SHARE

Оная вечер имало футболен мач. На Стоичков. Със заря като на Великден. Даже и патриархът Неофит бил обещал да иде.
За  много хора отдавна знаем, че футболът се е превърнал в религия. Нищо  ново. По-странното е, че у нас религията,  църквата, взе да се  превръща във футболен мач.
Пак онзи ден две групи миряни,  подобно на агитки, се залостили с плакати и знамена пред стадиона,  пардон пред светия Синод и скандирали за и против любимия си състезател –  клетият централен нападател архимандрит Дионисий. Той след като отпадна  от драфта за епископи преди известно време, защото пак една агитка се  събра да протестира, сега беше успял да отбележи няколко удивителни  точки на свой терен в катедралата “Св.Александър Невски”.
За зла  участ именно Терминал3 терминира неговите амбиции като осветли  симулациите му, а съотборниците му в лицето на двамата свещеника  отказаха да си играят вече с него в един отбор.

Шефовете на  църковната централа решиха, досущ като БФС преди време по казуса с  Литекс,  да протакат решението за изваждането на Дионисий от  представителния отбор поради липса на кворум. Разбира се тази ситуация  се оказа най-унизителна за самия български патриарх, който за пореден  път бе оставен от пловдивския митрополит да изглежда безпомощен и  безсилен да прокара без него дори едно явно важно и заслужено наказание.  Добре, че в последния момент изневиделица се върнал варненският владика  Йоан и не само отстраниха Дионисий от игра, но и го дадоха на  дисциплинарната комисия. Йоан дори успял да наложи иначе кроткия главен  секретар на Синода архимандрит Герасим за нов предстоятел на  св.Александър Невски. “Дотук добре” ще рече непредубеденият гражданин и  ще реши да смени канала на дистанционното. “О, миг поспри” ще рекат  обаче врелите и кипели в църковно-футболните потайности. Това е само  първото полувреме, драги зрителю. Интересното тепърва предстои. Това, че  Ливерпул онази вечер отбеляза гол, не му попречи после да загуби от  Севиля във второто полувреме.

Известно е, че  пловдивският митрополит отдавна таи ненавист към варненския си събрат.  Още от времето, когато и двамата бяха викарни епископи, сиреч помощници,  на покойния патриарх дядо Максим болезнено слабият и злобен Николай не търпи конкуренцията на начетения и добродушен пълничък свой събрат. За няколкото дена, когато беше избран  за наместник-председател на светия Синод в края на 2012, първата работа  на Николай беше да отстрани Йоан. По-късно варненският Кирил като нов  наместник го върна. Вече като митрополит Йоан успя да наложи видимо  скромния и работлив Герасим за главен секретар на Синода, въпреки  съпротивата на Николай. Тогава не успя обаче да го постави начело на  катедралта св.Александър Невски, каквато е традицията главният  секретар да е и пресдтоятел на храм-паметника. Сега с отсъствието си –  своето и на лобито си – Николай си вкара автогол. Мачът обаче не е  свършил.

Това показват  и думите на самия архимандрит Дионисий пред бТВ. Напротив. Ще се играе на кръв и до продължения, дори  ако трябва и до дузпи. Дионисий, обратно на Герасим, е не само  агресивен, но и арогантен. Дори показва изобретателност в тактическата  си схема. Това са именно качествата, които вижда в него Николай  Пловдивски. Младият архимандрит не само,че е готов да играе ва банк, но и  не се страхува да опере пешкира вместо пловдивския си покровител.

Дионисий  не само, че не прие наказанието си, но го и оспори. За съжаление има на  какво да се надява. Дисциплинарните производства на светия Синод са  известни като задънена улица. Досега нито едно от тях не е приключило с  резултат. И то не само новите – тези на бившия бачковски игумен епископ  Борис по обвинения в опити за купуване на църковни избиратели и за  участие в порнографски снимки, тези срещу епископ Павел за това, че като  монах е имал и сключен брак и е живял с жена на семейни начала. Старите  дела също са оставени без резултат – тези срещу двама ректори на  семинарии например, които бяха обвинявани в сексуални посегателства над  ученици. Решението за разглеждане на обвиненията срещу Дионисий от  дисциплинарна комисия не вещаят различен резултат.

Единствената  груба грешка на архимандрита се оказаха неговата самонадеяност и  необразованост, с които блести не от вчера. Дионисий заяви, че   Синодът не може да му забрани да служи и въобще да го съди, защото бил  преди време определен или както той си казва “наречен” за епископ и  съответно само архиерейски събор можел да го съди. Знаещи  напомнят, че това чудо на чудесата, което го няма в другите  православни страни, “архиерейски събор” беше измислено и наложено преди 7  години именно от пловдивския Николай в опита му да ограничи максимално  участието на обикновените мирани или граждани в решенията на църквата.  Този събор е събрание на всички митрополити и епископи, но никога  не се  е състояло.

Всъщност неукия Дионисия се опита да  изиграе същото просто съчетание както Нешка Робева отпреди дни. Тя  обяви, че била обидена и затова ще “върне” ордена Стара планина.  Завалийката само пропусна, че не може да върне нещо, което все още не й е  връчено. По същия начин и Дионисий реши, че, понеже някога е бил  “наречен за епископ”, то това му дава някакъв вид имунитет, подобно на  кандидатите за народни избраници по време на дните на кампанията. Само  дето в Църквата никой няма имунитет. Всеки епископ се избира от поне трима  други и може да бъде съден от същия брой, а за наказание на някакъв неук  архимандрит стига и местния му владика.

Дотук  съчетанието с топка и лента се провали за Дионисий. Остава да видим дали  няма да вземе жокер от приятел и съчетание с бухалки. Във всеки случай  мачът още не е свирен.

SHARE