SHARE

Днес съм особено еуфоричен. Защото започват пости. Но за тях после.

Чухте ли? Папата ходил в Аушвиц. Ееех, отче, там където отиваш, ние вече сме били. Така би следвало да възкликнем. И то без да се бием в косматите гърди като съща мъжка горила и без да викаме “Булгар, булгар”.

Малцина знаят за това: през военните 1941-ва и 1943-та години българските владици активно се застъпват за българските евреи. И не позволяват да стигнат ни до Аушвиц, ни до Треблинка. За разлика, например, от “колегите” им в Солун и Македония, които на драго сърце са се отървали от омразните  тогава “чифути”. Ама и за това не се говори много. Защото не е политкоректно.

А да сте чували наскоро нашите си настоящи владици да говорят за спасяването на българските евреи? Не сте. Няма и да чуете. Защото явно няма директива от Москва. Както наскоро говорителят оттам Легойда напомни, днешните български владици нямали богословски капацитет за самостоятелни решения и чакали какво ще им заръчат от Русия. А оттам открай време лъха само антисемитизъм. Дотолкова, че някогашният православен казашки национален спорт “погром” се е превърнал в нарицателно за тормоз над евреи в западните езици. Така де. Като нямали какво друго да правят и след поредния пиянски запой казаците ходели да “громят” омразните жидове, наблягайки най-вече върху обирането на пари и ценности.

Никога не ми е бил ясен руският антисемитизъм, датиращ още от царско време, но, явно когато си беден и необразован, все някой трябва да ти е виновен за скотския живот и еврейските търговци и интелектуалци са идеален кандидат за това. Пък и няма какво да се спори. След като “мръсникът” Сорос е “еврей”, може ли да има някакво съмнение в световната конспирация срещу най-великия съвеЦки народ?

Друг е въпросът, че тоя “безродник” Сорос даде за последните 20 години стипендии да учат на де-що имаше хуманитаристи у нас – историци, социолози, културолози, антрополози, че даже и филолози и богослови. А нашата си църква даваше по 15 долара, колкото да си платят цигарите за една седмица в месеца, и то само на десетина деца от Бесарабия за Пловдивската семинария. Ама сега и тях вече ги няма. То скоро и Семинарията няма да я има с тия паралелки от по 10 ученика на година. Но така става като изгониха ректора Евлогий. Защото беше конкурент на Николай за митрополит в Пловдив. А по времето на същия този Евлогий семинарията се пукаше по шевовете от ученици. Ама и за това не се говори.

България през войната е обаче различна. И колкото и комунистическата пропаганда да продължава и до днес да развива своята опорна точка, че, видиш ли, то българите винаги са си били езичници и само проформа станали християни, спасяването на евреите у нас е най-решителният оборващ аргумент против това.

В ония смутни военни времена българският синод взима полугласно едно невероятно решение. Да издават при необходимост кръщелни свидетелства на евреите проформа. Само и само да ги обявят за православни българи и да ги спасят. Всъщност Синодът нарушава с това формално всякакви канони и догми. Формално бламира себе си по най-безогледен начин. Но в действителност взима едно невероятно християнско решение – решава да направи и невъзможното, да престъпи всяко правило, само и само да спаси Човека. Тогава, когато из цяла Европа всеки се е изпокрил в миша дупка, българските владици показват, че са на световно ниво. В онзи момент те решават да сгазят всяка буква на Закона, за да изпълнят духа на Закона. Но, за да можеш да направиш това, трябва първо да познаваш Закона, за да не се “покориш” на Закона в името на Закона. А те са го познавали. И ето: днес знаем, че не са сгрешили. Напротив. Тяхното непокорство е истински пример за християнска добродетел. Да се знае!

Днес знаем и от последното изследване от оня ден на Момчил Методиев, че тези владици от световна величина, са били наследени от повечето днешни наши владици от световна низина. Низина, достигната с активната дейност  на ДС и на Москва. Откъдето им наредиха явно последно да не отидат например на Всеправославния събор. Защото, пак видиш ли, можело там да се реши да се обединим с католиците?! О, ужас!

Това напомня за събора във Ферара и Флоренция между 1431-1449 г. Тогава византийският император Йоан VІІІ Палеолог се стремял към обединение със Запада с надеждата да получи помощ и заедно да спрат османското нашествие и да запазят източния фланг на християнството, както бихме казали днес. Обаче собствените му гръцки калугери решили, че е по-малко опасно да имат над глават си “чалма, наместо папска тиара” и го саботирали. Резултатът не закъснял и четири години по-късно през 1453 г. паднал Константинопол. Завинаги. Който някога е ходил до Истанбул, с очите си е видаял и до днес доказателствата за калугерската недалновидност и сриването на източната християнска цивилизация.

Но и днес не е по-различно. В главите на повечето калугери обитават същите бръмбари. Ето например пловдивският митрополит дядо Николай от години “громи” под път и над път католиците и папата. А странно защо никак не забелязва, че радикални ислямски секти разпространяват отровата си именно във втория по големина град на неговата собствена епархия – Пазарджик. И то сред роми, които в този регион са изконно християни.

И ако последните Палеолози така и не успели да спрат османското нашествие под стените на Цариград, то пред стените на Виена католическият полски крал Ян ІІІ Собиески – да оня същият, на когото са кръстили и едноименната водка – сложил точка веднъж за винаги на опитите на спахии и еничари да се разхождат необезпокоявани из Централна и Западна Европа.

За съжаление обаче историята си се повтаря. Комунистите успяха да отровят дори нашата църква. Но не успяха да пречупят полските католици. Може би затова и днес отново аржентинският папа ходи до Полша за среща с младите хора. И им заръча да бъдат “непокорни”.

У нас за сметка на това калугери и попове само натякват да сме покорни и смирени, щото всяка власт и всяко нещо били от Бога. Значи, да ви кажа, че като чуете владика или поп да ви ги разправя тия да си знаете, че пак е окрал парите за ремонта на църквата и ще ви иска още. Или друга някоя простотия е сътворил и не иска да му търсите сметка. Аз пък ви казвам, че смирени трябва да бъдете само със себе си – да търсите смирение, за да преодолеете пагубната си гордост. Защото инак собствените ни духовни водачи днес са пример какви щети нанася гордостта.

И още нещо: бъдете непримирими с наглостта, нахалството, безобразията, корупцията, лошотията. Както някогашните ни владици през 40-те бъдете непокорни на злото и убийствения тоталитаризъм. За целта не е нужно да ставаме католици. Имаме си собствения достоен пример за подражание. Да бъдем пак такива, каквито бяхме. От нас зависи.

А инак: днес започват Богородичните пости.  Те са кратки – само две седмици. А и земята сега е наспорила и плодове и зеленчуци и храна има предостатъчно. И вижте какво препоръчва Евангелието: “А когато постите, не бивайте унили,  както  лицемерите;  защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам, Те са получили вече своята награда. А ти, когато постиш, помажи главата си, и умий лицето си, за да те  не  виждат  човеците!” (Мат. 6:16-18).

Затова съм еуфоричен. Човек трябва да е изпълнен с радост от вярата си. Не с омраза. Важи за всяка вяра. Това е трудно, обаче, да се постигне. Затова  ви пожелавам не “леки пости”, а трудни – защото хубавите неща стават, както е известно, трудно.