нужда от политики, които са много по-различни от тези в  IT сферата”, казва друг участник. “Така че въпросът е: “Чия работа е това? И как вземаме решенията относно този проблем?”. И не сме дали отговор на тези фундаментални въпроси.”

Не сме решили кой води действията по киберсигурност. Не само индустрията се бори с киберзащитата. Правителствата също се опитват да решат кой ще поеме лидерството – разузнавателните служби, военните или службите по сигурност. 

Някои участници имат остри разногласия относно това кой клон от правителството на САЩ е най-компетентен за тази задача. Някои казват, че това трябва да са Националната агенция за сигурност и управляваният от Пентагона на САЩ Cyber Command, като и двете могат да разчитат на силен ресурс от институционална експертиза. Други предпочитат Департамента по вътрешна сигурност, казвайки, че съществува прекалено голямо “идолопоклонничество” по отношения на армията, що сеотнася до киберзаплахи.

[…]

Руската пропаганда печели информационната война. Участниците ясно разграничават руските кибератаки, чиято цел е саботаж – например промяна на изборни резултати или спиране на захранването на електрическата мрежа – и такива, които са създадени, за да посяват объркване и разногласия. Западните правителства може би са по-способни да се борят с първото; примери за последното все още ги смущават. Един от участниците посочи скорошна руска инициатива за подклаждане на антиимигрантски чувства в Германия с фалшиви новини за момиче от руски и германски произход, което било изнасилено от мигранти.

“Те ще влязат в системата ни, за да създадат съмнения и разделения, подкрепяйки всякакви екстремисти, независимо дали бели супремасисти или радикални леви”, заяви един от участниците. “Те не се интересуват от детайлите – просто всичко, което смущава и обърква и причинява хаос в НАТО и ЕС.”

Какво може да се направи? 

Участниците разграничиха седем възможни решения за защита на Запада от еволюиращите руски заплахи.

1. Дръжте Украйна — или поне по-голямата част от нея— далеч от ръцете на Путин.

Силен консенсус съществува относно това, че Западът може да усмири Путин, като насърчава европейска, демократична Украйна – дори докато части от страната като Крим остават в ръцете на Русия. Една европеизирана Украйна ще подкопае легитимността на Путин в Русия, където ще се повдигне въпроса защо Русия има автократично правителство и клептократска икономика, при положение че една държава толкова исторически и културно близо като Украйна е успешно присъединена към Запада.

“Ключов момент е да се възпре и евентуално да се промени понятието, че Русия е Украйна’’, каза един от участниците.

2. Дайте някакъв статус на Украйна в Европейския съюз.

Няколко участници се съгласиха, че ЕС трябва да разработи статус за Украйна, който да не е пълноправно членство в ЕС – тъй като икономиката е далеч от готова за интеграция. Корупцията е основна пречка, с която Киев трябва да продължи да се бори. Междувременно един статус като “асоцииран” член на ЕС ще сигнализира сериозността на съюза към Украйна. Това ще подсили проевропейските ѝ демократи и ще блокира опитите на Путин да притегли Украйна още по-навътре в орбитата на Русия.

3. Дръжте икономическия натиск над Русия чрез санкциите. 

Участниците се съгласиха, че санкциите, наложени от САЩ и ЕС над Русия, след като Путин анексира Крим през 2014 натежават над икономиката му и са увеличили цената на усилията му да дестабилизира останалата част от Украйна. Но те предупреждават за пробойни в западните коалиции и твърдят, че съдбата на Украйна зависи от това те да останат единни.

4. Март 2018 е ключов момент за Путин.

Малцина се съмняват, че Путин ще бъде преизбран за следващите шест години като президент идния март. Но по това време той ще трябва да направи някои стратегически решения. Ако той иска да модернизира руската икономика и да намали зависимостта и от петрола, природния газ и рудите, той ще има гази възможност в началото на новия си мандат. Участниците казаха, че след изборите Западът трябва да се оглежда за знаци, че Путин иска една различна връзка, с повече сътрудничество и трябва да бъде готов да отговори на сигналите му. Ключов знак би бил избирането на модернизатор като премиер.
5. Правителствата трябва да споделят повече тайни с частния сектор. 

Правителството на САЩ не се справя добре в информирането на частни фирми и обществото относно киберзаплахите поради правилата, които забраняват споделяне на инфорация от разузнаването, казва един експерт.

6. По-добрата сигурност изисква кампании за “киберхигиена”.

Базовата киберхигиена, например променянето на пароли и игнорирането на прикачени файлове, би могла да предотврати от 80 до 90% от познатите кибератаки, казва един от участниците. “Защо правителството не промотира тези правила за проста киберхигиена? В смисъл – има реклами, които те призовават да си миеш ръцете. Защо не правим това?”

7. Най-добрият способ за битка в руската информационна война е с повече информация. 

НАТО и ЕС трябва да увеличат усилията си за засичане, анализиране и опровергаване на руската дезинформация, каза участникът. И двете имат малки индустрии, които се занимават с това, но които “биха могли да се финансират пет пъти повече, така че да се увеличи възможността за контриране на руската дезинформация”.

“Защитата е изобличаване. Изобличаване на ботовете, на троловете, с голям червен печат: “Руска пропаганда”, каза друг участник.

Кошмарни сценарии 

Приключихме разговора с въпрос към участниците да опишат заплахата към САЩ и Европа, която ги държи будни нощем. Ето селекцията:

“Това, което ме държи буден нощем, е опасността от грешен ход.”

“Липсата на самочувствие в политиците на Запад. Чувството, че просто не ни се получава.”

“Че ще загубим вяра един в друг е най-голямата заплаха, пред която сме изправени. Аз съм съгласен с това. Мисля, че това е най-страшната заплаха.”

“Моят кошмар… е просто грижата, че новата президентска администрация на САЩ ще ни върне назад и ще изтрие голяма част от работата, която свършихме през последните 50 години.”

Колаж: Politico

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.